Решение № 1475 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2018 г.

Решение № 1475 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Докова срещу Решение № 1636/13.03.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9595/2017 г., отхвърлящо оспорването ? на Заповед № РКП17-РД56-189/9.08.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" – Столична община, с която, на основание чл. 46, ал. 1 ЗОбС във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО, е прекратено наемното правоотношение на Докова и членовете на семейството (домакинството) ? за общинско жилище.

Ответникът – кметът на район "Красна поляна" – Столична община, е на позиция за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са решаващите изводи на административния съд за процесуалната и материалноправна законосъобразност на заповедта.

1. Неоснователно от фактическа страна е твърдението в касационната жалба, че Докова не е уведомена за започване на административното производство – уведомяването е извършено с писмо изх. № РКП17-Г94-592/1.06.2017 г., чието получаване е отказано и този факт е удостоверен с подписите на двама свидетели. Въпреки че неизпълнението на чл. 26, ал. 1, изр. 2 АПК не би представлявало съществено административнопроизводствено нарушение, страната всъщност е информирана и относно момента на издаване на административния акт – предупредена е, че при неплащане на дължимите суми за наем следва прекратяване на наемното правоотношение, даден й е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, а заповедта е издадена след изтичането му. Не е ограничено и правото на защита на касаторката, която е предприела в срок действия по обжалване на заповедта.

1. Установено е неплащането от Докова на задълженията й по договора за наем за период, надвишаващ четири години (дори след плащането на част от сумите за предходен период), а достатъчно за възникването на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение е неплащането на наемната цена за повече от три месеца. Затова то е разпоредено в съответствие с материалния закон.

1. Приложим при прекратяване на наемното правоотношение с обект общинско жилище е административният ред по чл. 46, ал. 2 ЗОбС, а не чл. 238 ЗЗД, уреждащ дължимостта от едномесечно писмено предизвестие – по аргумент и от чл. 239 ЗЗД. Неотносимо към характера на производството и правомерността на действията на органа е и възражението за изтекла давност за част от сумите – правно значим за правомощието по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС е фактът на неплащането на наема за релевантния период, а не възможността за принудително осъществяване на правата на общината.

Противно на довода, че с оспорената не е отменена и настанителната заповед от 2003 г., административният орган не разполага с подобно правомощие. Заповедта за настаняване създава наема и с издаването на акт за прекратяване на правоотношението нейното действие отпада, без да е необходима изричната й отмяна.

1. По въпроса дали с предприетата от администрацията мярка е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, касационната инстанция споделя съображенията на административния съд. Определянето на намесата, изразена в прекратяването на наемното правоотношение, като непропорционална аргументирано е отречено с позоваване на допустимостта от ограничаване на правото на зачитане на личния, семейния живот и жилището по чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи в случаите по ал. 2 на нормата.

Предмет на настоящия спор е съществуването на основание за държане на имота от касаторката и членовете на нейното домакинство. С оглед на това му съдържание следва да бъде преценявано и спазването на принципа за съразмерност. Фактическото отнемане на възможността за обитаване на жилището не е пряка последица от изпълнението на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. Подобно неблагоприятно въздействие върху живеещите в общинското жилище лица би настъпило от заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС за изземване на имота, при чието издаване и евентуално изпълнение на общо основание действията на административния орган трябва да са подчинени на принципа в проявленията му по чл. 6 и чл. 272 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника на разноските за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. При зачитане на направеното възражение за прекомерност, възнаграждението ще бъде редуцирано до минимално предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение