Решение № 12425 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2017 г.

Решение № 12425 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 1195/05.07.2017 г. по адм. д. № 2433/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалбата на И. Л. решение № 2153-15-241/28.09.2016 г., и измененото с него /по отношение продължителността на зачетения осигурителен стаж/ разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2140-15-480/22.06.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на И. Л. му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 КСО. С решението на Административен съд Пловдив е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив, за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-80/07.01.2016 г., подадено от И. Л. при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – И. Л., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Динкова. В писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане №[ЕГН]/Прот. № 2140-15-480/22.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив, пенсионният орган е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. по заявление вх. № 2113-15-80/07.01.2016 г. Според административния орган, към датата на подаване на заявлението – 07.01.2016 г., Л. има навършена възраст – 46 г., 03 м. и 18 дни и е придобил осигурителен стаж от първа категория труд по чл. 69, ал. 2 от КСО - 22 г. 07 м 06 дни, както следва: от 01.09.1993 г. – 02.12.2015 г. с продължителност 22 г. 03 м. 02 дни като държавен служител по УП-3 № 31-17783/23.12.2015 г., издаден от Държавна агенция "Технически операции" гр. София /ДАТО/; от 01.01.2005 г. до 02.12.2015 г. с продължителност 00 г. 04 м. 04 дни извънреден труд като държавен служител по обр. УП-3 № 31-17783/23.12.2015 г. на ДАТО. Осигурителен стаж от втора категория – 02 г. 02 м. 05 дни, както следва: 01.08.1985 г. до 31.08.1985 г. с продължителност 00 г. 01 м. 00 дни като общ работник в "Тирлин" АД гр. Пловдив, от удостоверен с обр. УП-3 № 49/13.07.2015 г.; от 07.07.1986 г. до 22.08.1986 г. с продължителност 00 г. 01 м. 16 дни като ел. техник в "Тирлин" АД гр. Пловдив съгласно обр. УП-3 № 49/13.07.2015 г.; от 23.10.1989 г. до 30.05.1990 г. – 00 г. 07 м. 00 дни, като ел. монтажник в ДФ "Прима" МИУ гр. Пловдив, удостоверен с Трудова книжка № 1767/30.10.1989 г.; от 25.03.1991 г. до 14.08.1992 г. – 01 г. 04 м. 19 дни, като ел. монтьор в БДЖ "Локомотивно депо" гр. Пловдив, удостоверен с УП-3 № 447/05.04.2016 г. Осигурителен стаж от трета категория труд– 02 г., 02 м., 11 дни, придобит за времето от 09.07.1990 г. – 12.09.1990 г. – 00 г. 02 м. 03 дни в ПП "Българска роза" гр. Пловдив, удостоверен с Трудова книжка № 194/10.07.1990 г. и 02 г. 00 м. 08 дни редовна военна служба, удостоверен с ВОК /военно-отчетна книжка/ № 011283/25.10.1987 г. На основание чл. 104 КСО, общият стаж превърнат към трета категория труд е 42 г., 07 м. и 02 дни, общият стаж по чл. 18, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ без превръщане е 26 г. 11 м. 22 ди. В законоустановения срок Л. е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ Пловдив, като представя ново доказателство, относно придобития трудов стаж в ДФ "Прима" МИУ гр. Пловдив за времето от 23.10.1989 г. до 30.05.1990 г., копие от разплащателна ведомост, в която е посочено, че общият трудов стаж на лицето е 00 г. 07 м. 08 дни. За уточняване продължителността на осигурителния стаж, придобит за времето от 23.10.1989 г. до 30.05.1990 г. в ДФ "Прима" МИУ гр. Пловдив, на 13.09.2016 г. е извършена проверка по разходите за държавно обществено осигуряване на "ЕВКО" ЕООД – Пловдив, приемник на разплащателните ведомости на СМК – "Монтажно инсталационно управление" – Пловдив /ДФ "Прима" МИУ гр. Пловдив/. Съгласно констативен протокол №КП-5-15-00175589/13.09.2016 г., трудовите досиета на работниците не са съхранени. В проверените разплащателни ведомости за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1990 г. името на г-н Л. фигурира за времето от 24.10.1989 г. до 18.05.1990 г. Видно от приложеното към констативния протокол копие на разплащателна ведомост за месец май 1990 г., идентично с копието, приложено към жалбата на Л., през м. май са отработени 11 дни, за които са начислени 91. 80 лева и 15. 75 лева за 2 дни обезщетение за временна неработоспособност. Осигурителят "ЕВКО" ЕООД Пловдив е анулирал данните в трудовата книжка относно продължителността на осигурителния стаж за периода от 23.10.1989 г. до 18.05.1990 г., като съгласно данните от разплащателните ведомости издава удостоверение образец УП-3 № 46/13.09.2016 г. за времето от 24.10.1989 г. до 18.05.1990 г. с продължителност 00 г. 06 м. 25 дни. Със зачитането на 00 г. 06 м. 25 дни осигурителен стаж в ДФ "Прима" МИУ гр. Пловдив, решаващият орган е приел, че осигурителният стаж на Л. е, както следва: от първа категория – 22 г. 07 м. 06 дни, от втора категория – 02 г. 02 м. 00 дни и от трета категория – 02 г. 02 м. 10 дни. Общият осигурителен стаж по чл. 104 КСО превърнат към трета категория труд на лицето е определен в нов размер от 42 г. 06 м. 25 дни, а общият стаж по чл. 18, ал. 1 от НПОС /без превръщане/ е 26 г. 11 м. 16 дни – т. е. стажът на лицето е с 5 /пет/ дни по-малко от определения в разпореждането на пенсионния орган. В решението на директора на ТП на НОИ е посочено, че правилно с процесното разпореждане на пенсионния орган е отказано отпускане на исканата пенсия, тъй като лицето няма придобит общ осигурителен стаж 27 години и няма навършена възраст 52 г. 10 м. по чл. 69, ал. 2 КСО. Решението на директора на ТП на НОИ е отменено от Административен съд Пловдив, тъй като въз основа на прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза е определено, че общият осигурителен стаж на Л. възлиза на 27 г. 02 м 17 дни, който превърнат към трета категория е 42 г. 09 м 26 дни, от които първа категория – 22 г. 07 м. 06 дни, втора категория – 02 г. 02м. 00 дни и трета категория 02 г. 05 м. 11 дни. Правилно, съобразявайки заключението, първоинстанционният съд е зачел осигурителния стаж на Л. във фирмите "Бустрен" ООД – Пловдив и ДФ "Прима МИУ" Пловдив / с правоприемник "Евко" ЕООД Пловдив въз основа на извършената проверка и анализ от вещото лице по ССчЕ. Касационният състав споделя изводите на Административен съд Пловдив относно зачитането на трудовия стаж на Л. в тези дружества, както и констатациите на съда, че в решението на директора на ТП на НОИ не са изложени мотиви относно незачитането на стажа на лицето в "Бустрен" ООД за периодите 01.01.1993 г. - 28.02.1993 г. /на длъжност шприцьор/ и 01.06.1993 г. - 30.06.1993 г. /на длъжност монтажник/, за който е представено УП-3 № 12/29.10.2015 г. от работодателя, както и относно наличието на регистрация на дружеството преди постъпване на Л. в него с решение на Окръжен съд Пловдив от 04.04.1989 г., представено пред първоинстанционния съд, неоспорено от ответника. С решението на директора на ТП на НОИ е отхвърлена жалбата на И. Л. срещу разпореждането, с което на основание чл. 69, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно съдът е формирал и изводите си относно приложението на § 50 от ПЗР КСО по отношение на ответника по касация. Приел е, че относно условието за навършена възраст действително към момента на подаване на заявлението Л. не е имал навършена изискуемата възраст 52 години и 10 месеца, но допуснатото от законодателя изключение в § 50 от ПЗР на КСО в сила от 15.08.2015 г. дава възможност изискването за възраст да не се прилага по отношение на жалбоподателя. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО, в редакцията му към датата на подаване на заявлението от И. Л. – 07.01.2016 г., (изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (изм. ДВ, бр. 111/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.) е предвидено, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи. Съгласно разпоредбата на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.), лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Това законово изискване има предвид осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 КСО, а именно 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ. Това условие е налице за Л., както е установил и съдът възоснова на ССчЕ, а изискването за навършена възраст по аргумент от § 50 ПЗР ЗИД КСО не е императивно в неговия случай. Правилен се явява формираният от първоинстанционния съд краен извод за наличие на предпоставките по чл. 69, ал. 2 КСО във връзка с § 50 ПЗР ЗИД КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Л., с оглед на което са незаконосъобразни оспорените в съдебното производство актове – решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган при ТП на НОИ Пловдив. Предвид гореизложеното се налага изводът, че наведените в касационната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение са неоснователни, поради което решението на Административен съд Пловдив, следва да се остави в сила като правилно и обосновано. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, предвид изхода на делото и направеното своевременно искане. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,