Решение № 13192 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП срещу решение 2833/26.04 2024г., постановено по адм. дело 9484/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по оспорване от Вал Алекс Трейд ЕООД е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) Р 22221922000866 091 001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 921/05.07.2023 г. на директора на посочената по горе дирекция за установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 29 226,76 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че възложителят на ревизията Б. Бончев е оправомощен като компетентен орган за възлагане на ревизията със заповед на и.д. директора на ТД на НАП и с която са определени функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК на служители (органи по приходите), за които съгласно заповед ЗЦУ 3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, като сред оправомощените служители се сочи, че е и възложителят на акта. В касационната жалба се посочва, че е налице и заповед ЗЦУ 224/21.02.2022 г., издадена на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП от заместник изпълнителния директор на НАП. Двете цитирани заповеди според касационния жалбоподател са във връзка с делегиране на правомощия на изпълнителния директор съгласно чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба и се прави извод за валидност на ревизионния акт и за неправилност на обжалваното съдебно решение. С касационната жалба се представят доказателства, с които се твърди, че се доказва необходимостта от оправомощаване на издателите на ревизионния акт от друга, а не от компетентната ТД на НАП София. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се потвърди оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 3 398,56 лв. и разноски за заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касация Вал Алекс Трейд ЕООД София с депозирана по делото молба от адв. С. Иванова, се оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение и да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение счита за основателна касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно, да се отмени поради противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожен оспореният от Вал Алекс Трейд ЕООД ревизионен акт, цитиран по горе, първоинстанционният съд е приел, че след като първичната материална компетентност на органите по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал.1 ДОПК, не е допустимо пространствените й предели да се разширяват извън обхвата на териториалната дирекция. Като съответна на направения извод съдът е посочил уредбата на чл. 8, ал.12 ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса от компетентната териториална дирекция, която за местните юридически лица е по чл. 8, ал. 2, т. 4 ДОПК. В тази връзка според съда от съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органът, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК с правомощието да възлага ревизии, както и определените от него със ЗВР ревизиращи органи и ръководител на ревизията чл. 113, ал.1, т. 2 ДОПК. Съдът подробно е описал всички представени заповеди, описани и в касационната жалба и от тях е направил извод, че ревизионният акт е нищожен, тъй като не е доказана необходимостта съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП за изпълнение на възложените на агенцията функции. Тази разпоредба регламентира, че Изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди на служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията по отношение на лица, за които съгласно чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, вкл. за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Мотиви относно тази необходимост съгласно чл 10, ал. 9 ЗНАП първоинстанционният съд е приел, че липсват. Предвид установените факти и обстоятелства, относими за валидността на оспорения РА е приел, че не е доказана наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 9 ЗНАП, а именно необходимостта ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето, предвид което органите по приходите са извършили ревизията и са издали ревизионния акт, въпреки че не са били териториално компетентни да извършат ревизията, нито са били надлежно овластени, като последица от това е нищожността на ревизионния акт, тъй като е издаден от некомпетентни органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново. Решението е неправилно постановено. С тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по тълкувателно дело 2/2024 г. е разрешен спорният по делото правен въпрос, касаещ наличието на териториална компетентност на органите по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната дирекция, да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на другата териториална дирекция, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение, с което ревизионният акт е прогласен за нищожен, поради липса на териториална компетентност, следва да бъде отменено. В решението липсва произнасяне по възраженията на ревизираното лице относно материалната законосъобразност на акта в останалата част по-конкретно неспазването на указанията към ревизиращия екип за действия, които следва да бъдат предприети по време на втората ревизия, както и твърдения относно самите доставки, във връзка с които са установени допълнителните задължения за ДДС за ревизирания период. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК предвид забраната по чл. 220 АПК, се препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Това налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По изложените по - горе съображения следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,