Решение № 1172 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2008 г.

Решение № 1172 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по две касационни жалби: първата е подадена от началник митница Кюстендил срещу решение № 176 от 9.07.2008 г., постановено по адм. дело № 75 по описа за 2008 г. на Административен съд-гр. Кюстендил, с което е отменено решение № 49 от 3.10.2007 г. на началник митница Кюстендил за определена митническа стойност на внесена стока - употребяван четириколесен мотоциклет "Хонда" по ЕАД№ 07BG005500H0038819. Сочат се касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК - нарушения на материалния и процесуалния закон. Доводите са сведени до твърдения за спазване на всички процесуални правила при постановяване на решението от началника на митницата. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по тази касационна жалба - "Шарлот" ЕООД, с управител Ивайло Динев не взема становище по нея. Втората касационна жалба е подадена от "Шарлот" ЕООД, гр. Кюстендил и е срещу частта от съдебното решение, с която преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Развива доводи за неправилност на решението в тази му част поради нарушения на процесуалния и материалния закони - касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Този касатор е на мнение, че не са налице основания за връщане на преписката за ново произнасяне, тъй като естеството на спора позволява решаването му от съда по същество. Ответникът по тази касационна жалба - началник митница Кюстендил не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта на касационните жалби, досежно основателността им по наведените в тях касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение на началник митница Кюстендил за определена митническа стойност на внесена стока. За да отмени посоченото решение и върне преписката за ново разглеждане, съдът е приел, че макар дружеството да е било уведомено за необходимостта да се направи допълнителна проверка, в писмото не било посочено в каква връзка се извършва тази проверка и не били изложени мотиви, обосноваващи съмненията. Това било осуетило възможността на дружеството да представи необходими доказателства. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат връщането му за ново разглеждане. На първо място, не може да бъде споделена тезата, че допуснатото нарушение на чл. 102 от ППЗМ е от такова съществено значение, че само по себе си да прави незаконосъобразен издадения административен акт. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ППЗМ когато митническите органи имат съмнения по ал. 1 (за действителната митническа стойност), те могат да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3; ако съмненията им остават, митническите органи, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересуваното лице, по негово желание и писмено, за мотивите, на които се основават техните съмнения, и му дават реална възможност да отговори; крайното решение, както и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на заинтересуваното лице. От доказателствата по делото се установява, дори в решението е посочено, че заинтересованото лице е било уведомено писмено за необходимостта от допълнителна проверка. Не може да се приеме, че има допуснато нарушение на процедурата затова, че не било посочено защо се налага проверка и на какво се основават съмненията. Ако се приеме, че има някакво нарушение на процедурата - непосочване на конкретни хипотези това не е толкова съществено, доколкото при административното и съдебното обжалване задълженото лице е в състояние да ангажира доказателства и да защити интересите си. В подобен смисъл е и съдебната практика. Съдът е отменил акта само на процесуално основание, без да има процесуални нарушения на двете решения. Те са в достатъчна степен мотивирани като е посочено, че е извършена проверка, както и, че са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, с оглед наличието на други данни за по-висока стойност на идентични или сходни стоки. Решението на митница Кюстендил, както и приложената в цялост преписка от административния орган съдържа всички необходими данни, въз основа на които да се реши спорния въпрос, както по отношение на фактите, така и по отношение на приложимата норма. Следва да се изяснят всички въпроси относно размера на митническата стойност на внесената стока, съответно приложимостта на разпоредбите на чл. 35 или 36 от Закона за митниците. В тази връзка е и основателна втората касационна жалба, тъй като са събирани доказателства и по същество (има изготвено заключение на експертиза) и въпросът е такъв, който може да бъде решен по същество и от съда и не се налага връщане на преписката за ново разглеждане. Решението се явява изцяло неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане по същество на спора. Разноските следва да бъдат преценявани при второто разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение