Решение № 5496 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2014 г.

Решение № 5496 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП град Пловдив против решение № 1183 от 10.05.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 2231/2013 г., с което е обявен за нищожен издаденият на Петър Георгиев Мачев от гр. Пловдив Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1303082/27.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 255/14.06.2013 г. на териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив. В жалбата за изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 103, ал. 1 ДОПК. Касаторът твърди, че в процесния случай са налице всички установени от закона предпоставки за издаване на акт за установяване на задължение по декларация на основание чл. 106 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Петър Георгиев Мачев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалването решение съдът е прогласил за нищожен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1303082/27.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 255/14.06.2013 г. на териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК се съставя при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. подадена е декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък; 2. установени са несъответствия, които засягат основата за облагане или са от значение за размера на задължението; 3. лицето е поканено в срока по чл. 103, ал. 1 ДОПК да отстрани несъответствията и не ги е отстранило или ги е отстранило след изтичане на определения срок. Според съда несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК са само такива, установени по и в самата декларация, без да се търси допълнителна информация. Такива са несъответствията между подадената декларация и изискването за попълването й, както и случаите, в които приложените от лицето към декларацията документи не обосновават декларираните данни. В решението е прието, че издаването на акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК е немислимо, когато е установено несъответствие между данните в подадената от лицето декларация и данни, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, в резултат на ревизии и проверки на трети лица и лицето след покана, не е отстранило несъответствията. В тези случаи според съда, единственият способ за установяване на задълженията за данъци е чрез възлагането на ревизия. От данните по делото съдът е установил, че с оспорения акт се установява непаричен доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ, получен от Петър Мачев през 2009 г., който следва да бъде остойностен по пазарни цени в български лева към датата на придобиване - 10, ал. 4 ЗДДФЛ. Съдът е приел, че дори и да е налице такъв доход, установяването на задълженията за данъци не може да се извърши чрез издаването на АУЗД, тъй като не се касае за служебна корекция на грешки при попълването или подаването на декларацията, в която лицето само е изчислило дължимия данък, а се установяват нови факти и обстоятелства, което следва да се извърши в хода на ревизионно производство - аргумент от чл. 103 и чл. 106, ал. 3 ДОПК. С тези мотиви, съдът е обосновал краен извод, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е особено съществено, до степен на нищожност на установените допълнителни задължения, тъй като са различни редът за издаване на акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК и редът за провеждане на ревизията, при който съществуват по-големи гаранции за ефективна защита на правата и интересите на данъчния субект. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 106 ДОПК предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК - декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. В този случай се издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията и се съобщава на лицето. Съгласно чл. 103, ал. ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Спорът в настоящото производство е дали с акт за установяване на задължението по декларация, издаден на основание по чл. 106, ал. 1 ДОПК могат да се определят допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица въз основа на данни за доходи, установени при ревизия на трето лице. Отговорът на този въпрос и преценката за правилност на обжалваното решение, изискват по-подробно изложение на установената по делото фактическа обстановка. В процесния случай с оспорения АУЗД по чл. 106, ал. 1 ДОПК, органите по приходите са установили по отношение на Петър Георгиев Мачев наличието на непаричен доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 28 174.73 лева, изразяващ се в получена строителна услуга по строеж на недвижим имот - апартамент с изба, находящ се в гр. Пловдив, ул. Гогол № 30. Установено е, че този доход не е деклариран в подадената от лицето декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. В последната са декларирани доходи от друга стопанска дейност - изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения и доходи от наем на недвижим имот с обща годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 7 269.89 лева, върху която лицето е изчислило данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 726.99 лева. След приспадане на авансово внесения през годината данък от 322 лева е деклариран дължим данък от 404.99 лева. На лицето е връчено съобщение, че следва да се яви в ТД на НАП Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на несъответствие в подадената ГДД за 2009 г. Лицето не се е явило, поради което и на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК е издаден оспореният АУЗД, с който е определена годишна данъчна основа за доходите от прехвърляне на имущество в размер на 25 357.26 лева /28 174.73 лева, намалени с 10% на основание чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ/, с която сума е коригирана подадена декларация и е установено допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2 535.73 лева и съответните лихви. При така установените факти, правилно съдът е приел, че в случая с АУЗД по чл. 106, ал. 1 ДОПК са определени допълнителни задължения за данък върху доходите, в нарушение на чл. 103 ДОПК и чл. 108 ДОПК. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 103, ал. 1 ДОПК при отговора на въпроса кои несъответствия в подадената декларация обосноват издаването на АУЗД. Твърдението на касатора, че законодателят не е предвидил ограничения за органите по приходите при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните от трети лица и администрации, е в противоречие с чл. 103, ал. 1 ДОПК. Нормата гласи, че подателят на декларацията се поканва в 14-дневен срок от получаване на съобщението да коригира декларацията си, като една от хипотезите е при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица и администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация, извън случаите на чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. Следователно законът изрично е ограничил данните, въз основа на които в производството по извършване на служебни корекции в подадените декларации органите по приходите могат да установяват несъответствия в декларацията. Това са данните, получени от трети лица и администрации, които са декларирани или подадени, въз основа на предвидено в закона задължение за подаване на декларации и информация /декларации по чл. 73 ЗДДФЛ, декларации обр. 6 или обр. 1 за задължителни осигурителни вноски и др./. В случая органите по приходите обосновават несъответствие между подадената от Петър Мачев декларация и доходите му, въз основа на данни, в това число и експертно заключение, събрани при ревизия на трето лице, които не попадат в хипотезите на чл. 103 ДОПК. Поради това правилно съдът е приел, че съществуването на доход по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ и задълженията за данък в разглеждания случай, подлежат на установяване с ревизионен акт съгласно чл. 108 ДОПК. В тази връзка следва да бъде споделен и крайният извод на съда, че нарушението на процесуалните правила е съществено и има за последица нищожност на оспорения АУЗД, но по съображения, различни от изложените в обжалваното решение. Административният акт е нищожен и не поражда целените от него правни последици, винаги когато административният орган не разполага с компетентност за издаването му. Нарушенията на останалите изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК, могат да имат за последица нищожност на издадения административен акт, стига порокът да е от такова естество или интензивност, че актът да е лишен от каквото и да било правно основание. В процесния случай с оспорения АУЗД, издаден в производство по служебна корекция на подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, органът по приходите е установил по отношение на Петър Мачев наличието на непаричен доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ, за който е определил данъчна основа и задължения за данък върху доходите. Така определените задължения не са резултат от несъответствия в подадената декларация, посочени в чл. 106 ДОПК, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 106, ал. 3 ДОПК, според която независимо от издаването на акт по ал. 1, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване с ревизионен акт. В случая е налице обратната хипотеза - по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗД, се определят задължения за данък върху доходите, които подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по чл 118, ал. 2 във връзка с чл. 119, ал. 2 АПК. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа-издател и на това основание обосновава нищожност на акта. С оглед на изложеното решението, с което съдът е обявил нищожността на атакувания АУЗД е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. От ответника в касационното производство не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се определят. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,