Решение № 12345 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2016 г.

Решение № 12345 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София, против решение № 3957 от 9.06.2016 г. по адм. д. № 737 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение изх. № 22-8793/28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и потвърденото с него разпореждане № 22-205/25.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, а преписката е изпратена на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София за издаване на мотивирано разпореждане при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 327, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 272а и чл. 274 от ТЗ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Д. М. Б. от гр. [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение изх. № 22-8793 от /28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и потвърденото с него разпореждане № 22-205 от 25.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, с което е отказано прекратяване на трудов договор № 6/1.03.2010 г. между Д. М. Б. и [фирма] в ликвидация, гр. [населено място]. С постановеното решение Административен съд София – град е уважил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. Изводите на съда произтичат от подробната и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че служителката е в невъзможност да подаде пред работодателя писмено заявление за едностранно прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ поради това, че на адреса на управление работодателят няма представляващо го лице за получаване на кореспонденция. Обстоятелството, че при извършената на 19.10.2015 г. проверка лицето и друг служител на дружеството са заварени на работните си места, не дава основание за извод, че дружеството осъществява дейност. Актът е и несъответен на целта на закона, обективирана в чл. 1, ал. 3 от КТ, а именно да осигури свободата и закрилата на труда, в случая чрез възможност за подалото заявление лице да полага труд и да получава средства от трудово възнаграждение. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. На основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят преустанови дейността си. Когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, поради което работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, се прилага редът по алинея 2: заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Цитираната законова разпоредба ограничава административната намеса в трудовото правоотношение до извършване на проверка за установяване дали действително работодателят е преустановил дейността си. С чл. 327, ал. 3 от КТ е предвидено, че редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С издадената по законова делегация Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 88 от 9.11.2010 г.) на органите на инспекцията по труда са възложени допълнителни правомощия. С ал. 7 е предвидено, че въз основа на доклада за резултатите от извършената проверка директорът на дирекция "Инспекция по труда" издава мотивирано разпореждане за прекратяване на трудовия договор или за отказ за прекратяването. Лицето, подало заявлението по чл. 2, може да подаде писмено възражение срещу разпореждането за отказ пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в 14 - дневен срок от получаването му, който на основание чл. 8 се произнася в 7-дневен срок, като може да приеме възражението по ал. 1 за основателно или да го отхвърли. Когато изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" отхвърли възражението по ал. 1, той потвърждава окончателно разпореждането за отказ. Изброените подзаконови текстове не влизат в пряко противоречие със законови разпоредби, не са атакувани и съответно отменени по съдебен ред, поради което следва да се прилагат. От фактическа страна е установено, че работодателят [фирма] със 100 процента държавно участие, в ликвидация от 1999 г., е имало назначен ликвидатор за срок до 21.12.2014 г. В съставения констативен протокол № 1/4.09.2015 г. е отразено, че на адреса на управление и седалището на дружеството не е бил установен контакт с работодателя, лице, което го представлява или лице, определено да получава кореспонденцията му. В отговор на изисканата информация от ТД на НАП – София е постъпило писмо изх. № 78-25-519/11.09.2015 г., в което е съобщено, че последната подадена декларация образец № 1 за Д. М. Б. е за м. юли 2015 г. с декларирани 23 работни дни в осигуряване. Съобщено е също така, че в информационната система на НАП няма данни за декларирани електронни адреси и адреси за кореспонденция на дружеството. При втората проверка на 6.10.2015 г. е било заварено лице, упражняващо трудова дейност на адреса на управление на дружеството. При третата проверка на 19.10.2015 г. заявителката също е била заварена да упражнява труд на адреса на управление на дружеството. Съгласно чл. 266, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) ликвидацията се извършва след прекратяване на търговското дружество. По силата на чл. 269, ал. 1 от ТЗ представители на дружеството в ликвидация са неговите ликвидатори, които имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Съгласно акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 27.01.2014 г. срокът на ликвидация на дружеството е до 31.12.2014 г. Към датата 2.09.2015 г., когато Д. М. Б. е подала заявлението си по чл. 327, ал. 2 от КТ, срокът за ликвидация не е бил продължен и дружеството в ликвидация не е имало ликвидатор, поради което не би могло да осъществява търговска дейност. Обстоятелството, че на адреса на управление на дружеството са заварени две лица, не означава, че се осъществява дейност по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. Неоспорено е твърдението на лицето, че към момента на подаване на заявлението не е получавало заплата. Продължаване на дейността е възможно в хипотезата на чл. 274 от ТЗ, която в случая не е налице. При липса на данни за открито производство по несъстоятелност, разпоредбата на чл. 272а от ТЗ, на която се позовава касационният жалбоподател, е неприложима. Установено е преустановяване на дейността на работодателя, съставляващо основание по чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ за едностранно писмено прекратяване на трудовия договор от работника или служителя, без предизвестие. Горните фактически и правни съображения подкрепят извода на Административен съд София – град за издаване на оспорените административни актове в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е изпратил административната преписка на компетентния орган за издаване на нов акт при спазване на дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,