Решение № 10840 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 1625 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело 12157 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2023 г. С оспореното решение по жалба на Делта Груп Секюрити ЕООД е прогласена нищожност на ревизионен акт (РА) Р-22221023000545-091-001/23.08.2023 г., издаден от Р. Милева на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП Пловдив - орган възложил ревизията и Б. Тодоров - ръководител на ревизията, изменен с решение 1578/06.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 160, ал. 5 от ДОПК делото като преписка е изпратена на директора на ТД на НАП гр. София за възлагане на нова ревизия. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че за приложение на нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП трябва да бъдат изложени мотиви относно причината, която налага органи по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив да възлагат извършване на ревизия на дружество, регистрирано в гр. София. Твърди, че нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК никъде не съдържа изискване за обосновка на причините, които налагат упражняването на това правомощие, като единствено е регламентиран редът за това. Неправилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, тъй като в тази норма никъде не се посочва, изискване за конкретно и изрично писмено излагане и доказване на причините, обосноваващи необходимостта органите по приходите от друга компетентна дирекция да възлагат ревизии. Счита, че ревизията е извършена при спазване на чл. 7, ал. 1 от ДОПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено като бъде уважена жалбата на касатора или алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационна инстанция. Ответникът - Делта Груп Секюрити ЕООД, чрез адв. Владимирова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и становище по съществото на спора. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л. 55) и доказателства за направени разноски в размер на 6 500 лв. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на ревизионен акт Р-22221023000545-091-001/23.08.2023 г., издаден от Р. Милева на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП гр. Пловдив - орган възложил ревизията и Б. Тодоров - ръководител на ревизията, изменен с решение 1578/06.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 74 372.30 лв. по фактури издадени от Булпласт 98 ЕООД, ММ Ауто груп 1 ЕООД, Контракст 55 ЕООД и Ерибес строй груп ЕООД; отказано е право на данъчен кредит в размер на 97.35 лв. по фактури 0000021410/17.04.2022г. с данъчна основа 53.67 лв. и 0000021409/ 17.04.2022г. с данъчна основа 872.57 лв., издадени от Еритос ЕООД и фактура 2000000442/22.04.2022г. с данъчна основа 89.57 лв., издадена от Обществено хранене ЕООД, с предмет хотелски нощувки и консумация; увеличен е финансовия резултат за 2022 г., на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с отчетените разходи в размер на 371 861 лв. по фактури, издадени от Булпласт 98 ЕООД, ММ Ауто груп ЕООД, Контракст 55 ЕООД и Ербиес строй груп ЕООД, тъй като процесиите разходи не са документално обосновани и не са свързани с реално осъществени доставки. От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) от 07.02.2023 г., издадена от Р. Милева., на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП гр. Пловдив, оправомощена със заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП гр. София, заповеди 3-ЦУ-3287/08.11.2021г. и 3- ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП е възложено извършването на ревизия на Делта Груп Секюрити ЕООД за определяне задълженията по реда на ЗДДС за периодите от 01.02.2022г. до 31.12.2022г. Със заповеди за изменение на ЗВР Р-22221023000545-020-002/15.05.2023 г. и Р-22221023000545-020-003/12.06.2023 г. срокът за приключване на ревизията е удължен до 14.07.2023 г. Със заповед за изменение на ЗВР Р-22221023000545-020-004/03.07.2023 г. в обхвата на ревизията е включено определянето на задължения на дружеството за корпоративен данък (КД) по реда на ЗКПО за периодите от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Цитираните заповеди са издадени от органа, възложил ревизията. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) Р-22221023000545-092-001/28.07.2023 г., в срока и на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено писмено възражение. Ревизията е приключила с ревизионен акт Р-22221023000545-091 -001/23.08.2023 г., издаден от Р. Милева, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП гр. Пловдив - орган, възложил ревизията и Б. Тодоров, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив - ръководител на ревизията. Ревизионния акт е потвърден от директора на Дирекция ОДОП гр. София, в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 74 372.30 лв. по издадените от Булпласт 98 ЕООД, ММ Ауто груп 1 ЕООД, Контракст 55 ЕООД и Ербиес строй груп ЕООД фактури, както и по отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 97.35 лв. по фактури 0000021410/17.04.2022 г. с данъчна основа 53.67 лв. и 0000021409/17.04.2022 г. с данъчна основа 872.57 лв., издадени от Еритос ЕООД и фактура 2000000442/22.04.2022 г. с данъчна основа 89.57 лв., издадена от Обществено хранене ЕООД, с предмет хотелски нощувки и консумация, както и в частта с която е увеличен финансовия резултат за 2022 г., на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с отчетените разходи в размер на 371 861 лв. по фактури, издадени от Булпласт 98 ЕООД, ММ Ауто груп 1 ЕООД, Контракст 55 ЕООД и Ерибиес строй груп ЕООД, предвид че процесните разходи не са документално обосновани и не са свързани с реално осъществени доставки. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения ревизионен акт. По делото не е било спорно, че седалището и адреса на управление на Делта Груп Секюрити ЕООД е в гр. София, [жк], [улица]. Първоинстанционният съд е посочил, че в Заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП гр. София по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК са посочени поименно кои органи по приходите могат да възлагат ревизии на територията на цялата страна, между които е и възложителката на процесната ревизия. Според съда посоченият списък - приложение към заповедта на директора на ТД на НАП гр. София не е достатъчен, за да обоснове необходимостта от прилагане на изключението, а не на правилото, определящо териториалната компетентност по ДОПК в чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Съдът е посочил, че в чл. 10, ал. 9 от ЗНАП възлагането от ИД на НАП или оправомощен от него заместник е за да се нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа е само при необходимост, а в случая мотивировка в този смисъл няма. Направен е извод, че в случая не е ясно какво налага ревизията да се възложи и извърши от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, като се има предвид, че цитираната разпоредба на ЗНАП и чл. 12, ал. 6 от ДОПК са изключение от принципа, заложен в чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК за обсега на териториалната компетентност. Според съда липсата на обосновка за наличие на необходимост да се приложи изключението, а не правилото, прави ревизионният акт невалиден, тъй като би могло да се стигне до превратно упражняване на правомощия от органите по приходите. Първоинстанционният съд е направил краен извод, че липсата на мотиви, обосноваващи необходимостта да се приложи изключението по чл. 12, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 10, ал. 9 от ЗНАП опорочава възлагането и извършването на ревизията, съответно води до издаването на ревизионния акт от некомпетентни органи, поради което същият е нищожен. В този смисъл съдът се позовава на практиката на ВАС: решение 4425 от 26.04.2023 г. постановено по адм. дело 7761/2022 г., решение 26 от 04.01.2024 г. постановено по адм. дело 5816/2023 г., решение 176 от 09.01.2024 г. постановено по адм. дело 6611/2023 г., решение 2131 от 22.02.2024 г. постановено по адм. дело 6767/2023 г., решение 2127 от 22.02.2024 г. постановено по адм. дело 6952/2023 г. Решението е правилно. Не е спорно по делото, че седалището на ревизираното юридическо лице към момента на издаване на ЗВР е в гр. София. Съгласно изричната и специална императивна разпоредба на чл.112 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР като ревизия може да се възлага или от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, или от изпълнителния директор на НАП, съответно от определен от него заместник-изпълнителен директор. Процесният случай попада в първата хипотеза, тъй като ЗВР е издадена от орган по приходите. Този орган по приходите обаче не е определен от териториалния директор на ТД на НАП гр. София като компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното дружество. В Заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП гр. София по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК са посочени поименно кои органи по приходите могат да възлагат ревизии на територията на цялата страна, между които е и възложителката на процесната ревизия. Обратно на твърденията в касационната жалба, в случая не са налице хипотезите на чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП. Хипотезата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП касае преминаване на служители от една териториална дирекция в друга, за което няма данни и твърдения в процесния случай. Хипотезата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП гласи, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция като за процесния случай нито се твърди, нито е обоснована такава необходимост. По аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП гр. София (за процесния случай), който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция (в случая ТД на НАП гр. Пловдив) и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП гр. София аргумент и от чл. 11 ЗНАП. В тази връзка по силата на заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП гр. София, не е предоставена надлежно компетентност за възлагане на ревизии на Р. Милева, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП гр. Пловдив, тъй като директорът на ТД на НАП гр. София не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на НАП следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лв., съгласно приложен списък на разноските и доказателства за платен адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,