Решение № 3513 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2013 г.

Решение № 3513 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на главния архитект на Столична община, срещу решение № 5740/02.09.2013 г., постановено по адм. д. № 3590/2012 г. на Административен съд - София-град, като в нея немотивирано се правят оплаквания за постановяването му при неправилност и необоснованост. Ответникът "Топ Текс" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представляван от управителите Красимир Тодоров Куцаров и Божидар Георгиев Джингаров, в съдебно заседание чрез процесуалните си представители и писмени бележки, изразява становище за недопустимост, респективно за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е недопустима, респективно - неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Пред първоинстанционния съд е оспорен административен акт, издаден по реда и условията на чл. 91 АПК, а не по реда на ЗУТ, поради което съдебното решение подлежи на касационно обжалване, тъй разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ е неприложима. След като обсъди доказателствата по делото и провери решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неправилно. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 145, и сл. АПК, отменил по жалба на "Топ Текс" ООД Заповед № РД-09-50-620/27.04.2011 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглил издаденото от него Разрешение за строеж № 42/22.03.2011 г. за обект "жилищна сграда с фризьоро-козметичен салон и гаражи" в УПИ IV, кв. 64, ж. к. "Дружба-I част", издадено на името на дружеството жалбоподател. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена по жалба на лице, което не е страна в административното производство по издаване на разрешението за строеж, влязло в сила като необжалвано от лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, или отменено служебно от н-к РДНСК по реда на чл. 156 ЗУТ, поради което е била неприложима разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК за оттеглянето му /"отзив"/. С оглед на това приел, че заповедта е издадена в несъответствие на материалния закон и при допуснати съществени административнопроизводствени правила, поради което, като незаконосъобразна е отменена. Решение е неправилно, което настоящата инстанция констатира при служебната проверка съгласно правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, тъй като жалбата е немотивирана относно твърдяните касационни основания, по следните съображения: Оспорената заповед пред първоинстанционния съд е издадена на 24.04.2011 г. при действието на чл. 214а ЗУТ, нов, приет с § 73, т. 13 от ЗИД на ЗДС, обн. ДВ, бр. 87/2010 г. Съгласно тази норма, в 7 - дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план /ПУП/ или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Цитираната норма е специална, предвидена в специален закон - ЗУТ, който именно регламентира допустимост на "отзив" само по отношение на изброените в чл. 214а, ал. 1 ЗУТ административни актове, издадени по реда на този закон. По отношение на други административни актове издавани по ЗУТ, извън посочените в цитираната норма, "отзив" е недопустим, тоест специалната норма изключва приложението на общата по чл. 91 АПК. Поради това административният орган, в случая главния архитект, не е разполагал с материална компетентност да издаде оспорената Заповед № РД-09-50-620/27.04.2011 г., с която е оттеглил Разрешение за строеж № 42/22.03.2011 г. 228/02.04.2012 г., тъй като разрешенията за строеж не са от изрично посочените актове в чл. 214а ЗУТ. С оглед на това заповедта е нищожна на това основание, която първоинстанционният съд не е констатирал, независимо, че се следи служебно, поради което решението е неправилно като необосновано и постановено в несъответствие на материалния закон. Налице са по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната на обжалваното решение. Тъй като нищожността на оспорен административен акт се следи служебно и от касационната инстанция, след като решението се отмени, следва да се постанови друго по съществото на спора, с което заповедта на главния архитект се обяви за нищожна. Като се има предвид изложеното Върховният админстративен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,