Решение № 14117 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2009 г.

Решение № 14117 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян срещу решение № 25 от 24.02.2009 г. по адм. дело № 312/2008 г. на Административен съд - гр. Смолян. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Софка Чавдарова Красимирова от с. Давидково, община Баните, Смолянска област, е поискала да й бъде отпусната месечна добавка по чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Представила е заверен препис на удостоверение изх. № 1973 от м. май 1991 г., издадено от РДВР - гр. Смолян, с което се удостоверява, че Фанка Чавдарова Чавдарова, съпругът й и трите им деца са били изселени от с. Брезе за времето от м. август 1950 г. до м. юли 1956 г. и са били принудително заселени в с. Зелено дърво, Габровско, с административен акт по политически причини. Представила е и удостоверение за наследници на Чавдар Чавдаров Чавдаров, б. ж. на с. Брезе, община Девин, чрез което удостоверява, че е дъщеря на Чавдар Чавдаров Чавдаров и съпругата му Фанка Чавдар Чавдарова и че е родена на 09.09.1950 г., т. е. по време на репресивната мярка, приложена по отношение на родителите й. При тези данни касационният жалбоподател на основание чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ е отправил запитване до Централната комисия по чл. 4 от същия закон, която с решение по протокол от 17.11.2008 г. е приела, че "действащият Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица не провежда разлика между родените на мястото на изселването, заченати към момента на изселване на родителите деца и незаченатите към този момент (и че) нероденият към момента на изселването не би могъл да бъде обект на репресия, той не би могъл да бъде изселен - роден е на съответното място и не е преместван по силата на административен акт. " Позовавайки се на това решение, както и на вътрешнослужебните указания, дадени с писма изх. № 91-01-107 от 09.05.2006 г. и изх. № 91-01-215 от 27.10.2006 г. на Главна дирекция "Пенсии" при Националния осигурителен институт, касационният жалбоподател с решение № 24 от 15.12.2008 г. е отхвърлил жалбата на Софка Чавдарова Красимирова срещу отказа, изразен с разпореждане от 05.06.2008 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С посоченото по-горе решение Смолянският административен съд е отменил това решение на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за решаване на въпроса по същество с указания по тълкуването и прилагането на ЗПГРРЛ. За да постанови този резултат административният съд е приел, че репресивната мярка "изселване" се налага за определен срок, а не за деня, в който е издаден административният акт за нея, поради което, макар че в случая тази мярка да не е била наложена изрично по отношение на все още нероденото дете, от раждането й на 09.09.1950 г. в мястото на принудителното заселване до м. юли 1956 г. Софка Чавдарова Красимирова е търпяла негативите на тази мярка, т. е. на упражнената по отношение на семейството й политическа репресия. Според Смолянския административен съд за времето от нейното раждане - 09.09.1950 г. - до отпадането на репресивната принудителна мярка Софка Чавдарова Красимирова е била малолетен член на репресираното семейство, поради което има самостоятелно право, признато с разпоредбата на § 3а, т. 4 от допълнителните и заключителни разпоредби на ЗПГРРЛ. Върховният административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Смолянския административен съд становище. В този смисъл е и установената съдебна практика (цитирана в решението на Смолянския административен съд). Не се споделят изразените от Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ и от Националния осигурителен институт становища по съображенията, изложени в мотивите на оспореното с касационната жалба съдебно решение - репресивната мярка в процесния случай е обхванала периода, посочен в удостоверението на МВР - от м. август 1950 г. до м. юли 1956 г. Родената непосредствено след началото на тази мярка Софка Чавдарова Красимирова е търпяла неудобствата на принудителното заселване заедно с останалите членове на семейството до отпадането на мярката. През този период тя е била малолетен член на принудително изселеното семейство и по силата на законовата дефиниция по § 3а, т. 4 ПЗР на ЗПГРРЛ е лице по чл. 9, ал. 1, т. 22 ЗПГРРЛ. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,