Решение № 10331 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на директора на дирекция Митница Варна, конституиран в съдебно заседание на 05.10.2021 г. на мястото на заличения в настоящето касационно производство директор на Териториална дирекция Северна Морска съгласно новата структура съгласно чл. 7 от новия Устройствен правилник на Агенция Митници, обн. в ДВ, бр. 59/16.07.2021 г. срещу решение 345/17.02.2021 г., постановено по адм. дело 1686/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на Стар Нейлз - България ООД гр. Пловдив е отменено частично решение към MRN 18 BG002002H0016151/30.01.2018 г., рег. 32-179890/24.06.2020 г. на директора на ТД Северна Морска (заличен в настоящето касационно производство) за извършена промяна на декларирана митническа стойност на стоки, внесени с митническа декларация MRN 18 BG002002H0016151/30.01.2018 г. и са определени допълнителни задължения в общ размер от 4 811,76 лв., от който за мито в размер на 1 503,67 лв. и ДДС в размер на 3 308,09 лв., ведно с дължимите лихви за забава (без определен размер на лихвата от митническите органи), като отмяната засяга частта за разликата над 596,94 лв. - за мито 192,96 лв. и за ДДС 403,98 лв., ведно с дължимите лихви за забава. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод за оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че декларираната с митническата декларация цена на стоката е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за нея в ЕС, която е 36,28 лв./кг. и на база извършения анализ, са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. За установено по делото касаторът сочи липсата на търговски договор между купувача и продавача, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес-кореспонденция, предшестваща издаването на офертата по проформа фактурата. Излага доводи, че митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация. Сочи се също така, че предвид, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло при сравнение е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, остава съмнението относно точния й размер. Изложени са подробни доводи относно приложението на чл. 70, параграфи 1 и 2, респ. на чл. 74 от Митническия кодекс на ЕС, както и е налице позоваване на решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 на СЕС. В касационната жалба се сочи, че съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва най-ниската от тези стойности. Твърди се от касационния жалбоподател, че след направен анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с процесната стока 1, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойност от други вносители. Въз основа на изложеното касаторът излага аргументи за прилагане на чл. 74, параграф 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС). Изразява се и несъгласие с изводите на съда за допуснати нарушения в хода на административното производство, както и се излагат твърдения, че установената фактическа обстановка и изложените от административния орган правни изводи в обжалвания акт, се подкрепят изцяло от приобщените, както към административната преписка, така и към събраните в хода на съдебното производство доказателства. Според касатора съдът е игнорирал стойностите под т.нар рисков праг под 50 % от стойността на справедливите цени, като и неправилно е прието в съдебния акт, че не е направен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно не е обосновано приложението на договорна стойност по внос на сходни стоки от трето лице, тъй като това се опровергава от представената по делото служебна справка от MIS3A във връзка с извършване на допълнително проучване на база на сравнителен анализ, установената липса на идентични стоки и установените стойности на сходни стоки. Изводът на касатора е, че правилно митническия орган е определил митническата стойност на процесната стока по метода на чл. 74, параграф 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, както и е спазен чл. 141, параграф 3 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и да се отхвърли жалбата на дружеството в същата част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение при условията на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на ответната страна. По делото е депозирано писмено становище от юриск. А. Шулева. Ответникът по касационната жалба Стар Нейлз - България ООД гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Г. Горанов в депозирани по делото писмени бележки, я оспорва като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение като правилно моли да се остави в сила, както и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебния акт като обоснован и мотивиран да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган за определена нова митническа стойност за внесена стока 1 пресовани кърпи за еднократна употреба вискоза от Китай, първоинстанционният съд е приел, че актът е незаконосъобразен въпреки извършената повторна проверка на декларирането на основание чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ поради възникнали съмнения за декларираната стойност на стоката. Съдът е приел, че това съмнение не е доказано. Посочено е, че митническите органи са установили при съпоставка на описанието на процесния продукт, изходящо от търговската фактура, изображението от проформа фактурата и други документи по делото, както и от допълнително получените сертификати и характеристики и от информацията, че видът на материала е вискоза целулозни изкуствени влакна. От технологията за производство е направен извод, че стоката не следва да се класира в тарифен код ТАРИК 6213 90 00 90. Съдът е приел в решението си, че според митническите органи от изображението на проформа фактурата формата на продукта е кръгла, а не квадратна, както са изискванията на забележките към позиция 6213, освен което видът на продукта не съответства на носните кърпи, джобните кърпички и съгласно забележка 7 към Глава 62. Съдът е възприел констатациите на заключението на съдебно-икономическата експертиза, тъй като изводите на експерта са част от приложените специални знания. В решението е изтъкнато, че при изслушването в съдебно заседание на вещото лице, то е потвърдио, че при отговор на втората задача е използвало сходни стоки с 5 ст./бр., както и, че имало някои различия в изискването за сходни стоки при цена 2 ст./бр. количеството не е приблизително същото и цената на доставката при тях е FCA, за разлика от тази за 5 ст./бр., което е в условията на доставката FOB в съответствие с процесната декларирана стока. Макар заключението да е било оспорено от ответника в частта за правилността на тарифния код при заявено от него, че вещото лице не е имало поставена такава задача, съдът е приел, че експертизата се цени съобразно фактическите й констатации, а правните съображения не се обсъждат с прилагане на чл. 202 ГПК, както и съдът е счел, че не следва да се произнася относно коректността на тарифния код. Съдът е отделил внимание в решението си и на правната уредба на митническото остойностяване на ЕС и е приел, че макар приоритет да има договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, параграф 140 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и едва ако и след това съмненията не отпаднат, се прилагат някои от т.нар. вторични методи. В съдебното решение е прието, че незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението за сходни стоки, а това са стоки произведени в същата държава и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Тази взаимнозаменяемост съдът е посочил, че се отнася до качество, репутация и съществуването на търговска марка. Посочено е от решаващия състав, че в случая от значение за спора е неспазването на задължителния ред и условия за определяне на митническата стойност на стоките, регламентирана в чл. 73, параграф 2, б б от МКС и чл. 142, параграф 3 от Регламента за изпълнение. При определянето на стойността на внесените стоки, съдът се е позовал и на съдебно-икономическата експертиза, в която е използвана митническа стойност 5 041,20 лв. при 0,05 лв./бр., а за цената от 0,02 лв./бр. вещото лице е посочило, че със стоките на тази стойност има по-големи различия с процесните стоки. Изводът, направен в решението в обжалваната му час ет, че митническият орган не е извършил анализ на условията по доставките между съпоставяните декларации и съответно дали и как това се отразява на цената на стоките, като в случая според решаващия съд неправилно е налице позоваване само на критерии количество и общ вид на стоката, което не е достатъчно. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Обосновано съдът е приел, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации. В част от последните са вписани стоки, различни от процесните като щипка за вратовръзка, полиестерен трикотажен плат и гумени емблеми за дрехи. В други пък не е обосновано достатъчно от митническия орган сходност с процесните стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, според който сходни стоки са тези стоки, които въпреки, че са не еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и съставни материали, което позволява взаимнозаменяемост в търговско отношение. Сравняването на стоките не може да изхожда само от тяхното наименование, както е подходил митническия орган, а да се извърши задълбочен анализ, какъвто, както правилно е приел и първостепенния съд не е извършен. Възникналите съмнения при извършената проверка от административния орган трябва да са задълбочени и обосновани с доказателства, а не да почиват на предположения. В случая не е проведено успешно доказване от митническия орган на основание чл. 170, ал.1 АПК на възникналото у него съмнение. Едно от основните твърдения на митническия орган, обусловило неприемането на декларираната митническа стойност при вноса от Китай на процесните пресовани кърпи за еднократна употреба вискоза, е липсата на сключен писмен договор между страните по доставката. При наличие на търговска фактура и платена сума по нея, неоснователно е акцентирано в отмененото решение на административния орган на липсата на писмен договор. Фактурата е доказателство за възникнали облигационни правоотношения на страните по доставката, за която няма спор, че е осъществена, а само относно декларираната митническа стойност. По отношение на нея са налице по делото банкови документи, установяващи плащането й. Правилно съдът е приложил чл. 141, параграф 3 от Регламента за изпълнение, който изисква взимането на най-ниската стойност, когато се установи повече от нея договорна стойност на сходни стоки. Не е спазено и изискването за детайлно изследване на всички факти и обстоятелства и затова обосновано решаващият съд е приел, че от данните от Централно митническо управление на Агенция Митници, които са представени по искане на експерта от съдебно-икономическата експертиза за изготвяне на заключението му, е установено наличие на цени, по-ниски от тези, които се сочат от митническия орган от представените от него митнически декларации. Затова и обосновано съдът е приел за достоверна посочената от вещото лице митническа стойност в размер на 5 041,20 лв. (за 0,05 лв./бр.), а не посочената в отмененото от съда митническо решение 18 148,32 лв. (0,18 лв./бр.), с което е нарушена именно сочената от съда разпоредба на чл. 141, ал. 3 от Регламент за изпълнение. Съдът достатъчно добре е обосновал защо приема цената от 0,05 лв./бр., тъй като правилно се е позовал на констатациите на вещото лице при посочена цена от 0,05 лв./бр. (кърпичка за почистване на стъкла), тъй като при стоката с по-ниска цена от 0,02 лв./бр. е с различно количество от процесния внос (а не приблизително такова) при условия на доставката FCA, а не FOB, каквото е условието за доставката на внесената стока. Експертът в тази връзка е съобразил и вида на материала вискоза (целулозни изкуствени влакна от технологията за производство на вискоза). При така установеното от заключението на експертизата, вкл. и дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание на 27.01.2021 г., правилно съдът е възприел посочената от вещото лице цена на процесната стока 0,05 лв./бр. при тарифен код по ТАРИК 6213 90 00 90, а не определената от митническия орган 0,18 лв./бр. Относно твърденията за т.нар рисков праг, следва да се отбележи, че понятие рискова прагова стойност не съществува в митническото законодателство на ЕС и употребата й от митническите органи според тях е справедливата цена, поради което при определянето й следва само да се има предвид разпореденото в чл. 74, параграф 2, б. б МКС във връзка с чл. 141, параграф 3 Регламента за изпълнение, че при сходни стоки се използва най-ниската стойност, без значение дали тази стойност е под т.нар рисков праг, каквото е становището и на ответника по касация. В тази връзка правилно решаващият съд се е позовал на решение по дело С-291/15 на ЕС. С оглед изложеното следва да бъде подкрепен извода на първостепенния съд, че митническият орган не е доказал възникналото у него съмнение за декларираната и платена от вносителя митническа стойност на процесните стоки и е определил тази стойност съобразно доказателствата по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза. Решението в обжалваната му част е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Горанов, на Стар Нейлз България ООД следва да се присъдят направените разноски в размер на 744 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение