Решение № 14801 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2014 г.

Решение № 14801 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ангел Милков Гиев от гр. Пловдив срещу заповед № К-2921 от 26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Иска се отмяната й като незаконосъобразна с твърдения, че вмененото дисциплинарно нарушение не е извършено и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на дисциплинарната процедура. Ответникът оспорва жалбата с доводи, развити в писмена защита. Настоящата инстанция намира, че оспорването на министерската заповед е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно. Съображенията са следните: Жалбоподателят е заемал длъжността инспектор - разузнавач IV степен в група "Финансово-кредитна система" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - Пловдив. Уволнен е затова, че в периода от 17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в гр. Пловдив, при работа по прокурорска преписка № 6335/2013 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, неправомерно е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трето лице - адвокат Михайлов, като в посочения период от време неколкократно е искал и подтиквал лицето Иван Георгиев Мущанов да даде сума от 2000 лева, за да му съдействат за прекратяване на преписката, за което е образувано и досъдебно производство с повдигнато обвинение по чл. 209, ал. 1 и по чл. 387, ал. 3 от НК. Прието, че с тези си действия държавният служител е нарушил т. 4, 7, 31 и 33а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба. Извършеното от Гиев, което е станало и обществено достояние чрез публикации във вестник "Марица", е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът счита, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите се от чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити. Липсват твърдяните в жалбата нарушения на дисциплинарната процедура, които да са засегнали правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Служителят е имал възможност да участва активно в производството, като е дал писмени обяснения както след образуването му, така и след запознаване с обобщената справка, които са надлежно приети. Наказанието е наложено в рамките на установените срокове по чл. 225 от ЗМВР. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната. Извършените нарушения са доказани от обясненията на лицата, разпитани в хода на дисциплинарното производство, като самият Гиев признава, че е свързал уличеното в престъпление лице с познат адвокат за помощ и съдействие по наблюдаваната лично от него преписка. Информацията, която съдържат дадените сведения, обосноват извод за търсена от жалбоподателя имотна облага от това посредничество, което е недопустимо за морала на полицейски служител и безспорно уронва престижа на институцията. Това е станало и обществено известно в резултат на медийните публикации, въпреки че принос към същите Гиев няма. Съобразно разпоредбата на 229, ал. 2 от ЗМВР всичко това е взето предвид от органа при налагане на наказанието "уволнение" по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Неоснователно е и възражението, че показанията на разпитаните в дисциплинарното производство лица не следва да се считат за годно доказателство, след като същите не са разпитани в качеството им на свидетели по делото. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно пред административния орган, имат сила и пред съда. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МВР сумата 340 лева юрисконсултско възнаграждение съобразно направеното от пълномощника на ответника искане. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,