Решение № 2072 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2010 г.

Решение № 2072 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Нумизматично дружество "Сторгозия" - гр. Плевен, против решение № 479 от 20.07.2010 г. по адм. дело № 407 от 2010 г. на Административния съд - Плевен, като неправилно. В жалбата са изложени доводи, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения - неправилна преценка на фактическите обстоятелства, вследствие на което е нарушен материалният закон - Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД). Ответната страна - началник-сектор "БОП" - Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 55, ал. 5 ЗМВР във връзка с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против писмо-разпореждане рег. № ПЛБОП-285 от 20.04.2010 г. на началника на ТЗ "БОП" - Плевен, с което на основание чл. 55 ЗМВР е разпоредено да бъде предоставен списък на лицата, регистрирали колекции в дружеството. Съдът е изложил съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в изпълнение на възложените му с разпоредбата на чл. 51а, ал. 1, т. 7 ЗМВР функции за предотвратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, свързана с трафик на културни ценности. Не е възприел доводите на дружеството жалбоподател, че се нарушават разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с § 1, т. 5 от ДР на закона, защото същото следва да изпълни задължението си, предвидено в чл. 102 от Закона за културното наследство (ЗКН), като води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях като колекция, и специалната наредба на министъра на културата, издадена на основание чл. 107 ЗКН. Съдът е констатирал, че липсата на наименование на акта и на фактически основания за издаването му не е съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не се отразява на неговата законосъобразност, тъй като той е в съответствие с материалния закон и непълнотата в съдържанието му не се отразява на нарушение на правото на защита на дружеството като адресат на същия. Решението е правилно като постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдението на жалбоподателя, че оспореното разпореждане на началника на ТЗ "БОП" - Плевен, противоречи на разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, е неоснователно. В случая е видно от съдържанието на оспореното разпореждане, че с него не се засягат правата на зачитане на личния и семейния живот, на жилището или тайната на кореспонденцията на гражданите. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Съгласно чл. 51а от ЗМВР ГДБОП е национална специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР, на която е възложено предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, свързани с трафик на културни ценности. Разпореждането е издадено от началника на сектор "БОП" - Плевен, който е държавен служител на ГДБОП и съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗМВР е полицейски орган с властнически функции. В кръга на неговата компетентност е да изисква информация, насочена към предотвратяването и разкриването на престъпления, свързани с трафик на културни ценности. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. В случая изисканият с разпореждането списък на лицата е необходим на полицейския орган - началника на сектор "БОП" - Плевен, в изпълнение на неговите правомощия по закон съгласно чл. 51а от ЗМВР по предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпления, свързани с трафик на културни ценности. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗКН в Министерството на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях. Съгласно ал. 2, т. 3 на същия чл. в регистъра по ал. 1 се вписват културните ценности, които са колекция. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности в регистъра се вписват обстоятелства относно индивидуализиращи данни за собственика и държателя на културната ценност или колекцията. Предвид горното изисканата с обжалваното разпореждане информация за лицата, които имат колекции, подлежи на вписване в регистър, който е публичен и явен и съдържа индивидуализиращи данни за собственика на колекцията. Изисканата с обжалваното разпореждане информация се дава от лицата доброволно, т. е. с тяхно съгласие и в изпълнение на задължение по закон. В случая изисканата информация не представлява тайна, напротив, тя е публична и явна и с нейното изискване и предоставяне не се застрашават правата и законните интереси нито на жалбоподателя - сдружение Нумизматично дружество "Сторгозия", нито на физическите лица, чиито данни се искат. Съгласно чл. 159, ал. 1 в МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Съгласно ал. 2 на същия текст в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР не искат съгласието на физическото лице. В този смисъл жалбоподателят неоснователно твърди, че лицата, за които се иска информация, следва да дават съгласие за предоставяне на информацията на полицейски органи. Жалбоподателят не е обосновал и доказал отказа да предостави исканата информация, тъй като в случая от него не се изисква информация, която е забранено да се обработва съгласно чл. 5 от ЗЗЛД, т. е. лични данни, които разкриват расов или етнически произход; политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, или се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЗЛД администраторът отказва достъп до лични данни, когато те не съществуват или предоставянето им е забранено със закон. В конкретния случай предоставянето на исканите данни не е забранено със закон, напротив, исканите данни съгласно Закона за културното наследство са явни и подлежат на вписване в публичен регистър. Отказът на жалбоподателя в качеството му на администратор на лични данни да предостави исканите данни е абсолютно неоснователен. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че издаденото разпореждане е немотивирано и нецелесъобразно. Видно е от разпореждането, че то съдържа правно основание и е издадено в изпълнение на възложени функции по закон. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. Съгласно чл. 51а от ЗМВР Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" е структура на МВР, на която е възложено предотвратяването, пресичането, разкриването и разследването на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, свързана с трафик на културни ценности. Следователно от съдържанието на акта може да се съди с оглед на кое свое правомощия административният орган е издал разпореждането. С издаването на акта е било упражнено правомощието, насочено към предотвратяване и превенция на престъпления, разписано в цитирания по-горе член. Разпореждането изхожда от държавен служител в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", който по смисъла на чл. 53, ал. 1 ЗМВР се приравнява на административен орган с властнически функции и е в кръга на неговата компетентност да издава разпореждания. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника - Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, на основание чл. 143, ал. 4 АПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,