Решение № 1642 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 907/2017 г.

Решение № 1642 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 907/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "М. О." ЕООД гр. С. чрез адв. Бляхова, срещу Решение № 6475 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 4804/2016 г. по описа на Административен съд - град С.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Перпериева излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на настоящото производство е решението на АС, с която е отхвърлена жалбата на на "М. О." ЕООД със седалище гр. С. срещу ревизионен акт (РА) № Р - 22220215005675 - 091 - 001 от 28.01.2016 г. на В. В., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. и П. П. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 569 от 7.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. (ОДОП - С.), в частта, с която с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 5 700 лв. по фактури на "Н. г." ЕООД и "С. 11" ЕООД. в частта на допълнително начисления корпоративен данък за 201З г. и 2014 г. в общ размер на 2 850 лв. и в частта на начислените лихви за просрочие в размер на 1 473,06 лв. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. За да отхвърли жалбата от обективна страна за установено съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че доставките по фактурите, издадени от двамата доставчици, не са реално осъществени. При така установеното, съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията на основание чл. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 9 от с. з. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. На следващо място съдът е приел, че е приложима и разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Решението е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд за доказана нереалност на доставките по спорните фактури са в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Установено е по делото, че предмет на доставките по процесните три фактури е услуга - "изготвяне на електронни таблици по проекти". За доказване на доставките още в ревизионното производство както от страна на ревизираното дружество, така и от страна на доставчиците са представени: процесните фактури; договори за консултантски услуги; приемо-предавателни протоколи; екселски таблици; доказателства за плащане - фискални бонове, свидетелства за регистрация на фискално устройство; дневни финансови отчети от фискалните устройства; счетоводни регистри; оборотни ведомости; ведомости за заплати; писмени обяснения и др. От страна на ревизирания субект е обяснено, че услугите са свързани с консултации по изготвяне на електронни таблици, във връзка със сключени от ревизираното лице и представени пред приходните органи договори за проекти, като услугите на "Н. Г." ЕООД са свързани с изпълнение на договор с О. Б. за извършване на одит на проект за изграждане, реконструкция и ремонт на брегоукрепващи съоръжения и договор с О. Р. за извършване на одит на проект по предотвратяване на рисковете от наводнения чрез корекции и разширяване на речното корито на река Сребра. Услугите от "С. 11" ЕООД са свързани с изпълнение на договор с О. С. за извършване на одит на проект за прилагане на мерки за енергийна ефективност на конкретно посочени училища в общината. Посочено е и как е определена цената на фактурираната услуга - на база отработени часове, както и къде е извършена същата. Следователно представени са придружаващи фактурите документи, в които услугите са надлежно индивидуализирани по вид, обем, място на извършване, стойност, налице са категорични данни за плащане, при извършената насрещна проверка на доставчиците същите са потвърдили извършването на услугите и също са представили доказателства. Ето защо настоящият касационен състав счита, че са налице достатъчно доказателства, от които да може да се направи обоснован извод относно реалността на извършените дейности. От първоинстанционния съд не е извършена правилна и обоснована съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателства по делото, въпреки твърденията за такава. Неправилно е прието с първоинстанционното решение, че не са представени изработените таблици, за да се докаже реалността на извършената доставка за услуга. Както пред приходните органи, така и пред съда са представени таблиците, изготвени от доставчиците и същите са налични по делото. Същинските фактически установявания и доводи, на които са акцентирали първоинстанционният съд и приходната администрация, са изцяло за липса или недостатъчна кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, и сами по себе си, така както се установява и от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС и др., без обективни данни за наличие на данъчна измама, каквито липсват, са недостатъчни за отказ на правото на данъчен кредит на получателя по доставката. В тази връзка основателни са оплакванията на касатора за фактологически противоречия в ревизионния акт и доклад, като обратно на възприетото за липса на назначени по трудов и граждански договор лица, впоследствие е установено, че има лица, назначени по трудов и граждански договор, които са изрично посочени, едното от които е и дало обяснение пред приходните органи за осъществявани от него услуги на доставчика. В тази връзка са развити допълнителни доводи от приходните органи за липса на внесени ДОД и осигуровки на наетите лица от доставчиците, противоречие на превъзлагането с икономическата и житейска логика и съмнения за извършване на услугата от самото ревизирано лице, непубликуване на ГФО в Агенция по вписванията, липса на доказателства за квалификация на наетите лица и т. н. и т. н, които са неотносими, формални и почиващи на предположения или непочиващи на конкретни доказателства, поради което не се споделят от настоящият състав. Пропускът на доставчика да декларира наетите от него работници не може да има за последица отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, освен ако не съществуват обективни данни за сделката като част от данъчна измама и не е установено наличието на представи у получателя за това обстоятелство /така т. 2 от решението на съда по дело С-324/11/. Съответно, при наличие на реално осъществени стопански операции, правилно финансовият резултат на дружеството за процесния период е бил намален с разходите по процесните фактури, и незаконосъобразно с ревизионния акт съгласно чл. 77 вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО е определен допълнително корпоративен данък. Поради това, решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, от АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения РА. При този изход на делото основателна е претенцията на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство за присъждане на разноски, които съгласно приложения списък на разноските възлизат на 2077 лв за двете инстанции. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,