Решение № 13606 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 273/2017 г.

Решение № 13606 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 273/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В., чрез юрк. Д. С. против решение № 2346 от 21.11.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 3541/2015 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-03001815000011-091-001/27.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град В., потвърден с решение № 497/06.11.2015 г. при обжалването по административен ред. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Основното оплакване е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда при отказа му да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 АПК поради преюдициалност на образуваното т. д. № 10/2016 г. по описа на Върховния административен съд. В тази връзка касаторът счита, че неправилно е приложено тълкувателно решение № 8/2014 по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По същество твърди, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, не е нищожен. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът - "Форс ойл" ЕООД, с управител А. Е. Х., не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, основани на приложението на тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд по т. д. № 10/2016 г. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - В. е бил ревизионен акт № Р-03001815000011-091-001/27.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град В., потвърден с решение № 497/06.11.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В., в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДД по ЗДДС за данъчен период м. 10.2011 г. в размер на 7 800 лева главница и 2 946.60 лева - лихви, за данъчен период м. 07.2014 г. - 5101,19 лева - главница и 492,65 лева - лихви, както и за корпоративен данък по ЗКПО за д. п. 2011 г. в размер на 3900 лева - главница и 1366,77 лева лихва. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен по степен орган. Установено е, че със заповед за възлагане на ревизия е възложена ревизия относно посочените задължения и че ревизионният акт е издаден от С. А. П. на длъжност началник сектор "Ревизии", в качеството й на орган, възложил ревизията и В. А. Д. на длъжност главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията. Съдът е приел, че с чл. 118, ал. 2 ДОПК по нормативен път се предоставя материална компетентност по предмет и по степен, а с чл. 119, ал. 2 ДОПК се конкретизира персоналната компетентност, чрез дефиниране на процесуалното качество на органите в рамките на образуваното ревизионно производство. Според съда двете разпоредби се прилагат кумулативно, при съобразяване на съдържащите се в чл. 119, ал. 2 ДОПК условия. Изложени са мотиви за липса на дерогация на чл. 118, ал. 2 ДОПК от по-новата норма на чл. 119, ал. 2 ДОПК, тъй като двете норми не си противоречат. Крайният извод на съда е, че материалната компетентност на органа възложил ревизията следва да се подчинява на общите изисквания за това, регламентирани в чл. 118, ал. 2 ДОПК, т. е. този орган следва да заема една от длъжностите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. На това основание е приел, че началникът на сектор, който е възложил ревизията и е един от издателите на оспорения ревизионен акт не притежава материална компетентност по степен и е обявил акта за нищожен. Решението е неправилно постановено. Доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Съдът правилно е приел, че не са налице основания по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране производството по делото. По силата на цитираната норма, съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Според тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 2/2014 връзката на преюдициалност между двете дела, следва да е обусловена от връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. Образуваното тълкувателно дело за преодоляване на противоречива съдебна практика, няма за предмет конкретен правен спор, по който със сила на пресъдено нещо да бъдат признати или отречени субективни права или факти от преюдициално значение за разрешването на висящия съдебен спор. Спорният по делото правен въпрос относно материалната компетентност на началник сектор "Ревизии", в качеството му на орган по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП по издаване на ревизионни актове след изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила от 01.01.2013 г.) е решен с тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ОССК на Върховния административен съд, по т. д. № 10/2016 г. Според това тълкувателно решение не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт така даденото тълкуване е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. Като е приел противното и е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен по степен орган, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 АПК. В решението липсват фактически установявания по спора и произнасяне по останалите критерии за законосъобразност на акта по чл. 160, ал. 2 ДОПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По искането за разноски на касационния жалбоподател за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,