Решение № 9954 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Панайотов от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Т. Божинов, срещу Решение 1815/21.10.2022 г., постановено по адм. дело 1054/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-15-121/04.04.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт ( ТП на НОИ ) Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Панайотов против разпореждане [номер] / Протокол 01019/ 17.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С последното на касационния жалбоподател е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.03.2017 г. Развитите в жалбата съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на §7е от ПЗР на КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на разноски , представляващи възнаграждение за един адвокат. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Вълчанова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-15-121/04.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-15-149/02.03.2022 г. на Д. Панайотов против разпореждане [номер] / Протокол 01019/17.01.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. С последното, считано от 23.03.2017 г. на Д. Панайотов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. От фактическа страна по делото е установено следното: С разпореждане [номер]/16.10.2001 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, по заявление подадено от Д. Панайотов, на 24.09.2001 г., на основание §3 ПЗР на КСО, при навършена възраст [възраст], на Д. Панайотов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 24.09.2001 г. По разпореждане [номер]/ Протокол 2141-15-25/07.06.2016 г. горното разпореждане и всички последващи го са отменени и е отказано отпускане на ЛПОСВ на Панайотов, който в хода на административното производство по оспорване на цитираното разпореждане е представил нови доказателства, поради което с решение 2153-15-222/30.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив същото е отменено и преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне Въз основа на ново разпореждане [номер]/ Протокол 2140-15-263/10.05.2017 г., след разглеждане на представените документи и служебно изясняване на относимия осигурителен стаж, повторно е отказано отпускане на ЛПОСВ на Панайотов и на основание чл. 99, ал. 1 , т. 2, б. г от КСО е отменено разпореждане [номер]/16.10.2001 г. и всички последващи го. Жалбоподателят е оспорил разпореждането и с решение 2153-15-118/22.06.2017 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив го е потвърдил, в частта, с която са отменени разпореждане [номер]/16.10.2001 г. и всички последващи го и го е отменил в частта, с която е отказано отпускане на ЛПОСВ и е върнал пенсионното досие на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне. Решението на директора на ТП на НОИ е обжалвано по реда на чл. 118 от КСО пред Административен съд Пловдив. С решение 3586/12.03.2019 г. по адм. дело 3816/2018 г. на Върховния административен съд е отменено Решение 406 от 22.02.2018г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 1979/2017г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. Панайотов против решение 2153-15-118 от 22.06.2017г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, потвърждаващо разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-263 от 10.05.2017г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частите отменящи разпореждане [номер]/16.10.2001г. и всички последващи го и вместо него е постановена отмяна на решение 2153-15-118 от 22.06.2017г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, потвърждаващо разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-263 от 10.05.2017г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, в частите, отменящи разпореждане [номер]/16.10.2001г. и всички последващи го. Преписката е върната на органа за произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение. В изпълнение на горецитираните съдебни решения е постановено разпореждане [номер] / Протокол 2140-15-796/04.11.2019 г. и след извършена цялостна преценка на събраните доказателства относно правото на г-н Панайотов на пенсия към 2001 г. е отменено разпореждане [номер]/16.10.2001 г. и всички последващи, и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 3 от КСО. С решение 2153-15-340/30.12.2019 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив е потвърдил цитираното разпореждане. С Решение 2365/18.12.2020 г. постановено по адм. дело 174/2020 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 9409/14.09.2021 г. по адм. дело 4117/2021 г. по описа на ВАС, решението на директора и потвърденото с него разпореждане са отменени по отношение на отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Панайотов, като е обоснован извод, че военната служба на лицето за периода от 10.10.1970 г. до 30.10.1972 г. следва да се зачете за действителен осигурителен стаж при преценка за правото му на пенсия по чл. 68, ал. 1 3 от КСО. Въз основа на горното съдебно решение с процесното разпореждане [номер]/ Протокол 01019/17.01.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, времето през което от жалбоподателя е положена наборна военна служба с продължителност 02г. 00м и 21д, е зачетено за действителен осигурителен стаж и считано от 23.03.2017 г. датата на навършване на [възраст] от Х. Панайотов, на последния е отпусната ЛПОСВ в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО при данни за осигурителен стаж от втора категория труд 00г. 11м. 10д., осигурителен стаж от трета категория труд 14г. 04м. 20д. и общ осигурителен стаж от трета категория, превърнат по чл. 104 от КСО в размер на 15г. 06м. 25д., при индивидуален коефициент 1.362. Със същото разпореждане е извършено и преизчисление на пенсия от 25.12.2021 г. на основание §7е от ПЗР на КСО. Процент осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО 20.90%. Средномесечният осигурителен доход за страната за времето от 06.2016 г. до 02.2017 г. в размер на 777.36 лв. е умножен с индивидуален коефициент 1.362 и е получено произведение 1058.76 с процент осигурителен стаж 20.90%. След това пенсията е осъвременена съгласно чл. 100 КСО за 2020 г. и 2021 г. Съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО пенсията е определена в минимален размер от 315 лв. С атакуваното пред Административен съд Пловдив, решение 2153-15-121/04.04.2022 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив е оставил без уважение жалбата на Панайотов против разпореждане [номер]/ Протокол 01019/17.01.2022 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт, съобразно разпоредбите на чл. 68 и чл 70 от КСО, от компетентен орган длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив. При произнасянето си то се е позовало на зачетен с предходни разпореждания осигурителен стаж. Съобразило е и дадените с влязлото в сила Решение 2365/18.12.2020 г. по адм. дело 174/2020 г. на Административен съд Пловдив указания досежно зачитане като трудов стаж от трета категория и действителен осигурителен стаж за периода от 10.10.1970 г. до 30.10.1972 г. с продължителност 02г. 00м. 21д. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Формулата за изчисляване на пенсиите за трудова дейност се извежда от разпоредбата на чл. 70 от КСО, съгласно която размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажът по т. 1. На основание §7е, ал.1 и ал. 2 от КСО, считано от 25.12.2021 г. НОИ преизчислява пенсиите за трудова дейност, като в посочената формула използва нормативно определената тежест на осигурителния стаж. В конкретния случай с разпореждане [номер]/ Протокол 01019/17.01.2022 г. е извършено преизчисление на пенсия от 25.12.2021 г. на основание §7е, ал.1 и ал. 2 от КСО. Така определеният размер на пенсията се осъвременява, преизчислява и се индексира съгласно приложимата нормативна уредба от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. вкл. Преизчислението на пенсиите по §7е от КСО се извършва, ако това е по благоприятно за лицето. В хода на съдебното производство пред Административен съд Пловдив е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице, с което е извършено изчисляване на размера на пенсията на Панайотов, с оглед приложението на §7е, ал. 1 от КСО. Заключението е прието без възраженията на страните и от него се потвърждава извода, че пенсионните органи са приложили всички осъвременявания, преизчисления и индексации съобразно действащата до 24.12.2021 г. нормативна уредба и размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Панайотов е законосъобразно определен в размер на 272.00 лв. и осъвременен съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО в размер на 314.50 лв. Обосновано първоинстанционният съд извежда, че с цел изпълнение на влязло в сила съдебно Решение 2365/18.12.2020 г. по адм. дело 174/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, е създаден служебно регистрационен индекс 2175-15-224/20.09.2021 г., като датата в същия не засяга отрицателно по никакъв начин пенсионните права на касатора. Разпореждането е съобразено с влязъл в сила съдебен акт и възникналото право на пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, като за Панайотов това е от 23.03.2017 г. - датата на навършване на [възраст], от която дата е отпусната пенсия. Предвид изложеното, неоснователни се явяват възраженията на касатора в тази насока. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Д. Панайотов следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,