Решение № 2029 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2010 г.

Решение № 2029 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Здравков Лозанов против решение № 34 от 09.03.2010 г., постановено по адм. дело № 30 от 2010 г. на Административния съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 65 от 13.01.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Видин, с която по отношение на Лозанов е приложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) - временно ограничение за напускане на страната, считано от издаване на заповедта до отпадане на основанието (изтърпяване на наказанието). Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като принудителната административна мярка е приложена без да са изпълнени законовите изисквания за това. Счита, че изтеклата давност е този факт, който замества факта на изпълнение на наказанието и е реабилитиран по право за престъплението, за което е осъден. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът - директорът на ОДМВР - Видин, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че принудителната мярка е наложена при установено обективиране на юридическите факти, визирани в чл. 76, т. 1 от ЗБЛД, който предвижда възможност да не се разреши напускане на страната на лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание. Направени са изводи, че наличието на елементите, включени във фактическия състав на приложената разпоредба, обосновават компетентността на органа да приложи временната ограничителна мярка, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени наличието на основания за прилагане на административната мярка във всеки отделен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, в конкретния случай, за да възникне правото на директора на ОДМВР - Видин да приложи мярката по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД е достатъчно да се установи, че Лозанов е осъден за умишлено престъпление от общ характер и не е изтърпял наложеното му наказание. Безспорно са установени по делото фактът на осъждането на жалбоподателя за извършени умишлени престъпления по чл. 279, ал. 1 НК и чл. 280, ал. 2, т. 3 от НК, за всяко от които е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до пет години, както и този на неизтърпяването на наказанието глоба в размер на 1000 лева към деня на постановяване на административния акт. При категорично установените законови основания упражняването на посоченото правомощие е в рамките на дискреционната власт на органа и не може да бъде контролирано от съда. В решението са обсъдени и приети за неоснователни възраженията за изтърпяване на наказанието глоба с погасяването му по давност. Отпадането на възможността за принудителното събиране на задължението не води до отпадане на задължението, което може да бъде платено доброволно. Наличието или не на реабилитация е неотносимо към спора, но дори обсъдено по същество, възражението е прието за неоснователно предвид представената справка за съдимост, която обвързва съда. Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Предвидените в закона предпоставки са изпълнени - адресатът на административния акт е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 280, ал. 2, т. 3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода и глоба, т. е. същият е осъден за умишлено престъпление от общ характер и към момента на издаване на заповедта не е изтърпял наказанието глоба в размер на 1100 лева. Не може да бъде възприето становището на жалбоподателя, поставящо знак за равенство между погасено и изтърпяно наказание. Правното съдържание на двете понятия се различава съществено. Докато погасеното наказание, съобразно изричната норма на чл. 82 от Наказателния кодекс е определено като наказание, което не може да бъде изпълнено, изтърпяното наказание означава изпълнено наказание. Признаването на едно наказание за изтърпяно поради неговото погасяване може да бъде извършено чрез законова фикция, каквато българският наказателен закон не познава. За да не бъде приложена предвидената в т. 1 на чл. 76 от ЗБЛД принудителна административна мярка, редакцията на нормата изисква наложеното наказание да е изтърпяно, в случая да е изплатена глобата. Погасеното по давност задължение остава дължимо, което е равнозначно на неизтърпяно наказание. Ето защо погасяването по давност на наложеното наказание е правно ирелевантно, което прави неоснователни доводите в касационната жалба. Неоснователни са и възраженията за настъпила реабилитация, която според жалбоподателя води до извод за изтърпяно наказание. Съдът е компетентен да се произнесе по възражение за настъпила по право реабилитация, като провери изпълнението на поставените от закона изисквания. За да настъпи реабилитация по право в хипотеза на наложено наказание глоба, разпоредбата на т. 3 на ал. 1 на чл. 86 от НК изисква освен изтичане на определен срок, наказанието да бъде изпълнено. При безспорно установеното неизпълнение на задължението за плащане на глобата, реабилитация по право не може да настъпи, което прави неоснователни и възраженията на касационния жалбоподател. Разпоредбата на предложение последно на ал. 3 на чл. 87 от Наказателния кодекс изрично забранява постановяване на реабилитация при неизплатена глоба и в хипотезата на съдебно постановяване на реабилитацията. Предвид изложените съображения съдът намира неоснователна касационната жалба. При служебната проверка на обжалваното решение относно неговата законосъобразност с оглед основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, извършена на основание чл. 168 от АПК, касационният състав не намира основания за касиране на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, седмо отделение,