Решение № 88 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9869/2012 г.

Решение № 88 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9869/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Кирил Атанасов Тонев от гр. София срещу решение № 3624 от 28.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1997/2011 г. по описа на Административен съд - София град, В ЧАСТТА МУ, в която са отхвърлени следните, обективно съединени в исковата молба осъдителни искове срещу НЕЛК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както следва: 1. за имуществени вреди от неполучаване на месечни интеграционни добавки по чл. 42, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗИХУ в размер на 162 лв.; 2. за имуществени вреди от неполучени добавки за чужда помощ по чл. 103 от КСО в размер на 439.48 лв. и 3. имуществени вреди от неползвана отстъпка от цената на лекарствени продукти на основание чл. 15, ал. 1 и 4 от ЗВВ в размер на 85,65 лв., и трите иска - като последица от незаконосъобразността на Експертно решение № 0876/07.07.2008 г. и незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при и по повод приемането на същия административен акт, всички вреди - претендирани за периода: 01.08.2008 г. - 31.03.2009 г.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, но представя писмени бележки по същество, в които моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици по съображения, подробно застъпени в касационната жалба и писмените бележки.

Ответникът, Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, редовно призован, не се представлява и не депозира отговор на касационната жалба или писмено становище по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

За да отхвърли трите обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, подробно индивидуализирани по основание и размер в обжалваното съдебно решение, АССГ, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че исковете са изцяло неоснователни по следните съображения:

1. По отношение иска за вреди от неполучаване на месечни интеграционни добавки по чл. 42, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗИХУ в размер на 162 лв. за исковия период съдът е приел, че ищецът не е доказал както настъпването на вреди, така и причинна връзка между евентуално настъпили такива и отменения по съдебен ред мълчалив отказ на административния орган да се произнесе с ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г. Съдът е заключил, че сложният фактически състав на отпускане на месечната интеграционна добавка включва подаване на заявление за отпускане на такава, към което заявление следва да се приложат документите, удостоверяващи материалноправните предпоставки за отпускането й, в т. ч. и съответното ЕР на ТЕЛК или НЕЛК. Кирил Тонев не е подал заявление за отпускане на интеграционни добавки, базирано на ЕР № 0876/07.07.2008 г. и инкорпорирания в него, отменен по съдебен ред, мълчалив отказ за произнасяне, поради което от отменения административен акт за ищеца не са произлезли твърдяните вреди, а ако такива вреди са настъпили - то те не са в причинна връзка с отменения ИАА. Представените по делото социална оценка и заповед по чл. 42 от ЗИХУ от 2007 г. предхождат постановяването на процесното ЕР на НЕЛК от 07.07.2008 г., а следващите социална оценка и заповед по чл. 42 от ЗИХУ са поискани от ищеца и издадени на база последващо ЕР на ТЕЛК № 0460/23.02.2009 г., което е неотносимо към релевирания исков период.

2. По отношение иска за вреди от неполучени добавки за чужда помощ по чл. 103 от КСО в размер на 439.48 лв. съдът е приел, че същият е неоснователен поради липсата на една от кумулативно предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за реализиране на тази отговорност, а именно: липсва установяване на реално настъпила за ищеца вреда от отменения административен акт - мълчалив отказ, инкорпориран в ЕР № 0876/07.07.2008 г. Според съда, за да се докаже вреда, необходимо е ищецът да е правоимащ за получаване добавка за чужда помощ, за което съгласно разпоредбата на чл. 103 от КСО на ищеца следва да бъде призната трайно намалена работоспособност с чужда помощ. С предхождащото ЕР от 07.07.2008 г. Експертно решение на ТЕЛК № 0241/22.01.2004 г. на ищеца е призната 95 % ТНР, НО БЕЗ ЧУЖДА ПОМОЩ. Първото ЕР на компетентните медицински органи, с което на Тонев е призната в нужния % ТНР С чужда помощ е ЕР на ТЕЛК от 23.02.2009 г. Въз основа на горните факти съдът е приел, че до 23.02.2009 г. Тонев не е имал право на чужда помощ за признатата му ТНР, поради което за същия не е настъпила вреда за исковия период от неплащане на добавка за такава чужда помощ. Съдът се е мотивирал и с обстоятелството, че преценката дали предпоставките за признаване ТНР с чужда помощ са били налице или не към датата на издаване на ЕР на НЕЛК от 07.07.2008 г. не са от компетентността на съда в производството по ЗОДОВ.

3. По отношение иска за вреди от неползвана отстъпка от цената на лекарствени продукти на основание чл. 15, ал. 1 и 4 от ЗВВ в размер на 85,65 лв. съдът е приел, че ищецът не е доказал настъпването на реално претърпени от него вреди в претендирания размер, тъй като не е доказал наличието на следните законови предпоставки за претендирането им: не е доказал, че тези лекарства са му предписани от лекар във връзка със заболяванията, за които му е призната военна инвалидност, както и че лекарствата попадат в нарочно утвърден от министъра на здравеопазването списък.

По отношение и на трите, отхвърлени като неоснователни искови претенции, АССГ е развил доводи за това, че същите не могат да се квалифицират като произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ТЕЛК/НЕЛК, доколкото твърдяните от ищеца действия/бездействия не съставляват такива по смисъла на чл. 250, 256 и 257 от АПК във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК. Релевираните от ищеца действия и бездействия са не от фактически, а от правен характер - такива по формиране на окончателно волеизявление - издаване на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, поради което, отделно от гореизложеното, нямат и самостоятелен характер.

Изводите на АССГ за неналичие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ТЕЛК/НЕЛК, от които да произтичат претендираните вреди, се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Правилно АССГ е приел, че посочените от ищеца както в първоначалната му искова молба, така и в уточнителната молба от 04.11.2011 г., действия и бездействия не са фактически, а правни такива, поради което остават извън обхвата на чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 250, чл. 256 и чл. 257 от АПК. Отделно от това същите правилно са квалифицирани като несамостоятелни, а като насочени към подготовката и формирането на волеизявление - издаване на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК.

По отношение претенциите за настъпили имуществени вреди от отменения като незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ, инкорпориран в ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г.:

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло както фактическите, така и правните изводи на АССГ досежно първите два иска за имуществени вреди, но не споделя изводите му по отношение на третия, отхвърлен от АССГ иск. Съображенията на касационния съдебен състав в тази насока са следните:

Правилно по отношение първите два отхвърлени иска за имуществени вреди АССГ е приел, че не е налице предвидената в чл. 1 от ЗОДОВ съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди, доколкото липсва било първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, било първият в съвкупност с четвъртия елемент от същия сложен фактически състав - липса на вреди и/или липса на причинна връзка между евентуално настъпили такива и отменения с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 4907/2008 г. мълчалив отказ, съдържащ се в ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г.

1. По отношение иска за имуществени вреди от неполучаване на месечни интеграционни добавки по чл. 42, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗИХУ в размер на 162 лв. за исковия период от 01.08.2008 г. до 31.03.2009 г.

В съответствие с материалния закон и правилно определяйки предпоставките за отпускане на исканата интеграционна добавка по чл. чл. 42, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗИХУ, съдът е приел, че административното производство по отпускането й се инициира по молба на правоимащото лице по см. на чл. 42, ал. 6 от ЗИХУ. При липсата на подадена молба за тези добавки, основаваща се на издаденото ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г., правилно съдът е заключил, че ищецът не е доказал и не може да докаже настъпването на твърдените от него вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения със съдебното решение мълчалив отказ по ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г. Съдът правилно е анализирал фактическата обстановка във връзка с тази искова претенция и правилно е установил, че Тонев е подал две заявления за отпускане на интеграционна добавка по чл. 42 от ЗИХУ, като и двете попадат извън основанията и периода на предявения иск. Първото искане, последвано от изискуемите се по закон социална оценка от 05.02.2007 г. и заповед от 2007 г. предхожда издаването на обжалваното ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г., а следващата молба за интеграционна добавка на това основание, подадена от Кирил Тонев датира от 09.03.2009 г. и е основана на ЕР на ТЕЛК № 0460823.02.2009 г. Въз основа на същата молба са издадени социална оценка / л. 161 по делото/ и заповед № 91-ЗИХУ-402/07.05.2009 г., с които на ищеца е призната и отпусната исканата от него интеграционна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗИХУ. Обстоятелството, че непосредствено след издаване на ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г. Тонев не е подал молба за отпускане на интеграционната добавка, основана именно на това ЕР, обосновава правилност на извода на АССГ за липса на претърпени от ищеца вреди - от една страна, а от друга - за липса на причинна връзка между евентуално понесени от ищеца вреди и отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ, съдържащ се в ЕР на НЕРК № 0876/07.07.2008 г.

Неоснователни в тази насока са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за това, че, при мълчание на административния орган в ЕР на НЕЛК от 07.07.2008 г. по отношение процента на ТНР, същият не е могъл да подаде заявление за изплащане на интеграционни добавки по чл. 42 от ЗИХУ, тъй като основна предпоставка за подаване на такова заявление била определянето на % ТНР в самото ЕР. Видно от подаденото от Тонев заявление до министъра на отбраната от 15.08.2008 г. /л. 166 по делото/, с което иска имуществени придобивки по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите /ЗВВ/, същият се е позовал на ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г., въпреки че същото не съдържа материалноправните предпоставки за исканите от него социални придобивки - в частност не съдържа определен % на ТНР. Именно въз основа на така подаденото от Тонев заявление АССГ е уважил претенцията му по четвъртия, обективно съединен в исковата молба иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 50 лв., представляващи заплатени разходи за закупуване на билети за градския транспорт, вместо полагаемото се безплатно пътуване като военноинвалид на основание чл. 17, ал. 1 от ЗВВ.

2. По отношение иска за вреди от неполучени добавки за чужда помощ по чл. 103 от КСО в размер на 439.48 лв.

Правилно АССГ е приел, че същият иск е неоснователен поради недоказване от страна на ищеца на реално настъпили вреди - от една страна, а от друга страна - поради липса на причинна връзка между евентуално настъпили някакви вреди и конкретния, отменен по съдебен ред административен акт.

Правилно съдът е заключил, че липсват основания за претенция за добавка за чужда помощ, доколкото до издаване на ЕР на ТЕЛК № 0460/23.02.2009 г. на Кирил Тонев никога не е бил признаван %ТНР с чужда помощ. Обосновано съдът е приел, че към датата на издаване на ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г., включително и към датата на отмяната му по съдебен ред в частта, в която същото съдържа мълчалив отказ за произнасяне, ищецът не е бил правоимащо лице по чл. 103 от КСО, тъй като до този момент същият не е имал призната ТНР с чужда помощ, а, доколкото отмененият ИАА, от който се претендират вредите, съставлява мълчалив отказ /вж. диспозитива на СР № 91/15.01.2010 г. по адм. д. № 4907/2008 г. по описа на АССГ - л. 115 по делото/ правилно съдът е приел, че в това производство не може да прецени дали към момента на постановяване на мълчаливия отказ или след отмяната му е следвало да се признае % ТНР с чужда помощ или не.

3. По отношение иска за вреди от неползвана отстъпка от цената на лекарствени продукти на основание чл. 15, ал. 1 и 4 от ЗВВ в размер на 85,65 лв.

Решението на АССГ, в частта, в която този иск е отхвърлен на посочените в мотивите на същото решение основания, се явява неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Тонев е заявил правото си на отстъпка от цената на лекарствени продукти на основание чл. 15, ал. 1 и 4 от ЗВВ пред компетентния орган със свое заявление вх. № 13-00-2371/15.08.2008 г., с което, макар и общо, са предявени всички негови претенции за придобивки и отстъпки по този закон. Въз основа на същото заявление АССГ със същото съдебно решение е уважил иска на Тонев за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за закупуване на билети за градския транспорт вместо полагаемото се безплатно пътуване като военноинвалид на основание чл. 17, ал. 1 от ЗВВ, резултат от отменената мълчалива част на ЕР на НЕЛК № 0876/07.07.2008 г. Предвид горното, настоящият състав на ВАС приема, че претендираната от Тонев вреда, предмет на третия, отхвърлен с обжалваното съдебно решение иск, е в причинна връзка с отменения със съдебно решение административен акт.

Приемайки, обаче, че ищецът не е доказал иска си по основание и размер, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АССГ правилно в мотивите на решението си се е позовал на разпоредбата на чл. 154 от АПК, съгласно която ищецът следва да проведе пълно доказване на претенцията си. Въпреки тази констатация и в противоречие със служебното начало, установено както в административния процес /чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК/, така и в гражданския процес /чл. 7, ал. 1, изр. второ от ГПК/ съдът не е оказал съдействие на ищеца за разкриване на обективната истина в производството, като не му е указал какви факти и обстоятелства от претенцията му остават недоказани, съответно не му е указал, че носи доказателствената тежест в процеса. Съдът, въпреки представените документи /касови бонове за заплатени лекарства/, не е указал на Тонев, че следва да представи доказателства и за вида на предписаните му и заплатени с тези касови бонове лекарства, както и за обстоятелството дали същите попадат в съответен списък на НЗОК и дали са му предписани от лекар по надлежния ред във връзка със заболяванията, за които му е призната военна инвалидност, за да се прецени основателността на претенцията на Тонев по чл. 15, ал. 1 и 4 от ЗВВ.

Като не е дал тези указания, съдът не е напътил ищеца за разкриване на обективната истина в исковото производство и е постановил съдебното си решение в тази част в съществено противоречие със съдопроизводствените правила. На горните основания касационната жалба в тази част се явява основателна, а съдебното решение - неправилно, поради което следва да бъде отменено и върнато на АССГ в отменената му част за ново произнасяне от друг съдебен състав съгласно указанията на съда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение