Решение № 579 от 10.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1813/2012 г.

Решение № 579 от 10.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1813/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на внохд № 171/2012 г., по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил. Твърди се, че влезлият в сила съдебният акт - решение, е постановен в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Искането е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 37/21.03.2012 г., постановена по нохд № 1579/2011 г., Дупнишкият районен съд, е признал подс. Х. С. Ш., за виновен в извършено на 3.12.2011 г., в гр. Д., престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, отнел е в полза на държавата предмета на престъплението - 4 мастербокса цигари и е постановил връщане на л. а. "М. Ц 180", с [рег. номер на МПС]. С решение от 8.06.2012 г., постановено по внохд № 171/2012 г., Кюстендилският окръжен съд, е потвърдил посочената присъда в частта с която е върнат лекия автомобил "М." и не е наложено кумулативно предвиденото наказание "глоба". В останалата й част присъдата е била влязла в законна сила като не атакувана от страните. Искането е ОСНОВАТЕЛНО. Не налагайки кумулативно предвиденото наказание "глоба" на осъдения Ш., за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК по съображения, че същото се отнася само до хипотезата на чл. 234, ал. 1, пр. 1 НК - т. е. до форма на изпълнителното деяние "продава", която не е налице в случая, съдилищата са приложили неправилно материалния закон. По никакъв начин не може да се направи извод, че това наказание е относимо само към първото изпълнително деяние. Обратното - граматическото тълкуване на чл. 234, ал. 1 НК, води до законосъобразния извод, че функционалната връзка между диспозицията и санкцията на наказателно - правната норма не позволява разкъсването й по начина приложен от правораздавателните органи. Следователно, с не налагането на кумулативно предвиденото наказание "глоба", съдебните инстанции са допуснали нарушение на закона, а от там е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Налице е и съществено нарушение на процесуалните правила - противоречие между мотиви и диспозитив, водещо до невъзможност да се установи действителната воля на съда относно основанието на което е постановено връщането на лекия автомобил "М. Ц 180". От диспозитива на постановената присъда е видно, че лекият автомобил следва да бъде върнат на собственика Х. Ш. на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. От внимателния прочит на мотивите към нея се установява, че обсъжданата в тях хипотеза, въз основа на която се базира връщането на веща, е тази по чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, изрично посочено в тях. Същата е обсъждана и са изложени мотиви от окръжния съд като въззивна инстанция. Ето защо искането изцяло се явява основателно и следва да бъде уважено. Тъй като нарушенията са допуснати и от въззивната инстанция, отхвърляйки подадения протест пред нея, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Кюстендилския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение