Решение № 103 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2020 г.

Решение № 103 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от И. И. чрез адвокат М. Х. за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила решение № 3757 от 11.03.2020 г. по адм. дело № 6154/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменено решение № 329 от 06.03.2019 г. по адм. дело № 653/2018 г. на Административен съд – С. област и вместо него е отхвърлена жалбата, подадена от И. И. против решение № 23/121/06320/3/01/04/01, изх. № 01-6500/1882 от 11.05.2018 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция. Заявителят се позовава на обстоятелството, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. на петчленен състав на Първа колегия на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (наричана в настоящото изложение "методиката"). Твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Ответната страна - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" изразява писмено становище чрез юрисконсулт Д. П. за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3, преценен съобразно правилото на ал. 2 на същата разпоредба от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от И. И. против решение № 23/121/06320/3/01/04/01, изх. № 01-6500/1882 от 11.05.2018 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" С него на основание чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" и т. 4. 18 и 4. ЗЗ от договора и чл. 72, ал. 1; чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е определил на бенефициера финансова корекция в размер на 487692. 83 лева, представляваща 100% от размера на финансовата помощ. В решението е обърнато специално внимание на факта, че корекцията се определя на основание чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, а не на методиката. Посочено е още, че последната е разработена с информационна цел, като настоящият случай попада в приложното поле на т. 30 от нея. Възраженията на жалбоподателя са били за липса на законово основание по ЗУСЕСИФ, тъй като административният орган не е установил нередност по смисъла на закона. Позовал се е на нарушение на основните принципи в чл. 4, 6, 7 и 9 от АПК. Посочил е, че причината за неизпълнение на параметрите, залегнали в бизнес плана, е наличие на форсмажорно обстоятелство, водещо до изключване отговорността на земеделския производител. Смята, че той добросъвестно е реализирал инвестицията със закупуване на предвидената земеделска техника и я е включил в дейността по отглеждане на вишни. На следващо място е обосновал доводи за липса на вреда за бюджета на Европейския съюз, в какъвто смисъл не се съдържат изводи в оспорения административен акт. На последно място е посочил, че решението противоречи на целта на закона. Поискал е от съда обявяването му за нищожно и при условията на алтернативност отмяна, като незаконосъобразно. Поискал е съответно и събиране на доказателства, в това число изслушване на свидетел и съдебна експертиза. По жалбата, подадена чрез ДФЗ до АССО на 29.05.2018 г. е образувано адм. дело № 653/2018 г. Съдът е събрал всички доказателства и е разгледал спора по същество. Изрично е посочил, че материално-правното основание за издаване на акта за финансова корекция е Наредба № 8/2008 г., а не ЗУСЕСИФ. В тази връзка е счел липса на наличието на елементите от сложния фактически състав на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 от наредбата. Квалифицирал я е, като отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и с решение № 329 от 6.03.2019 г. е отменил оспорения административен акт. Пропуснал е да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК и да върне преписката на изпълнителния директор с указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е обжалвано с касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 6154/2019 г. на ВАС, четвърто отделение. Касационният жалбоподател е въвел доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209. т. 3 АПК. За целта е анализирал фактическия състав на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от наредбата и на използваните в него понятия: "степен на неизпълнение" на даден проект и "продължителност на неизпълнението". С оглед спазване на изискването за съобразяване на вида, степента и продължителността на неизпълнението се е позовал и на т. 30 ог утвърдената Методика. Подробно е изложил съображения за липса на форсмажорни обстоятелства, довели до неизпълнение на параметрите, заложени в бизнес плана. Тричленният съдебен състав е счел касационната жалба за основателна. В мотивите на решението е обърнал специално внимание, че позоваването в административния акт на ЗУСЕСИФ, макар и да е неправилно, не съставлява порок, налагащ отмяната му само на това основание. Административното производство е проведено по реда на Наредба № 8/2008 г. и завършващият го акт е основан на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от нея. Изследвайки събраните по делото доказателства, е приел на първо място, че периодът, за който следва да се докаже жизнеспособност на стопанството по бизнес плана на закупуване на земеделска техника и обработването на насажденията е 5 години. На второ място е квалифицирал, като недоказани твърденията на бенефициера за настъпване на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на наредбата. По тези съображения е счел наличие на хипотезата на чл. 51, ал. 1 от наредбата. В решението си, касационната инстанция специално е обърнала внимание на обстоятелството, че обявяването на нищожността на Методиката, не се отразява на акта за налагане на финансова корекция, поради факта, че разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. дават самостоятелно основание за налагане на самата корекция. Съответно тя не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови нормативни разпоредби. В тази връзка е констатирала, че при установената висока степен на неизпълнение на проекта, продължила три години, законосъобразно е разпоредено връщане на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от ЕЗФРСР. Преценявайки обжалваното първоинстанционно решени за неправилно, тричленният съдебен състав го е отменил с решение № 3757 от 11.03.2020 г. В хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК е решил спора по същество, като е отхвърлил подадената от земеделския производител жалба срещу акта за налагане на финансова корекция, като неоснователна. Решението е окончателно, съгласно изричното правило на чл. 223 АПК. Заявителят иска отмяната му на основание чл. 239, т. 3 АПК. Твърди, че то е основано на методика, която впоследствие е обявена за нищожна с влязло в сила решение на Върховния административен съд. При преценка на искането, съдът счита за нужно да посочи, че отмяната на влезли в сила решения е извънинстанционен способ за контрол върху актове на съда, който пряко рефлектира върху правната стабилност и правния ред. Поради това изрично изброените в чл. 239 основания, не могат да се тълкуват разширително. За да се приложи т. 3 от разпоредбата, е необходимо наличието в условия на кумулация на две предпоставки: първата е влязлото в сила решение, предмет на отменителното производство, да е основано на акт на държавно учреждение; втората е той впоследствие - т. е. след влизането в сила на решението, чиято отмяна се претендира - да е отменен. Видно от анализа на решаващите мотиви на касационната инстанция за неприложимост в конкретния случай на методиката, поради налагането на финансовата корекция на основание правила, регламентирани в чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., то не е налице първата от двете основни предпоставки по чл. 239, т. 3 АПК, а именно: решението да е основано на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не е налице и втората предпоставка за отмяна на влязлото в сила решение на посоченото правно основание. За да се приложи нормата на чл. 239, т. 3 АПК е необходимо актът, на който се основава влязлото в сила съдебно решение, да бъде отменен. Идеята на законодателя е отмяна на решение, което е неправилно, тъй като при постановяването му е взет предвид акт, впоследствие отменен, като незаконосъобразен. Прилагането на хипотезата на т. 3 е пряко обвързано със законодателната концепция за действието на съдебните решения и правните последици, които пораждат. Те са различни за различните видове административни актове. За индивидуалните, нормата на чл. 177, ал. 1 АПК постановява, че при отмяна на оспорения акт, решението има действие по отношение на всички. След отмяната му, се възстановява висящността на възникналите административни правоотношения. Те задължително следва да се преуредят по съответния начин, изрично посочен в чл. 173 АПК. Това може да стане от съда (при наличие на условията по ал. 1 на чл. 173) или от административния орган в останалите хипотези по ал. 2 и ал. 3, при спазване на задължителните съдебни указания по тълкуване и прилагане на закона. При общите административни актове, законодателят е повторил в чл. 183 общото действие на решението по отношение на всички, при обявяване на оспорения акт за нищожен, отмяната или изменението му. Липсата на нарочна регламентация на правните последици и правомощията на съда, както и администрацията, в тези случаи е отстранена с приемането на общата препращаща норма на чл. 184 за субсидиарно прилагане на правилата за оспорване на индивидуалните административни актове. Анализът на тези разпоредби показва, че законодателят е обвързал отмяната на индивидуалните и общите административни актове с възстановяване висящността на административните правоотношения, които те са регулирали. Това позволява и провеждането на отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 239, т. 3, като самостоятелно основание. При отмяната на третия вид административни актове - подзаконовите - законодателната концепция е различна. Тя е обусловена от спецификата на самите актове, определена в чл. 75 АПК - съдържащи административноправни норми, отнасящи се за неограничен и неопределен брой адресати и имащи многократно правно действие. Обусловена е и от презумпцията за законността им. Поради това с нормата на чл. 195, ал. 1 АПК изрично се постановява, че такъв акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Неслучайно с предходната разпоредба на чл. 194, влизането в сила е обвързано с деня на неговото обнародване - оповестяването по официалния държавен ред на отмяната. Тези правила показват, че за разлика от индивидуалните и общите административни актове, отмяната на подзаконовите такива има действие само за бъдещите правоотношения и не преурежда, нито възстановява висящността на възникналите такива преди обнародването. За да се приложи, обаче, принципът на законност, прогласен в чл. 3 АПК, чл. 195, ал. 2 АПК задължава компетентния административен орган в определения срок да уреди служебно правните последици от отменения акт. Ето защо в тези случаи, не би могъл да се приложи институтът на отмяната по чл. 239, т. 3 АПК. Липсата и на втората основна предпоставка на т. 3 на чл. 239 води до неоснователност на искането на земеделския производител за отмяна на влязлото в сила решение и то следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна, заявителят дължи разноски по настоящото производство - 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия