Решение № 6365 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2017 г.

Решение № 6365 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. от с. П. срещу Решение № 1764 от 23.10.2017 г. по адм. дело № 2117/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-1030-001260 от 06.07.2017 г. на началника група в сектор "Пътна полици" в ОДМВР - П., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Началникът на група в сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Е. Д. С. от с. П. срещу Заповед № 17-1030-001260 от 06.07.2017 г. на началника група в сектор "Пътна полици" в ОДМВР - П., АС - П. е установил, че на 06.07.2017 г. жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил, след като е бил лишен от това право и му е било отнето свидетелството за управление на МПС за неплатени глоби по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на така установеното административно нарушение началникът на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР П. е издал оспорената заповед - предмет на съдебното производство, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. От приложената административна преписка, съдът е установил, че за същото административно нарушение на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 17-1030-004520 от 06.07.2017 г. и е издадено наказателно постановление № 17-1030-004520 от 11.07.2017 г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Първоинстанционният съд е приел представеното от жалбоподателя решение № 1606 от 25.09.2017 г. по а. н. д. № 4690/2017 г. на ПРС, ХVI н. с., с което е отменено наказателното постановление № 17-1030-004520 от 11.07.2017 г., което не е влязло в сила, че не е задължително за последния, от една страна, а от друга страна, наказателното постановление е отменено на процедурно основание, а по същество първостепенният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено. Представеният банков документ за плащане на глоби в общ размер на 180 лева по две наказателни постановления е приет за неотносим към спора. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона и в съответствие с материалния закон. Според съставът на АС П., след като свидетелството за правоуправление на лицето не е било у него, налице е хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Мярката е наложена за минималния, определен от закона срок, поради което за административния орган не е налице задължение да посочва мотиви за така определения срок. Поради различния характер на производствата по ЗАНН и АПК съдът е приел, че без правно значение за законосъобразността на принудителната административна мярка е влизането в сила на наказателното постановление, издадено за същото административно нарушение, тъй като наличието на влязло в сила наказателно постановление не е предвидено като предпоставка за налагане на принудителните административни мерки по реда на чл. 171 ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция, преди изменението с ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. В действителност, разпоредбата на нормата в редакцията към датата на извършване на деянието не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Законодателната промяна обаче е продиктувана именно от необходимостта нормата да е ясна и недвусмислено да посочва хипотезите, в които органът е длъжен да приложи мярката. За разлика от последната редакция на нормата, която изрично включва "временното отнемане" на СУМПС поради неплащане на дължими глоби, като основание за прекратяване на регистрацията на МПС, редакцията на нормата към датата на извършване на деянието използва глагола "не притежава" общо. Според касационния състав обаче, това не променя смисъла на нормата. Временното отнемане на СУМПС поради неплатени глоби, на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП се включва в хипотезата на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, като обосновава извод за "непритежаване" на СУМПС към момента на проверката, когато се констатира управлението на собственото МПС без този удостоверителен документ. Ирелевантно към предмета на правния спор е обстоятелството, че впоследствие със съдебно решение е отменена заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б."д" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, обстоятелството, че е отменено наказателното постановление, с което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (управление на МПС, след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП), е наложена глоба, е неотносимо към предмета на спора. Основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е "непритежаването" от страна на собственика на автомобила на СУМПС към момента на проверката и при управлението на същото, което в случая е безспорно установено. Изложеното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение