Решение № 9 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2020 г.

Решение № 9 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 22, ал. 3, вр. с чл. 7 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Образувано е по жалба на адв. А. И. срещу решение на Висшия адвокатски съвет / В Адв. С/ от 10.07.2020 г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу решението на Софийски адвокатски съвет от 2.06.20 г. по протокол № 17/20 г. С решението на Софийски адвокатски съвет на осн. чл. 22, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА А. И. е отписана от регистъра на адвокатите от Софийска адвокатска колегия, считано от 26.05.20 г. В жалбата се излагат и в съдебно заседание се поддържат доводи за недопустимост и неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Висш адвокатски съвет я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмена защита съображения. ВКС, като разгледа жалбата, намира следното: Не е спорно и се установява по делото, че на жалбоподателката адв. И. с влязло в сила решение на Висшия дисциплинарен съд/ВДС/ като втора инстанция от 13.04.20 г. по дисц. дело № 4/20 г. е наложено наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 8 месеца" и "глоба в размер на 5 минимални работни заплати". Решението е обнародвано в Държавен вестник бр. 48/26.05.20 г., стр. 45, на осн. чл. 144, ал. 2 ЗА. Софийският адвокатски съвет е взел решение по протокол № 17/2.06.20 г. за отписване на адв. И. от регистъра на адвокатите на колегията. Решението е обжалвано от адв. И. и със свое решение № 2601/10.07.20 г. Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение жалбата. Решението на ВАдв. С е обжалвано от адв. И. пред ВКС на осн. чл. 22, ал. 3, вр. с чл. 7 от ЗА в законния 14 дневен срок. Жалбата, като своевременно подадена срещу подлежащо на обжалване решение на ВАдв. С, е допустима и следва да бъде разгледана. Неоснователни са оплакванията в жалбата за недопустимост на решението на Висшия адв. съвет от 10.07.20 г. Това решение, видно от протокола от същата дата и писмо изх. № 683/20.07.20 г., е подробно мотивирано във връзка с оплакванията на адвоката, изложени в жалбата й до ВАдв. С. Мотивирано с относимите към основанието за отписване на адвоката обстоятелства, изложени в доклада на секретаря на съвета, е и решението на Софийски адв. съвет по протокол № 17/2.06.20 г. От протоколите се установява още, че решенията са взети при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. В ЗА, по арг. от чл. 22, ал. 2, не се предвижда събиране на доказателства и изслушване на адвоката в случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА. Решението на Висшия дисциплинарен съд за налагане на дисциплинарно наказание на адв. И. е окончателно и не подлежи на обжалване, както конкретно за случая е прието в р. № 74/3.06.20 г. по дело № 295/20 г. на ВКС, наказателна колегия, първо н. о. Затова неоснователни са доводите в жалбата за преждевременност на решението на Софийски адв. съвет за отписването на адвоката от регистъра на адвокатите в колегията. Поради изложеното ВКС намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за недопустимост на обжалваното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е и предвиденото в закона основание за отписване на адвоката от регистъра на колегията - окончателното решение на ВДС, с което й е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия" за срок от 8 месеца, е публикувано в ДВ бр. 48/26.05.20 г. според изискванията на чл. 144, ал. 2 ЗА. С това са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА за отписване на адвоката от регистъра на адвокатите към съответната адвокатска колегия - респективно от публикацията е започнал да тече и съответният срок на наказанието /както е прието в цитираното от касаторката р. по гр. д. № 4178/18 г. на трето г. о. на ВКС, в р. по гр. д. № 518/15 г. на четвърто г. о. на ВКС и др. /. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗАдв., адвокатският съвет е длъжен да отпише адвокат, на когото с влязло в сила решение е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия". Председателят на ВАдв. С на основание чл. 144, ал. 2 ЗАдв предприема действия по обнародване на решението на дисциплинарния съд, с което е наложено съответното дисциплинарно наказание, а не на решението на съответния адвокатски съвет за отписване от регистъра на адвокатите, което не се обнародва, и той е длъжен да стори това, дори адвокатският съвет да не е предприел действия по чл. 144, ал. 1 ЗАдв. Дори хипотетично да се приеме тезата на жалбоподателя, че обнародването на решението на ВДС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА е следвало да стане след вземане на решението за отписване, обнародването на това решение преди второто с нищо не би се отразило на неговата валидност, допустимост и правилност, тъй като се касае за различни действия на различни органи, които не се намират във връзка на обусловеност / р. по гр. д. № 1633/07 г. на ВКС, второ г. о. /. Поради изложеното ВКС намира жалбата за неоснователна – обжалваното решение на ВАдв. С е правилно и не са налице основания за отмяната му. Затова ВКС на РБ, трето г. о.