Решение № 10234 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2014 г.

Решение № 10234 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Мария Велизарова Златарева от гр. София срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) по заявление с регистрационен индекс 11-07-154 от 04.02.2014 г. за откриване на процедура по чл. 194 от ЗСВ и преместване на същото основание, и срещу решение на Комисията по предложенията и атестирането (КПА), с което заявлението с регистрационен индекс 11-07-154 от 04.02.2014 г. е оставено без разглеждане. В жалбата се твърди, че оспореният мълчалив отказ на ВСС и евентуално изричният отказ на КПА са незаконосъобразни. Изложени са съображения, че ВСС следва да се произнесе по подаденото от жалбоподателката заявление за откриване на процедура по чл. 194 от ЗСВ и за преместването й на същото основание в Софийския районен съд, и че непроизнасянето на компетентния орган в срок е нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на мълчаливият отказ на ВСС и връщане на преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне по заявление с регистрационен индекс 11-07-154 от 04.02.2014 г., и в условията на евентуалност, в случай, че настоящият състав приеме решението на Комисията по предложенията и атестирането, обективирано в протокол № 13 от 18.02.2014 г., като самостоятелен акт на тази комисия, произнасящ се по исканията в заявление с регистрационен индекс 11-07-154 от 04.02.2014 г., то същият трябва да бъде обявен за нищожен поради липса на компетентност. Аргументи в подкрепа на исканията жалбоподателката развива и в писмено становище и в съдебно заседание. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрк. Карагонова в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като недопустима в частта й против решението на КПА, в която част иска да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено, а по отношение на мълчаливия отказ на ВСС като неоснователна, в която част моли да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на жалбата, както и за нейната основателност в частта, с която се обжалва мълчалив отказ на ВСС да се произнесе по заявлението за откриване на процедура по чл. 194 от ЗСВ и преназначаване на жалбоподателката от Районен съд - Пирдоп в Софийския районен съд, но за неоснователна в частта й срещу решението на КПА. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата на Мария Велизарова Златарева срещу решението на КПА е недопустима по следните съображения: Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи към Висшия съдебен съвет е помощен орган, който трябва да изготви проект за решение, което следва да бъде взето от Висшия съдебен съвет. Това свое задължение в случая КПА не е изпълнила, а е отговорила на жалбоподателката чрез председателя си с писмо изх. № 11-07-154/14 от 21.02.2014 г., в което е изложено, че с решение на КПА по протокол № 13 от 18.02.2014 г., т. Д-6, след направен анализ на натовареността на Районен съд - Пирдоп е установено, че този съд към 30.06.2013 г. е с над средната натовареност за страната и към този момент няма основания за откриване на процедура по реда на чл. 194 от ЗСВ. КПА е помощен, постоянно действащ орган на Висшия съдебен съвет и не притежава правосубектност - тя не е юридическо лице, още по-малко е физическо лице, а така също не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Освен това Законът за съдебната власт не е предоставил в правомощията на тази комисия правната възможност да взима решения вместо Висшият съдебен съвет. Тази комисия може да изготвя становища, да дава предложения и да изготвя проекти за решения, които ВСС да гласува. Решението й по протокол № 13 от 18.02.2014 г. може да бъде оспорено с възражение, подадено до компетентния за това орган, а именно ВСС, но тъй като това е материален (технически) акт, а писмото изпратено от председателя на КПА има уведомителен характер, то актовете, издадени от КПА не представляват административен акт, годен за обжалване пред съда. На обжалване пред съда подлежи решението на ВСС, като при изследване на неговата законосъобразност се преценяват действията на КПА, но само с оглед крайният акт - решението на ВСС. Срещу решенията на КПА правната възможност за обжалване е да се подаде жалба (възражение) до ВСС. С оглед изложеното жалбата на Мария Велизарова Златарева в частта против решението на КПА, с което е оставено без разглеждане заявление с регистрационен индекс 11-07-154 от 04.02.2014 г., следва да се остави без разглеждане като неподведомствена на Върховния административен съд и делото да се изпрати като преписка на Висшия съдебен съвет, който да се произнесе по жалбата в тази й част. По отношение на жалбата срещу мълчаливият отказ на ВСС по заявление с регистрационен индекс 11-07-154 от 04.02.2014 г. за откриване на процедура по чл. 194 от ЗСВ и преместване на същото основание, настоящият състав смята, че тя е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването, и е процесуално допустима. Жалбоподателката е съдия в Районен съд - Пирдоп и твърди, че поради ниската натовареност на съда е подала заявление с регистрационен номер 11-07-154/04.02.2014 г., адресирано до ВСС, с което заявява, че желае да бъде преместена в Софийския районен съд съгласно Правилата за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ. Приложила е и ЕР № 1746 от заседание 119 от 03.07.2012 г. на ТЕЛК общ профил с онкологична насоченост, с който й е определен 50 % ТНР със срок три години, с водеща диагноза злокачествено образувание на Горен външен квадрант на млечната жлеза, както и Удостоверение за раждане от 01.09.2011 г. на сина си Борис Димитров, като във връзка с това е обосновала и личен мотив за заявеното от нея желание за преместване в Софийския районен съд. Както бе посочено и по-горе, с цитираното писмо изх. № 11-07-154/21.02.2014 г. председателят на КПА я е уведомил, че е анализирана степента на натоварване на Районен съд - Пирдоп и е установено, че той е високо натоварен (използваните данни са към 30.06.2013 г.) и е направено заключение, че към момента на постановяване на решението по т. Д-6 няма основание за откриване на процедура по реда чл. 194 от ЗСВ за Районен съд - Пирдоп. По делото няма данни да е изготвен от КПА проект за решение по подаденото заявление от Златарева, което да се обсъди и гласува от ВСС. Няма данни, а и не се твърди от ответника, че Висшият съдебен съвет се е произнесъл по заявлението й за откриване на процедура по реда на чл. 194 от ЗСВ и съответното за преместването й. При тези фактически констатации настоящият състав приема жалбата срещу мълчаливия отказ на ВСС за основателна. В чл. 194 от ЗСВ е предвидено, че в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. Приети са и Правила за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ (решение на ВСС по протокол № 4 от 31.01.2013 г.), като в разпоредбата на т. 2 на тези Правила е посочено, че с решение на ВСС се закрива конкретен орган или се намалява числеността на длъжностите в него, след анализ на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт по критерии, действащи към момента на анализа, както и други фактори, които имат значение за осигуряване на правото на достъп до съд. В т. 3 на същите Правила е посочено, че в случаите по т. 2 ВСС приема решение за разкриване на съответните длъжности и преназначаване на лицата, заети в закрития или с намалената численост орган, в еднакви по степен органи на съдебната власт с висока или свръхвисока степен на натовареност, по възможност от същия апелативен район. От изложеното следва, че тази процедура се извършва с решение на ВСС (съгласно чл. 160 от ЗСВ, съдия може да бъде преместен само с решение на ВСС). От данните по делото е видно, че ВСС не е формирал властническо волеизявление във връзка с подаденото заявление на жалбоподателката за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ, въпреки че е бил длъжен да се произнесе. В своето съдържание мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричния отказ, тъй като по същество не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от искателя съдържание. Поради това мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, след като съобрази всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право. В разглежданата хипотеза Висшият съдебен съвет не се е произнесъл по подаденото до него от жалбоподателката заявление за преместването й в Софийски районен съд по реда на чл. 194 от ЗСВ. Това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този отказ е в противоречие със закона и с правилата, предвиждащи, че ВСС следва да се произнесе с решение по процедурата по чл. 194 от ЗСВ. При тези обстоятелства административният орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по подаденото заявление, като съобрази изискванията на закона. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на Висшия съдебен съвет е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен, а преписката - върната на ВСС за произнасяне съобразно изложените съображения. Към момента не са представени надлежни доказателства за изрично произнасяне на Висшия съдебен съвет по заявлението на жалбоподателката. Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1, чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,