Решение № 1982 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2020 г.

Решение № 1982 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Колев, подадено чрез адв. Цветанов, за отмяна на влязлото в сила решение № 193 от 19.11.2020 г., постановено по адм. дело № 261/2020 г. по описа на Административен съд Габрово. С описания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Д. Колев срещу заповед за прилагане на ПАМ № 20-0359-000260 от 23.08.2020 г., издадена от младши оперативен дежурен към ОД на МВР Ловеч, РУ Троян. Съгласно поддържаните в настоящото производство твърдения и изведените на тяхна база доводи, отмяната се иска на основание допуснати нарушения процесуалния закон, относими към правораздавателната дейност на Административен съд – Габрово при произнасянето му по спора относно законосъобразността на цитираната по-горе заповед. Като основание за отмяна се сочи разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК. Ответникът – младши оперативен дежурен към ОД на МВР Ловеч, РУ Троян, не е изразил становище по искането. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срокА по чл. 240, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, а по същество за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Доказателства в тази насока към искането за отмяна не са ангажирани. Не са представени доказателства относно твърдението, че Д. Янкова не притежава в собственост недвижими имоти, които да са засегнати непосредствено от заповедта на кмета на община Банско Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Соченото в искането за отмяна основание, изразяващо се в неуважаване на молбата за отлагане на делото за нова дата от страна на съда, тъй като процесуалния представител на молителя е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание поради наличие на други дела по същото, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Процесуалният представител на молителя е бил надлежно уведомен за новата дата на съдебното заседание. Същият е могъл да представи писмена защита преди заседанието или да преупълномощи друг адвокат. На следващо място липсват дани, че Д. Колев е бил възпрепятстван също да се яви в съда на датата на съдебното заседание. Обстоятелството, че същият не е бил лично призован не съставлява нарушение на процесуалните правила, тъй като неговият пълномощник е бил надлежно уведомен по телефона - обстоятелство, което не се отрича. Задължение на адвоката е било да уведоми Колев за датата на новото съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че за да се отложи едно дело за друга дата е необходимо едновременно както страната, така и нейният пълномощник да са били възпрепятствани да се явят в съда. В случая са представени доказателства само за невъзможността на процесуалния представител на молителя да се яви на датата на съдебното заседание. По отношение на Д. Колев липсват каквито и да е данни или твърдения същият да е бил възпрепятстван на 10.11.2020 г. да се яви в съда. От изложеното до тук следва, че неприсъствието на страната в съдебното заседание на 10.11.2020 г. не е в резултат на допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, а се дължи на проявено бездействие от страна на процесуалния представител на молителя. Така сочените предпоставки по чл. 239 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт не са налице, поради което искането на Д. Колев следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение