Решение № 15831 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2020 г.

Решение № 15831 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Александрова, против решение № 679 от 17.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2202/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 7438 от 23.08.2019 г. по жалба на Д. Георгиева. В касационната жалба са развити доводи, поддържани и в съдебно заседание от юрисконсулт Александрова, за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната по касация страна. Ответникът по касационна жалба - Д. Георгиева, чрез пълномощника си адв. Г. Лялев, оспорва касационната жалба и моли като неоснователна да бъде отхвърлена, а съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 800 лева за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Д. Георгиева за длъжността "старши инспектор" в Териториална дирекция Южна Морска на Агенция "Митници", считано от 23.08.2019 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ) с посочени в заповедта мотиви - поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, тъй като държавният служител е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Заповедта е издадена след отмяна с влязло в сила съдебно решение на предходна заповед за дисциплинарно уволнение на служителката и възстановяването й на работа. При тези фактически данни, от правна страна решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, но в нарушение на приложимото материално право. Посочил е, че с решение № 7/17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 7/2019 г., обн. ДВ бр. 75/24.09.2019 г., разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е обявена за противоконституционна. Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения. Така постановеното решение е правилно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за значението на обявяването на противоконституционността на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ от Конституционния съд (КС). В решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че: "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията." С оглед на даденото от Конституционния съд правно разрешение, правилна се явява преценката на първоинстанционния съд, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Георгиева следва задължително да бъде отчетен резултатът, постановен с решение на КС № 3 от 7.03.2019 г. по к. д. № 16/2018 г. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Конституционният съд изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението е посочено: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат." Следва изводът, че макар в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето да е въведено основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства е налице изключение от правилото. Изключението е имплицитно заложено в нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, буквата и духът на която предписват, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Разумът, вложен в цитираните разпоредби на основния закон, е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността Предвид изложеното, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед, издадена при действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ, е незаконосъобразна. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лева, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, но по делото не са представени доказателства за заплащането на каквато и да е сума. Липсва представен договор за правна защита и съдействие, в това число и такъв за осъществяване на безплатна адвокатска защита по чл. 38 от Закона за адвокатурата, в който случай съдът би могъл да присъди сума за адвокатско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,