Решение № 12598 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2014 г.

Решение № 12598 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Унибел" АД - Пловдив, представлявано от процесуален представител адв. Миглена Станоева против Решение № 1744/25.07.2014 г. по адм. дело № 1282/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Ревизионен акт № 16251200392 от 16.01.2013 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1301615 от 4.07.2013 г., издадени от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 341 от 5.04.2013 г. на Зам. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, към Национална агенция по приходите, с която спрямо "УНИБЕЛ" АД за данъчен период месец януари 2011 г. е начислен данък върху добавената стойност в общ размер на 42 762,22 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 8484,22 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на атакуваните данъчни актове и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив е бил Ревизионен акт № 16251200392 от 16.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 341 от 5.04.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчен период месец 01.2011 г. на "Унибел" АД - Пловдив е установен като задължение към бюджета, данък върху добавената стойност в общ размер на 42 762,22 лв., по фактури № 11594 от 6.01.2011 г.; № 11606 от 10.01.2011 г.; № 11641 от 18.01.2011 г.; № 11652 от 20.01.2011 г., получател по които е "METAL KALOYAN GRUR" S. R. L., Румъния с VIN RO26041179 и са начислени лихви за просрочие в общ размер на 8484,22 лв., както и Ревизионен акт № 1301615 от 4.07.2013 г. за поправка на Ревизионен акт № 16251200392 от 16.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 845 от 13.08.2013 г. на Зам. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който се поправя допусната техническа грешка при изписване на номера на ревизионния доклад, грешно изписано име на дружеството на стр. 2 от РА и датата на начислените лихви. С обжалваното решение, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Унибел" АД - Пловдив срещу издадения ревизионен акт и ревизионен акт за поправката му и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 1 474,93 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е обсъдил представените по делото доказателства, въз основа на които е приел за установено, че през данъчен период месец 01.2011 г. "Унибел" АД - Пловдив е декларирало извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на олио с получател е "METAL KALOYAN GRUR" S. R. L., Румъния с VIN RO26041179 по фактури, както следва: № 11594 от 6.01.2011 г., с данъчна основа в размер на 51164,51 лв.; № 11606 от 10.01.2011 г., с данъчна основа в размер на 51164,51 лв.; № 11641 от 18.01.2011 г., с данъчна основа в размер на 55154,41 лв.; № 11652 от 20.01.2011 г., с данъчна основа в размер на 56327,90 лв. От приложените международни товарителници, съдът е приел за установено, че транспортът на стоките е осъществен от "ГЛОБУС 79" ЕООД, с. Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, ул. "Металург", бл. 3, вх. 1, ет. 2, а съгласно издадени фактури за извършени транспортни услуги за превоз на рафинирано олио от България до Румъния, както следва: № 2000000037 от 15.11.2010 г.; № 2000000038 от 2.12.2010 г. и № 2000000040 от 19.01.2011 г., съдът е приел, че транспортирането на стоките е за сметка на получателя - "METAL KALOYAN GRUR" S. R. L., Румъния с VIN RO26041179. Съдът е приел, че за превоза по четирите броя фактурирани доставки са представени от превозвача пътни листове с посочен серия, дата на издаване, дата на приключване, товарен автомобил, водач, изминати километри, клиент, товар и получател, както и заповеди за командироване на международния шофьор с посочен товарен автомобил и опаковъчен списък на стоките. За всеки от извършените превози, съдът е посочил, че от ревизираното лице и превозвача са представени международни товарителници с посочена дата и място на издаване, превозното средство, броя пломби на товара, изпращач - "УНИБЕЛ" АД - Пловдив с посочен ДДС номер, получател - "METAL KALOYAN GRUR" S. R. L., Гюргево, Румъния с VIN RO26041179; товарен пункт - Ямбол, България; разтоварен пункт - "METAL KALOYAN GRUR" S. R. L., Гюргево, Румъния; вид на стоката - "рафинирано слънчогледово олио - 24 000,00кг.", подпис и печат на дружествата изпращач, превозвач и получател, както и Потвърждения за получаване на доставките, удостоверени с подпис и печат на продавача "УНИБЕЛ" АД и печат на купувача "METAL KALOYAN GRUR" S. R. L. При тези доказателства, съдът е приел, че ревизираното лице не разполага с документите, които доказват извършването на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 2, б. "а" от ППЗДДС, тъй като по делото не е доказано приемането на стоките от получателя "METAL KALOYAN GRUR" S. R. L. Приел е, че представените международни товарителници не доказват, че надлежно снабден с правомощия представител на румънското дружество - получател е приел стоките и съответно е подписал товарителниците, а представените потвържденията за доставка, поради липса на подпис на получателя, също не доказвали приемането на стоките. Въз основа на това, съдът е заключил, че оспорващото дружество не е доказало по надлежния ред наличието на предпоставките за признаване на вътреобщностни доставки (ВОД) към румънското дружество "METAL KALOYAN GRUP S. R. L.", съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което и отхвърлил жалбата срещу издадения ревизионен акт. Постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 ППЗДДС (в приложимата към м. 07.2010 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Спорен по делото е бил въпроса за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. Според чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, предвид извършването на транспорта от трето лице - превозвач за сметка на получателя, са необходими транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случая и двата документа са налице, а цитираната разпоредба изисква алтернативно наличието на един от тях. Наред с това настоящата инстанция счита, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/, за четирите извършени доставки през месец 01.2011 г., са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Необозначаването в ЧМР на местата, в които са приети стоките, както и имената и качеството на лицата, положили подписите си при получаването, не може да бъде основание за непризнаване на ВОД. Подобни изисквания не се съдържат нито в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (Конвенцията), нито в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. При положение, че мястото на приемането на стоките съвпада с отбелязания в кл. 3 от товарителницата разтоварен пункт, изричното посочване в кл. 24 на място на приемане е ненужно и не се изисква. Конвенцията не изисква и отбелязването в кл. 24 на имената на лицето, полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, от името на получателя, не ги прави недостоверни. В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници. В случая са налице и допълнителни доказателства, в подкрепа на факта за извършен транспорт, а именно: писмени обяснения от превозвача "Глобус 79" ЕООД относно извършените транспортни услуги на "METAL KALOYAN GRUP S. R. L.", Румъния, фактури, издадени от "METAL KALOYAN GRUP S. R. L." във връзка с транспортната услуга, копие на пътни листи с всички необходими реквизити и заповеди за командироване на международни шофьори. Спорен пред първоинстанционния съд е бил и въпроса дали непредставянето на документи за платени пътни такси на територията на Р България и Румъния, както и други документи за разходи по транспорта, съпоставени с доказателства, че превозните средства не са преминавали границата на датите, на които са издадени процесните фактури и отговор по направено запитване до румънската данъчна администрация, от които се установява, че при посещение на декларирания адрес на получателя, търговеца не е открит, може да се обоснове извод в подкрепа на твърдението на приходните органи, че стоките не са напуснали физически територията на страната. Без да дава конкретно отговор по тези спорни въпроси, с изключение на това, че не е приел за установено твърдението на приходните органи, че получателя е липсващ търговец с оглед факта, че запитването е направено за период, различен от ревизирания, първоинстанционния съд е мотивирал решението си за липса на доказателства за реално извършени ВОД на основание липса на доказателства за получаване на стоките от получателя - румънско дружество. Ето защо, при несподеляне на правните изводи на съда, настоящата инстанция следва да изложи собствени мотиви по всички спорни по делото въпроси. В тази връзка, настоящата инстанция счита, че непредставянето на документи за разходи по транспорта, като винетни такси и други от страна на превозвача, не може да се противопостави на неоспорените писмени доказателства за извършен транспорт - пътни листи, товарителници, фактури за заплатен транспорт, заповеди за командироване на международни шофьори и да обоснове извод за липса на доказателства за извършен транспорт. Наред с това, безспорен е факта, че с влизане в сила на Договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз от 1.01.2007 г., в информационните фондове на МВР не се съдържа изчерпателна информация за всички пътувания на гражданите на ЕС и ползваните от тях МПС, която по безспорен начин да удостоверява преминаване на транспортно средство през границата на страната към друга държава членка на ЕС, респективно да установява непреминаване на такова МПС за проверявания период. От друга страна, неосъществяването на ВОД не може да бъде обосновано и с информацията, получена след извършена проверка в съответствие с правилата на Регламент /ЕО/1798/2003 г. и обмен с данъчните администрации на Румъния. Обстоятелството, че дружеството или негов представител не могат да бъде открити от местните данъчни власти и не може бъде потвърдено получаването на стоките, не могат да бъдат приети като доказателства за това, че не е извършен ВОД от българския доставчик. Изводите на приходния орган в обратния смисъл, не кореспондират с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). За доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. Следователно ирелевантно за ВОД е дали получателят на доставката е бил намерен от данъчните власти на съответната държава и дали се явява на проверки пред тях. При така установените предпоставки неправилно съдът е приел, че декларираните ВОД не са доказани и не е следвало да бъдат признати. Законът не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. Този извод е меродавен, доколкото няма данни за данъчна измама и пасивно или активно участие на доставчика в такава, каквито данни в случая не се събрани, не са налице и твърдения във връзка с поведението на доставчика или знанието му за такава измама. В този смисъл е практиката на СЕС /по аргумент от решение по дело С-409/07 Телеос, решение по обединени дела С-354/03, С-355/03, С-484/03/. От изложеното следва, че декларираните от "Унибел" АД - Пловдив ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. "Унибел" АД - Пловдив не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД са облагаеми с нулева ставка. Като е достигнал до различни правни изводи и потвърдил издадения РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него спора се реши по същество, като се отмени Ревизионен акт № 16251200392 от 16.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив. С оглед отмяната на ревизионния акт, като незаконосъобразен следва да се отмени и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1301615 от 4.07.2013 г., също издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив. При този изход от спора, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 4 025 лв., представляващи държавни такси по водене на делото за двете инстанции и възнаграждение за един адвокат в производството пред първоинстанционния съд. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,