Решение № 5579 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15642/2014 г.

Решение № 5579 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15642/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС) против решение № 12220/15.10.2014 г. по адм. дело № 4887/2014 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на чл. 234 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - Надежда Генова Борисова чрез адв. Китанова оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, Шесто отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, Шесто отделение отменя решение по т. 21 от протокол № 12 от 13.03.2014 г., с което Висшият съдебен съвет е оставил без уважение предложението на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура гр. Мездра за повишаването на Надежда Генова Борисова - прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра, с ранг "прокурор в Окръжна прокуратура", на място в по-горен ранг "прокурор в Апелативна прокуратура и връща преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови правния резултат съдът приема, че при преценка основателността на предложението за повишаване на място в по-горен ранг, при наличие на обективните предпоставки на чл. 234 ЗСВ - законен срок, в който кандидатът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност и комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра", този орган следва да изложи съображения относно подлежащите на установяване висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от кандидата, без да поставя на преоценка резултата от периодичната атестация, респ. да отчита броя на получените точки в диапазона 86-100, доказващи "изключително изпълнение на работата "- чл. 83, ал. 4 от Методиката за атестиране. Процентът на отменени актове е от значение при атестирането и посредством позоваване на конкретно цифрово изражение положителната оценка "много добра" не би могла да бъде повлияна". Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ предвижда, че повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Правният въпрос на който тричленният състав отговаря с обжалваното решение се отнася до преценка на правомощията на кадровия орган при прилагането на установените в цитираната норма изисквания. Към настоящия момент липсва легално определение на изискването по чл. 234 ЗСВ за "доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", а същевременно критерии или показатели за преценка на изпълнението на това изискване извън тези, залегнали в Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител не са приемани от ВСС. В разглеждания случай Надежда Генова Борисова е с комплексна оценка "много добра" от последното периодично атестиране, което според дефиницията, дадена в чл. 85, ал. 4 от Методиката означава, че атестираният системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността и притежава отлична квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност по чл. 163 от Закона за съдебната власт или съответните ръководна или административна длъжност. Същността на атестирането е обективно да бъдат оценени професионалните, делови и нравствени качества на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, проявени при изпълнение на заеманата от него длъжност, за да бъдат гарантирани равни и справедливи възможности за кариерното израстване на магистратите при спазване на принципите на законност, равнопоставеност, обективност и прозрачност (чл. 2 и чл. 3 от Методиката). Друга преценка на качествата на магистрата, извън тази в рамките на института на атестирането е недопустима. И доколкото въведеното в чл. 234 ЗСВ изискване за "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" се включва в определението за "много добра" комплексна оценка, получена при атестирането, настоящата инстанция приема, че за да пристъпи кадровият орган към обсъждане на въпроса за повишаване на място в по-горен ранг на магистрата следва да установи наличието на двете кумулативни предпоставки по чл. 234 ЗСВ - срок на заемане на длъжността най-малко три години и положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Ето защо, правилно и обосновано от гледна точка на целите на ЗСВ в областта на атестирането на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници, тричленният състав приема, че при повишаването в ранг на магистрат кадровият орган не може да преразглежда резултатите от периодичната атестация, по-конкретно цифровото им изразяване, и да прилага критерии при преценката на "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", които противоречат на закона. Поради всичко изложено по-горе касационната инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, Шесто отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,