Решение № 12993 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2009 г.

Решение № 12993 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол срещу решение № 117 от 2.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1159 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение съдът е изменил заповед на кмета на община Созопол в частта, с която е определена оценката на новообразуван имот от 38 844 лв. на 323 лв. Със същото решение общината е осъдена да заплати разноски от 407 лв. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че решението на съда е в нарушение на чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗОС. Твърди се, че при изготвяне на оценката на имота тя трябва да съдържа компонента пазарен аналог. Изразява се становище, че ЗОС е по-висок по степен нормативен акт в сравнение с Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи, като законът допълва реда за определяне цените на земеделските земи, установен с наредбата. По съображенията изложени в жалбата се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила заповедта на кмета на общината. Ответникът Добри Димитров Николов е изпратил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу подадената касационна жалба. В него се съдържа становище за неоснователността й. Твърди се, че ЗСПЗЗ е специален по отношение приложимостта на ЗОС. Съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Претендира за заплащане на направените пред касационната инстанция разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е възприел допуснатото нарушение на материалния закон при определяне оценката на имота, защото коефициентът на пазарния аналог е отменен. Освен това счита, че съдът правилно е приложил материалния закон - чл. 36, ал. 3 ЗСПЗЗ, според който определената от общинския съвет цена не може да бъде по-висока от оценката, определена по реда на ал. 2, която препраща към Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Бургас е бил сезиран с жалба на Добри Димитров Николов срещу заповед № Z -892 от 25.06.20008 г. на кмета на община Созопол в частта й, с която е утвърдена оценката на имот от 518 кв. м с пл. № 21 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в местността "Митков мост", землището на с. Черноморец, община Созопол, при описаните в заповедта граници. От обжалваната част от заповедта е установено, че общинският съвет на свое заседание, отразено в протокол № 13 от 22.02.2008 г., е взел решение № 210, според което оценката на имота е в размер на 38 844 лв. Неразделна част от протокола е оценката, извършена от лицензиран изпълнител. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че с решение по адм. д. № 528/2004 г. Окръжния съд - Бургас е отменил заповедта на кмета на община Созопол, с което е отказано придобиването на право на собственост върху предоставен за ползване имот и е постановил решение по същество, с което е признал правото на ползвателя Добри Димитров Николов да придобие собственост при условията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това решение е оставено в сила с решение по адм. д. № 2497/2005 г. на Върховния административен съд. За изясняване на същността на спора - стойността на имота от 518 кв. м, съдът е допуснал вещо лице, заключението на което е било прието без оспорване. От него съдът е приел за установено, че лицензираният оценител, изготвил оценката, приета от общинския съвет, е използвал пазарен аналог, който текст - чл. 5 от Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ) е отменен. На следващо място съдът е приел, че стойността на имота от 518 кв. м е 323 лв., определена по реда на НРОЦЗЗ, установена според заключението на вещото лице. Изложил е мотиви, че лицензираният оценител е изготвил оценка в противоречие с материалното право, защото чл. 5 НРОЦЗЗ е отменен и не е следвало да бъде прилаган. На следващо място съдът е изложил и мотиви за заключението на вещото лице, което е било изготвено в съответствие с чл. 4 НРОЦЗЗ. По изложените съображения е изменил заповедта на кмета на общината в обжалваната й част, като е намалил размера на определената оценка до установения по заключението от 323 лв. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че многократно след влизането в сила на съдебното решение, с което на Добри Николов е признато правото да придобие собствеността върху предоставен му за ползване имот, общинска собственост, той е правил опити да получи оценка на имота, която да заплати. След влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, такава оценка е изготвена, като е приета с решение на общинския съвет и утвърдена от кмета на общината, но в нарушение на материалния закон. Оценката е изготвена по молбата на Добри Николов с дата 5.11.2007 г. В ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г. е обнародвано изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. Създадена е нова ал. 3 на чл. 36, според която оценката на общинските земи, върху които е било учредено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се определят с решение на общинския съвет по реда на ЗОС. Определената от общинския съвет цена не можe да бъде по-висока от оценката, определена по реда на ал. 2. Ал. 2 от същия член препраща към НРОЦЗЗ. От анализа на текстовете следва, че правомощието да се определи оценката на земя, общинска собственост, предоставена за ползване въз основа на актовете по § 4, е на общинския съвет, като това се извършва по реда на ЗОС и наредбата, прието на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС. Цената на земята не може да бъде по-висока от тази, определена по реда на НРОЦЗЗ или ал. 2 на чл. 36 е горната граница, пределът, до който може да се определи цената на земята, общинска собственост, предоставена за ползване. Неоснователно е първото твърдение в касационната жалба, че решението на съда е необосновано. Напротив. Съдът е установил относимите към спора факти, които е обсъдил ведно със заключението на вещото лице и е извел правните си изводи от приложимото материално право - НРОЦЗЗ. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба се прави позоваване на чл. 41, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗОС. Вярно е, че в посочените текстове оценката на имота се извършва по пазарни цени и в случай че пазарната цена е по-ниска от данъчната, оценката е данъчната. Текстовете от ЗОС се отнасят към реда за разпореждане с имоти, частна общинска собственост и начина на определяне на цената на имота, предмет на сделката. Правните основания за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, частна общинска собственост са различни по ЗОС и ЗСПЗЗ, така както е различен редът за това и последиците. Не може да се приравнят и юридическите факти, послужили като правно основание за придобиване на правото на собственост. Купувачът на имот, частна общинска собственост е обикновено участникът спечелил търг или конкурс, проведен по реда на ЗОС и приетата наредба от съответния общински съвет. За физическите лица, ползватели на имот, частна общинска собственост, придобиването на правото на собственост върху имота, е обусловено от изпълнението на изискванията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ и осъществено по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Поради това и начинът на определянето на цената на имота, все частна общинска собственост, е различен по двата закона. За да има равнопоставеност между физическите лица ползватели на имоти, чиято собственост принадлежи на различни категории субекти-държавата, общините и физически лица, законодателят е определил еднакъв режим за определяне на цената на ползвателския имот, като за горна граница е поставил цената, определена по НРОЦЗЗ. В решението, предмет на касационната проверка, съдът е определил цената на имота по реда на НРОЦЗЗ и е изменил заповедта на кмета в обжалваната й част, според заключението на лицензирания оценител, включен в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ. По този начин съдът не е нарушил материалния закон. Решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. Искането за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция от ответника по жалбата е основателно. От договор за правна защита и съдействие серия "Б", № 064144 от 17.03.2009 г. се установява, че Добри Николов е направил разноски от 100 лв. На основание чл. 143, ал. 1 АПК община Созопол ще следва да бъде осъдена да му ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение