Решение № 4200 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2014 г.

Решение № 4200 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Христо Георгиев Милев, гр. София, бул. "Димитър Петков" № 69, ап. 10 срещу Решение № 12602 от 23.10.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5839/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Милев срещу Заповед № 218 от 25.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител прекратил служебното му правоотношение.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не събрал всички относими към делото доказателства като по този начин неправилно тълкувал релевантните факти. Неправилно съдът приел, че длъжността на касатора липсва в длъжностното и поименното разписание. Длъжността, която касаторът заемал - старши експерт, с ранг IV младши, съществува в новата дирекция "Оперативна програма "Околна среда" като не е правен подбор на служителите. Неправилно съдът приел, че новосъздадените длъжност не могат да бъдат заемани от инженер. Съдът не изследвал квалификацията на служителите в главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", както и не отчел факта, че характера на дейността на новата дирекция изисква специализирани технически познания, каквито касаторът притежава.

Неправилно съдът мотивирал решението си със съществуващи различия в длъжностните характеристики на касатора и на част от служителите в новата дирекция като не отчел, че тези различия не представляват значимо изменение на длъжността. Дава конкретни примери с различия за участие при изготвяне на изискванията, на които трябва да отговарят проектните предложения, както и изготвянето на поканите за представяне на проектни предложения за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съдът не отчел, че с Постановление № 58 от 14.03.2014 г. на Министерския съвет не се закрива дирекцията, в която Милев работил, а същата се обединява с друга дирекция, поради което не е налице закриване. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Заповед № 218 от 25.03.2014 г. Касаторът се представлява от адв. Кирил Кирилов, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил, че задълженията и задачите, които определят длъжността, която касаторът заемал, имат основно функции на междинно звено на Оперативна програма "Околна среда", които са отпаднали и поради това не са трансформирани в друга длъжност. Сочи, че макар и някои от функциите и задълженията на заеманата от касатора длъжност да съществуват, те не са обединени в система, в която са били обединени в заеманата длъжност. Сочи конкретни примери свързани с изискванията за заемане на длъжността и в частност - необходимото образование. Сравнява конкретните задачи и правомощия, изискуеми за длъжността, заемана от Милев, и тези, изискуеми за новите длъжности и прави извод, че длъжността "старши експерт" в отдел "Оценка на проекти и договаряне" е изцяло нова длъжност, за която законът не изисква провеждане на подбор. Позовава се и на намалената щатна численост. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Мерин Кючюкова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение съдът уважил доказателствените искания на страните, обсъдил доказателствата, становищата и възраженията им. Преценката на доказаните факти и приложимата правна уредба не установява за оспорената заповед наличието на предпоставки, обуславящи приложимост на основания по чл. 146 АПК за отмяна на същата, както аргументирано приел съдът. Не се установява приложимост на заявените с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Христо Георгиев Милев заемал длъжността старши експерт, с ранг IV младши, в дирекция "Фондове на Европейския съюз за околната среда", отдел "Оценка, търгове и договаряне".

2. Милев притежава висше образование - магистър по специалност "В и К мрежи и съоръжения".

3. На 14.03.2014 г., Министерският съвет приел Постановление № 58, с което изменил Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите като:

а) намалил броя на дирекциите в специализираната администрация от 11 на 9 като закрил дирекция "Фондове на Европейския съюз за околната среда";

б) намалил числеността на персонала в администрацията на министерството от 436 на 413 броя, а на специализираната администрация от 334 на 308 броя.

в) създал нова главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" с 123 щатни бройки;

г) изменението на устройствения правилник било публикувано в Държавен вестник бр. 27 от 25.03.3014 г. и влязло в сила от деня на публикуването;

4. На 25.03.2014 г., на основание Постановление № 58 на Министерския съвет, министърът на околната среда и водите утвърдил ново длъжностно и поименно щатно разписание, в което длъжността, която Колев заемал, не фигурира:

а) фигурирали длъжностите: началник на отдел - 1 брой; държавен експерт - 3 броя; главен експерт - 2 броя; старши експерт - 2 броя;

б) от новоразкритите длъжности само тази за старши експерт има частично съвпадение с изискванията за длъжността, заемана от касатора - експертно ниво 4, минимално образователно изискване за заемане на длъжността - бакалавър, минимален ранг - IV младши;

в) в длъжностната характеристика на длъжността старши експерт в главна дирекция "Оперативна програма околна среда" са предвидени задължения, които липсват в длъжностната характеристика на заеманата от Колев длъжност: участие при изготвяне на изискванията, на които следва да отговарят проектните предложения; изготвяне на поканите за представяне на проектните предложения за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; участие в дейности, свързани с Комитета за избор и координация на проекти; участие в извършването на оценка на проектите по смисъла на чл. 39 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999, попълване на английски език на формулярите за кандидатстване по тези проекти, комуникация с Комисията на Европейския съюз, както и въвеждане на информация в системата за обмен на данни с EK-SFC 2007.

5. На 25.03.2014 г. министърът на околната среда и водите издал, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка с Постановление № 58 на Министерския съвет, Заповед № 218, с която прекратил служебното правоотношение на Колев.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, с оглед на чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата), че длъжността на Колев престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания. Приел, че е налице материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Порокът, който касаторът релевира, е необоснованост. Доводите му в подкрепа на твърдяния порок са свързани с преценката на съда на елементите на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и в частност: за липсата на заеманата от Колев длъжност в новото щатно разписание; изискванията за образование и квалификация; различията в длъжностните характеристики на заеманата от Колев длъжност и на длъжността старши експерт в главната дирекция; липса на закриване на длъжността.

Както обосновано сочи в мотивите си съдът, за да е налице фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е необходимо по безспорен начин да е установено съкращаване на длъжността. Длъжността, с оглед на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

С оглед на това, за да е налице съкращаване на длъжността е необходимо тази съвкупност от задължения, права, организационно-правно положение да е премахната и да не съществува в рамките на съответната административна структура. Основен източник на информация за съдържанието на всяка една длъжност е длъжностната характеристика. Именно в нея са отразени функциите, правата и задълженията за длъжността, изискванията към формалните и личностни качества на служителя, мястото и взаимовръзките в йерархията на структурната единица.

Основавайки се на това правилно разбиране за същността на длъжността, първоинстанционният съд, за да прецени действително ли заеманата от касатора длъжност е съкратена, извършил подробен анализ на тази длъжност и на длъжностите, утвърдени от министъра в изпълнение на извършената организационна и числена промяна на министерството.

Касаторът счита за несъответен на доказателствата по делото извода на съда, че заеманата от него длъжност - старши експерт, ранг IV младши, не съществува в утвърденото от министъра ново щатно разписание. Видно от утвърденото щатно разписание, в сила от 25.03.2014 г., в новосъздадената главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" действително има длъжност старши експерт, ранг IV младши, но както бе посочено по-горе и както обосновано приел и съдът, длъжността не е само наименование. В рамките на една структура може да има длъжности с едно и също наименование - например старши експерт, но това не значи автоматично, че длъжностите са идентични. Идентичността е функция на съдържанието на длъжността. С оглед на това доводът на касатора за наличие на длъжност със същото наименование, макар и верен, не води до извод за идентичност на новата и на заеманата от него длъжност.

За да е налице идентичност на длъжностите е необходимо да има еднаквост в статуса, в правата и задълженията, в изискванията за съответните длъжности. С оглед на това съдът, за да провери действително ли е съкратена длъжността на касатора, извършил съпоставка на изискванията за заемане на длъжността, на функциите, задълженията и правата на заеманата от касатора длъжност и на тази, която носи същото наименование по новото щатно разписание.

Какво установил съдът?

При съпоставката на изискванията за заемане на двете длъжности съдът установил, че изискваната образователна степен е една и съща - бакалавър, но при различни професионални области. Изискваната професионална област за новата длъжност не включва инженер, каквато е професионалната област на касатора. С оглед на това обоснован е изводът на съда, че не е налице идентичност в изискванията за заемане на двете длъжности. Касаторът излага доводи, че задълженията на новата длъжност могат да бъдат изпълнявани и с притежаваната от него специалност "В и К мрежи и съоръжения". Дали образование в професионална област като притежаваната от касатора позволява да се изпълнява утвърдената нова длъжност или не съдът няма правомощие да преценява. Тази преценка е на органа, който утвърждава щатното разписание и длъжностните характеристики и не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да преценява и дали характера на дейността на новата дирекция изиска специализирани технически познания. Право на органа, който утвърждава щата и длъжностните характеристики е да определи какви, с оглед на характера на дейността, са потребностите за съответната дейност. С оглед на изложеното доводът на касатора, че съдът не изследвал квалификацията на другите служители в новосъздадения отдел и за необоснованост на извода за наличие на различни образователни и професионални изисквания за двете длъжности е неоснователен.

Освен съпоставка на изискванията за заемане на длъжността съдът извършил подробен анализ на задълженията, установени в длъжностната характеристика на заеманата от касатора и на новоутвърдената длъжност старши експерт, IV ранг. Съдът установил разлика в конкретните задължения, която не дава основание да се приеме идентичност на длъжностите. Касаторът твърди, че тези различия са несъществени. Но видно от функциите на дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" и дирекция "Оперативна програма "Околна среда" налице е съществена разлика - дирекция "Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на управляващ орган на оперативната програма, а дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" е изпълнявала функциите на междинно звено. Тази основна промяна на функциите на двете дирекции рефлектира и върху задълженията за длъжността старши експерт в новата дирекция. Видно от приложените по делото длъжностни характеристики на двете длъжности налице са и нови задължения в областта на процеса на програмиране и финансово планиране на оперативната програма, както и специални задължения по приоритетна ос 4 "Техническа помощ" на оперативната програма. Изложеното сочи, че анализът на задълженията по двете длъжности характеристики, направен от съда, е съответен на доказателствата по делото, поради което довода на касатора за идентичност на задълженията е неоснователен.

Освен липсата на идентичност в изискванията и задълженията между заеманата и новата длъжност налице е и реално съкращаване на длъжности в специализираната администрация. Видно от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите до 25.03.2014 г. в министерството имало три дирекции - дирекция "Кохезионна политика за околна среда", дирекция "Координация на въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество" и дирекция "Европейски и международни проекти" с щатна численост 165 бройки. С изменението на устройствения правилник от 25.03.2014 г. трите дирекции са закрити. Създадена е една нова главна дирекция с щатна численост от 123 бройки. Доколкото длъжността, която касаторът заемал преди изменението на устройствения правилник, не съществува като длъжност по смисъла на чл. 2, ал. 1 Наредбата в новото щатно то налице е съкращаване на длъжността. С оглед на това доводът на касатора за липса на съкращаване на длъжността е неоснователен.

Видно от изложеното съдът, след като събрал и обсъдил релевантните за предмета на спора доказателства, направил обоснован извод за действително съкращаване на заеманата от касатора длъжност, поради което изводът му за законосъобразност на Заповед № 218 от 25.03.2014 г. е обоснован и правилен. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съдът установи, че същото е валидно, допустимо и съответно на закона, поради което и като обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 2 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, направените по делото разноски. Същите са в размер на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението съдът определя на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд