Решение № 255 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 196/2010 г.

Решение № 255 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 196/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Осъденият М. И. В. е отправил на 18 март 2010 г. чрез свой представител искане за възобновяване на делото, по което е осъден от Софийския районен съд-в първата инстанция, и от Софийския градски съд-във втората (въззивната), и техните актове не са били проверявани по касационен или друг ред. Присъдата на районния съд е от 11 март 2009 г. по нохд № 4429/2008 г. и е за това, че на 16 януари 2008 г. М. В. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда (2,23 на хиляда), установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е наказан 1 г. лишаване от свобода условно за 4 години, както и с лишаване от право да управлява МПС за 1 г. и 6 месеца. Решението на Градският съд е от 14 декември 2009 г. по внохд № 3302/2009 г. и с него е потвърдена обжалваната от името на В. присъда. В искането се съдържа позоваване на трите основания за отмяна във връзка с чл. 348 НПК и аргументите, които подателят й смята за относими към тях и които според него позволяват ново разглеждане на делото в СГС или смекчаване на отговорността за извършеното, включително чрез прилагане на чл. 55 НК, направо в тази инстанция. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът го преценява като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване на делото е частично основателно. I. Допусната е явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с 348, ал. 1, т. 3 НПК. ВКС е имал и други поводи да указва, че явната несправедливост по смисъла на цитираната разпоредба може да намери израз не само в значителното различие между размера на наложеното и размера на съответното на престъплението наказание - вж. напр. р. 467/01-I (Сб., с. 258) и р. 1004/05-06-I (необн.). Всъщност различието може да бъде значително (съществено) и без едновременно с това едното наказание да е много по-високо (по-ниско) по размер от другото. Към случаите на такова различие тук трябва да бъде добавен и настоящият, когато самият законодател е предвидил много тесни санкционни рамки за извършеното престъпление - наказуемостта по чл. 343, ал. 1 НК е лишаване от свобода до 1 г., а, следователно, с оглед на чл. 39, ал. 1 НК - от 3 до 12 месеца. В тези стеснени рамки е била необходима по-голяма прецизност при индивидуализацията на отговорността на В., още повече, когато са приети и смекчаващи обстоятелства за него (липсата на предишни осъждания, положителни данни за личността му). Дори само при тяхната наличност, определянето на максималния срок за лишаването от свобода е вече израз на несправедливост, но тя се превръща и в явна, щом се види колко пресилена е оценката, че в "периода 2001-2007 г. подсъдимият е наказван многократно по административен ред за нарушения на правилата за движение, което определя качеството му на водач на МПС като нарушител с формирано и системно демонстрирано пренебрежение към правилата по ЗДП и Правилника за приложението му" (мотиви към възз. р., с. 3/4). Според съответната справка (л. 12 от дос. пр.), М. В. е наказван в посочения период общо 6 пъти - по 1 път в първите 4 години и 2 пъти в последната, за различни нарушения, но за чиято тежест трябва да се съди по наложените му само глоби - при това само 2 от тях са по 100 лева, а о станалите между 1 лева. При тези данни няма как да се възрази срещу извода на съдилищата за "невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца" (мотиви към възз. р. - с. 3, към присъдата - с. 3), но за да не бъде той голословен е необходимо според ВКС намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода на 4 месеца, а на изпитателния срок по чл. 66 НК - на 3 години. II. За нарушението на материалния закон (във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) и без друго не се сочи нищо, което би могло да бъде отнесено към него. За нарушението на процесуалните правила (във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК) възраженията (с изключение на обсъденото по-горе относно мотивирането на санкцията) се явяват само претендирани-формално отношение към доказаността на обвинението (вкл. от гледна точка на правото на защита) и към изискванията за съдържанието на съдебните актове. Явната несправедливост, накрая, неправилно се свързва и с приложението на чл. 55 НК - смекчаващите обстоятелства по делото не са нито многобройни, нито някое от тях - изключително. III. Ръководен от изложеното, съобразно с чл. 425, ал. 1, т. 3 и останалите приложими норми в гл. тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение