Решение № 51 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2010 г.

Решение № 51 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сибин Ангелов Михайлов от с. Радомирци, общ. Червен бряг, обл. Плевен против заповед № РД-44-141 от 25.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108 от ЗДСл и подадено заявление вх. № 94-897 от 16.02.2010 г. е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Колев, поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с административнопроизводствените правила, и в нарушение на материалноправните норми, несъответна е и на целта на закона. Иска отмяната й, както и присъждане на направените разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, представляван от юрк. Караиванова оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С молба вх. № 94-897 от 16.02.2010 г. Сибин Ангелов Михайлов е изявил желание да бъде освободен по взаимно съгласие от длъжността "Началник на общинска служба по земеделие" - гр. Червен бряг, областна дирекция "Земеделие" - гр. Плевен, считано от 1.03.2010 г. С оспорваната заповед № РД-44-141 от 25.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, считано от 1.03.2010 г., е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, като е посочено, че заповедта е връчена на 2.03.2010 г. Основното оплакване в жалбата е, че уведомяването /връчването/ на заповедта е станало след изтичане на законоустановения 10-дневен срок, поради което се считало, че предложението не е прието и прекратяването по взаимно съгласие не може да бъде извършено именно поради неприемане на предложението. Оспорената заповед № РД-44-141 от 25.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентния административен орган, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Служебното правоотношение на държавния служител е било прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т . 1 от ЗДСл по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, след подадено заявление. По силата на цитираната правна норма органът по назначаването е длъжен да вземе отношение по направеното предложение и да уведоми за това държавния служител в 10-дневен срок. Ако той не направи това, се счита, че предложението не е прието. В разглеждания случай има формирано взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение. То е било направено в писмена форма с подаването на молба от държавния служител. Заповедта е издадена на 25.02.2010 г., т. е. на деветия ден от предвидения 10-дневен срок и доказва валидно волеизявление в законоустановения срок. Видно от представеното по делото обяснение с вх. № 653 от 22.02.2010 г., се удостоверява, че на 26.02.2010 г. жалбоподателят е бил уведомен лично от служителя Георги Цветанов - младши експерт в общинска служба по земеделие - гр. Червен бряг, който му е предал факсово копие на оспорваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, т. е. Сибин Михайлов е знаел за изразеното съгласие на министъра на земеделието и храните. Волята на министъра на земеделието и храните е обективирана ясно в издадената от него и оспорвана заповед № РД-44-141 от 25.02.2010 г. С оглед изложеното следва да се приеме, че въпреки че в заповедта е посочено, че е връчена на 2.03.2010 г., от данните по делото се установява, че същият е бил уведомен за заповедта още на 26.02.2010 г., т. е. в предвидения 10-дневен срок. Административният орган е взел отношение по подадената от Михайлов молба в рамките на законоустановения десетдневен срок от получаването на молбата. Неуведомяването, че ще бъде издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, само по себе си, не е основание да се приеме, че тази заповед е незаконосъобразна. Законът не предписва изрична форма за уведомяване. Липсата на уведомяване на служителя не е съществен недостатък, при наличието на формирано в срок взаимно съгласие на страните за прекратяване на служебното правоотношение. От друга страна, презумпцията за липса на съгласие за освобождаването на служителя, се проявява при наличието и на двете предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл - първата, свързана с оставянето на искането без разглеждане в рамките на определен срок и втората, с неуведомяването на лицето за становището на административния орган. Дори да се приеме, че е установено неизпълнение на второто изискване, не може да се приеме, че обжалваната заповед е била издадена при липса на основанието по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Сибин Ангелов Михайлов от с. Радомирци, общ. Червен бряг, обл. Плевен срещу заповед № РД-44-141 от 25.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108 от ЗДСл, и подадено заявление вх. № 94-897 от 16.02.2010 г. е прекратено служебното му правоотношение, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. (дължими от жалбоподателя) съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на пето отделение,