Решение № 7333 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2012 г.

Решение № 7333 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Перник, подадена чрез адв. Марияна Евтимова, срещу решение № 88/11.07.2012 г. по адм. д. № 142/2012 г. на Административен съд - Перник, с което обявява за нищожни разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от Наредбата за условията и реда за съставяне, изпълнение и отчитане на общинския бюджет, приета с решение № 151 по протокол № 7 от 02.05.2012 г. на Общинския съвет /ОбС/ - Перник и отменя разпоредбите на чл. 59, чл. 60 и чл. 63 от същата Наредба. Твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява, че при приемането им на Наредбата е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, както и процедурата по чл. 77 и сл. от АПК. Оспорва доводите на съда за липса на компетентност на общинския съвет по отношение разпореждането с бюджета на общината. Счита, че оспорените разпоредби не дават основание за такъв извод. Кметът организира изпълнението на бюджета, а общинският съвет само има правомощие да приеме Наредбата за условията и реда за съставяне, изпълнение и отчитане на общинския бюджет. По отношение на отменените разпоредби на Наредбата изразява несъгласие с приетото от съда и заявява, че с тях само се регламентират неуредени в чл. 13 ЗОБ обществени отношения. Оспорва решението и в частта за разноските и претендира присъждането на адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата - кмета на община Перник, редовно призован, се представлява от адв. Манов. Оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е правилно, тъй като общинският съвет е излязъл извън своята компетентност. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Решението е законосъобразно в частта на обявената нищожност на чл. 61 и чл. 62 от Наредбата. Правилен е изводът, че ЗМСМА установява разделна компетентност на кмета и на общинския съвет относно приемане и отчитане на общинския бюджет. С разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 19, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗОБ на кмета на общината е възложено изпълнението на общинския бюджет, докато правомощията на общинския съвет в чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА се лимитират до контрол и приемане на отчета за неговото изпълнение. С оглед на това двете разпоредби са приети при липсата на материална компетентност от органа на местно самоуправление. Изземването на правата на кмета с посочените две разпоредби, без наличието на законово основание, се явява нищожно. Правилно са отменени и разпоредбите на чл. 59 и чл. 60 от Наредбата, предвид регламентирането на този вид обществени отношения с нормативен акт от по-висок ранг. В случая са повторени текстовете на чл. 13 от ЗОБ, с което е нарушено изискването на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗНА. Касационната жалба е основателна в частта на отмяната на чл. 63 от Наредбата. Процедурата по чл. 26 от ЗНА е спазена. Освен това съдът е следвало да даде указания за представянето на доказателства относно своевременното публикуване на проекта. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Перник е законосъобразността на разпоредбите на чл. 59, чл. 60, чл. 61, чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за условията и реда за съставяне, изпълнение и отчитане на общинския бюджет, приета от Общински съвет - Перник. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожни разпоредбите на чл. 59 и чл. 60 от Наредбата поради липса на материална компетентност на общинския съвет. Съдът е приел, че Законът за общинския бюджет /ЗОБ/ регламентира разделна компетентност между ОбС и кмета на общината по отношение на изпълнението на бюджета и на контрола върху изпълнението му. С посочените норми ОбС пряко определя как да се разпределят месечните субсидии, без да има правомощие за това. Относно разпоредбите на чл. 59 и чл. 60 от Наредбата, съдът е изложил мотиви за противоречието им с чл. 13 от ЗОБ,, съгласно която общинският бюджет се разпределя по месеци и се утвърждава от кмета на общината. Разпределението на субсидиите за държавни и местни дейности е част от това месечно разпределение. Налице е и противоречие с чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗНА, съгласно който уредените със закон обществени отношения не могат да са предмет и на подзаконов нормативен акт. По отношение на цялата Наредба е констатирано нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, поради непубликуването и на сайта на общината в 14-дневен срок преди приемането й. На това основание е отменена разпоредбата на чл. 63 от обжалваната Наредба. Решението е правилно - постановено след подробен анализ на оспорените подзаконови норми и при съобразяване на приложимия материалноправен закон. Приетата Наредба от Общински съвет - Перник е в изпълнение на законовата делегация на чл. 9а от ЗОБ, но в частта на обжалваните разпоредби общинският съвет е превишил правомощията си и е нарушил изрични разпоредби на Закона за общинския бюджет и на Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 11, т. 6 и чл. 13 от ЗОБ още при съставянето на проектобюджета на общината се предвижда разделението на дейностите на местни и делегирани от държавата, финансирани чрез общинските бюджети, като разпределението се извършва по месеци и след това се утвърждава от кмета на общината. И двете разпоредби са в раздела - Съставяне и приемане на общински бюджет в ЗОБ, от което следва, че изискването за определяне на размера на субсидията по месеци за местни дейности и за делегирани от държавата дейности е изискване, въведено от закона още на етапа на приемане на общинския бюджет. Поради това в нарушение на закона за приетите в Наредбата разпоредби на чл. 59 и чл. 60, съгласно които в едномесечен срок от датата на приемане на общинския бюджет, кметът на общината със заповед да определя месечния размер на двете субсидии. Въпросът е уреден със закон, в който не е въведен срок за утвърждаване от кмета на разпределението на бюджета по месеци и съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове уредените със закон обществени отношения не може да се преуреждат с подзаконов нормативен акт. Обосновани са изводите на съда и по отношение на липсата на компетентност на общинския съвет по приемане на разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от Наредбата. Последните въвеждат задължение за изплащане пропорционално на полагащата се месечна субсидия по утвърден график на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Посочено е, че изпълнението на месечните графици е задължително, като при намаление на собствените приходи е уреден ред за коригиране на разходите с определен процент. Цитираните разпоредби са в явно противоречие с правомощията на кмета на общината по чл. 19, ал. 2 от ЗОБ за изпълнение на общинския бюджет. Оспорените по делото разпоредби вменяват задължения на кмета относно начина на разходване на средства от общинския бюджет, които е в разрез с правомощията му по закон. Превишаване на компетенциите на общинския съвет е видно и от съпоставката с разпоредбата на чл. 27 от ЗОБ, съгласно която изменение на размера на бюджетните кредити се прави в изключителни и неотложни случаи и то отново от кмета на общината, след оправомощаване от общинския съвет. Що се отнася до разпоредбата на чл. 63 от Наредбата, съдът споделя крайния извод на административния съд за незаконосъобразността й, но не по изложените в решението мотиви. Въведеното задължение за кмета на общината при неизпълнение на собствените приходи за период от три месеца да уведоми общинския съвет, е в противоречие с нормата на чл. 25 от ЗОБ, която задължава кмета на общината да внася информация за текущото изпълнение на бюджета за първото шестмесечие. След като законът определя срока за представяне на отчет, незаконосъобразно е приемането на друг срок с подзаконов нормативен акт. Допълнително уреденото задължение за отчет на кмета по изпълнение на бюджета е в разрез със законовата разпоредба и с нормативно уредените правомощия на кмета по изпълнение на общинския бюджет. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Видно от приложените към касационната жалба писмени доказателства, Наредбата е била своевременно обявена на сайта на общината. Но в останалата част изложените съображения по прилагане на закона са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски е основателно. Следва от изхода на делото и от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,