Решение № 5575 от 10.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на М. Д. от гр. София, чрез адв. Л. и адв. В., и от директора на ТП на НОИ София град, чрез юрк. Д. Я., подадени срещу решение 6337 от 13.11.2020 г. по адм. дело 13090/2019 г. на Административен съд София-град. С решението е отменено по жалба на Д. С. решение 1040-21-Б36 от 29.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане 23633/02.10.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при същото ТП на НОИ, за приемане на злополуката с М. Д. на 17.01.2019 г., за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. В касационната жалба на М. Д. се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете инстанции. В касационната жалба на директора на ТП на НОИ София град, се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението и вместо него да се потвърдят решението на директора на ТП на НОИ София-град и разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът нотариус Д. С. от гр. София, чрез адв. Д. К., с писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбите. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страни с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. С обжалваното решение съдът е отменил решение 1040-21-Б36 от 29.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане 23633/02.10.2019 г. на длъжностното лице чл.60, ал.1 от КСО при същото ТП на НОИ, за приемане за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, настъпила на 17.01.2019 г. За да постанови този резултат, е приел, че има противоречиви данни относно времето на настъпване на злополуката и че М. Д. е била освободена/не е била на работа към момента на злополуката. Оттук е извел извод, че не може да се приеме, че инцидентът е станал в условията на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, за да бъде квалифициран като трудова злополука, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване до работното място от основното място на живеене. Решението е неправилно. От преписката по делото се установява, че с декларация вх. 705/06.08.2019 г., подадена до ТП на НОИ София-град, е декларирана настъпила трудова злополука на 17.01.2019 г. с М. Д., работила по трудов договор при нотариус Д. С., на длъжност деловодител. При извършеното разследване се установява, че на 17.01.2019 г. около 08:25 ч., при придвижване от основното място на живеене до работното място, движейки се по пешеходен тротоар, се спъва в намиращо се на тротоара антипаркинг колче, вследствие на което получава счупване на горния край на лъчевата кост, закрито на лява ръка Със заповед на директора на ТП на НОИ София-град е разпоредено извършване на разследване на злополуката от комисия. Съставен е протокол 58/19.09.2019 г., който е подписан от всички членове на комисията без особено мнение. Въз основа на протокола и събраните в административната преписка доказателства е издадено разпореждане 23633/02.10.2019 г. на основание чл.60, ал.1 от КСО, с което се приема за трудова злополуката, станала на 17.01.2019 г. Разпореждането е оспорено по реда на чл.117 КСО от Д. С. и е потвърдено с решение 1040-21-Б36 от 29.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл.58, ал.1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая, разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. В изпълнение на чл.58, ал.3 от КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл.58, ал.6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в протокол 58/19.09.2019 г., в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл.10, ал.1, т.1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор. Налице е също описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл.60, ал.1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието, е издало разпореждане за приемане на злополуката за трудова. С решението си директорът на ТП на НОИ- София-град е потвърдил като законосъобразно разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО, като е счел, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл.59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На касатора също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало. Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО по административен и съдебен ред. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Както се посочи, според разпоредбата на чл.55, ал.2, т.1 от КСО трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. За такава правилно е приета от органа и станалата с Д. злополука, поради обстоятелството, че тя се е придвижвала от основното си място на живеене към работното си място. След като е установено, че злополуката /счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, с данни за фрактура на главичката на радиуса/ е настъпила по време на придвижването до и от работното място на пострадалата, установяването на точния час, в който е станала злополуката, е без значение за правния спор, доколкото законът не поставя такова изискване в чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Тази правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, е действие в причинна връзка - по повод на работата, която е основание за осигуряването за този риск. Касационната инстанция не споделя правния извод на първоинстанционния съд за доказано обстоятелството, че пострадалия служител е бил в отпуск по време на злополуката. По делото липсват представени писмени доказателства за поискан и разрешен отпуск, съгласно разпоредбите на КТ. Неоснователно е и възражението на работодателя на лицето, че злополуката е декларирана 9месеца след инцидента. Разпоредбата на чл.57, ал.2 от КСО предоставя възможност на пострадалия да декларира злополуката в 1годишен срок от настъпването и. Предвид изложените съображения, изпълнени са всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и материалноправните разпоредби, които да обосновават тяхната незаконосъобразност. Това налага да се отмени съдебното решение, с което незаконосъобразно се отменя административния акт и вместо него се отхвърли жалбата на Д. С. срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат поставени заявените от касаторите разноски, а именно: дължимо е заплащане на адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие /л. 38/ от делото, като правната помощ от адв. Г. В. е оказана безплатно на М. Д. основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Минимално предвиденият размер на адвокатско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 350 /триста и петдесет/ лв., поради което следва да се присъди посочената сума за представителството пред първата инстанция и 350 лева за представителството пред Върховния административен съд. В тежест на касатора следва да се присъдят и направените разноски на ТП на НОИ София-град, за внесената държавна такса за образуване на делото в размер на 200 лева и за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, или общо 400 (четиристотин) лева.. Воден от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,