Решение № 4149 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 221/2022 г.

ВАСII отделение03.05.2022 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 198/02.11.2021 г. по адм. дело № 114/2021 г. на Административен съд – Кърджали. ОТМЕНЯ заповед № ДК-11-К-5/10.07.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали. ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, [улица]да заплати на "Българската телекомуникационна компания" АД, гр. София, [улица] сумата 1755. 00 (хиляда седемстотин петдесет и пет) лева разноски по делото пред двете инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4149 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 221/2022 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ("БТК") ЕАД, гр. София против решение № 198/02.11.2021 г. по адм. дело № 114/2021 г. на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-11-К-5/10.07.2020 г., издадена от началника на РДНСК - Кърджали, с която са отменени разрешение за строеж № 11/23.06.2020 г. и одобрения работен проект за строеж: "Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа за базова станция на Виваком РD 2445, [улица]", с възложител "БТК" ЕАД, гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обоснова от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на РДНСК – Кърджали да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд – Кърджали да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответниците: главен архитект на община Ардино и община Ардино не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Кърджали е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед № ДК-11-К-5/10.07.2020 г. на началника на РДНСК- Кърджали, с която по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ са отменени разрешение за строеж № 11/23.06.2020 г. на главния архитект на община Ардино и одобрения работен проект за строеж: "Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа за базова станция на Виваком РD 2445, [улица]", с възложител "БТК" ЕАД, гр. София, е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд за материална законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - Кърджали е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че отмененото със заповедта на началника на РДНСК – Кърджали разрешение за строеж № 11/23.06.2020 г. на главния архитект на община Ардино за: "Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа за базова станция на Виваком РD 2445, [улица]", е издадено на "БТК" АД въз основа на одобрен работен проект по части: "Телекомуникации", "Геодезия", "Конструктивна", "Пожарна безопасност", "ВОБД" и след учредено в ползва на възложителя по реда на чл. 193, ал. 4 ЗУТ право на прокарване на отклонения на общата мрежа на инженерната инфраструктура с посочените в разрешението параметри (заповед № 429/20.05.2020 на кмета на община Ардино). Трасето на предвидената физическа инфраструктура е с обща дължина 308 м. и в основната си част преминава през имот публична общинска собственост, отреден по действащия ПУП за улица, а 6 линейни метра попадат в имот частна общинска собственост – УПИ III - за комплексно жилищно застрояване. Установено е също, че регулационният пран на гр. Ардино е одобрен със заповед № 338/07.05.1984 г. при действието на ЗТСУ (отм.), като предвидените с плана улици в участъка, в който на жалбоподателя "БТК" АД е учредено право на прокарване на отклонение от общата мрежа на инженерната инфраструктура съгласно заповед № 429/20.05.2020 г. на кмета на община Ардино, са реализирани (изпълнени са тротоари и улично платно). Към регулационния план няма схеми за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, а за територията на гр. Ардино няма подземен кадастър и подземен регистър на изградената техническа инфраструктура. Такава информация се съхранява при експлоатационните дружества (писмо от 28.10.2020 г.). Към момента на одобряване на ЗРП на гр. Ардино част от инженерната инфраструктура за разполагане на съобщителни мрежи на територията на града е вече изградена (протокол от 18.06.1981 г. за приемане на работен проект за обект "Подстанция Ардино - телефонна връзка с държавната телефонна мрежа"). При тези факти изводите на административния съд за допуснати при издаване на разрешението за строеж и на одобрения работен проект нарушения на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 ЗУТ, чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и на чл. 50, ал. 1 от Закона за електроните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ), посочени в заповедта на началника на РДНСК - Кърджали като основания за отмяна на разрешението и на одобрения работен проект, са незаконосъобразни и необосновани. В случая разрешението за строеж и работният проект са съобразени с предвижданията на действащия регулационен план на гр. Ардино и с правилата и нормите за устройство на територията, като разполагането на трасето, местоположението на шахтите и разстоянието между тях съответстват на изискванията на чл. 12, ал. 3 от Наредба № 8/28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, както и на предвиденото в част Трета "Устройство на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура" от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Следователно изискванията на чл. 145, ал. 2 ЗУТ за съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на съоръжения на техническата инфраструктура са изпълнени, а изводите на административния съд в обратен смисъл са направени в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Нормите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ се отнасят за съдържанието на подробните устройствени планове и не са свързани с изискванията на инвестиционното проектиране, които в случая са спазени. Освен това за реализиране на инвестиционното намерение не се налага промяна на регулацията или застрояването, поради което възложителят няма основание да предприеме действия за изменение на действащия ПУП. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗМЕСФИ също не е нарушена, тъй като регулационният план на гр. Ардино е одобрен през 1984 г. при действието на ЗТСУ (отм.), а освен това разрешението за строеж и одобрения работен проект са съобразени с предвидената по плана улична мрежа. При издаване на разрешението за строеж не са допуснати и посочените в заповедта на началника на РДНСК - Кърджали нарушения на чл. 148, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, свързани с представителната власт на лицето, подало заявлението от името на дружеството - възложител и с наличието на основания за вписване в разрешението за строеж и община Ардино. Изводите на административния съд в този смисъл са правилни и следва да бъдат споделени по съображенията в оспорения съдебен акт. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект и заповедта на контролния орган, с която тези актове са отменени, е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата на "БТК" АД против заповедта на началника на РДНСК – Кърджали, административният съд постановява решение в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. По тези съображения решението на Административен съд – Кърджали следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № ДК-11-К-5/10.07.2020 г., издадена от началника на РДНСК - Кърджали, с която на основание чл. 156, ал. 1 ЗУТ са отменени разрешение за строеж № 11/23.06.2020 г. и одобрения работен проект за строеж: "Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа за базова станция на Виваком РD 2445, [улица]", с възложител "БТК" ЕАД, гр. София, да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции ответникът ДНСК следва да заплати на "БТК" АД сумата 1755. 00 лв. разноски по делото, представляващи 770. 00 лв. държавна такса за съдебното производство пред двете инстанции и 985. 00 лв. възнаграждение за вещи лица. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1