Решение № 2726 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК), срещу Решение 10641 от 18.10.2024 г., по адм. дело 1441/2024 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-16-545 от 18.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на Новел ООД е определена финансова корекция в размер на 7 762,50 лв., представляващи 25 % от финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по проведения избор на изпълнител с предмет Доставка на камбани прожектори , за нередност за нарушение на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), във връзка с чл. 33, § 1, б. а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) - основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел за неправилни изводите му, че дружеството е извършило нарушение на чл. 33, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 1, ал. 3 от Наредбата, представляващо основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Сочи, че съгласно т. 1 от Условията за изпълнение на проекти по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 - процедура на подбор на проекти BG16 RFOP002-6.002 "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност" (Условията за изпълнение), в хода на административното производство е установено безспорно, че дружеството-ответник не е изпълнило задълженията си. Твърди, че за извършването на разхода за доставка на камбани прожектори, бенефициерът е представил две оферти, втората от които е с предложена цена над максимално допустимата стойност, съгласно предвиденото в Приложение 18.2 и не е следвало да бъде разглеждана като валидна оферта. Обосновава извод, че само една от представените оферти е отговаряла на изискванията, като при избора на изпълнител бенефициерът не е спазил условието да осигури поне две съпоставими оферти. Поддържа извода, обоснован в оспорения акт, че получените две оферти не могат да се приемат за независими и съпоставими и поради това, че са подадени от свързани лица. Според касатора, като не е осигурил две съпоставими оферти, бенефициерът е извършил разход, финансиран с безвъзмездни средства без да е гарантирал, че разходът се извършва при най-доброто съотношение качество-цена и при наличието на конфликт на интереси при възлагането, с което не е спазил принципа на добро финансово управление и в частност принципа на икономичност. За неправилен счита извода на първоинстанционния съд, че за да се установи нарушение на посочения принцип непременно следва да се доказва, че е било възможно същите активи да бъдат доставени на по-добра цена и посочва, че е достатъчно да се докаже, че бенефициерът на средства от ЕСИФ не е направил необходимото, за да гарантира спазването на принципа на икономичност, какъвто извод, според касатора, е надлежно обоснован със събраните по делото писмени доказателства. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, предвид материалния интерес на спора и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Касаторът се представлява от служител с юридическо образование Б. Петров. Ответникът по касационната жалба Новел ООД, счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. Е. Влахова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Новел ООД е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16 RFOP002-6.002-0188-C01, по силата на който бенефициерът получава безвъзмездна финансова помощ в размер на 50% от допустимите разходи по проект BG16 RFOP002-6. 002-090 Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийна ефективност . В изпълнение на сключения договор бенефициерът е провел избор на изпълнител за възлагане с предмет: Доставка на камбани прожектори . Новел ООД е представил три оферти. Едната оферта е подадена на 07.10.2022 г. от Системс енд Технолъджис ООД, за доставка и монтаж на активите, на стойност 62 100, 00 лв. без ДДС, съответно 74 520, 00 лв. с ДДС. Втората оферта е подадена на 10.10.2022 г. от Корпорейт Сълюшънс ЕООД, за доставка и монтаж на активите, на стойност 63 900, 00 лв. без ДДС, съответно 76 680, 00 лв. с ДДС. Третата оферта е подадена на 10.10.2022 г. от Полимета С ООД, с предложена цена от 62 100, 00 лв. без ДДС, съответно 74 520, 00 лв. с ДДС. Бенефициерът е посочил, че е избрал офертата на Системс енд Технолъджис ООД, въпреки предложените еднакви цени с офертата предложена от Полимета С ООД, поради по-благоприятните условия начин и плащане и срок на доставка, предвид което същата не е била представена на административния орган, заради обоснования риск от неизпълнение на сроковете заложени в АДБФП, както и неблагоприятните икономически условия, предложени в нея 100 % авансово плащане. Въз основа на изложеното бенефициерът е изключил офертата на Полимета С ООД и провел подбор за избор на оферта за възлагане предмета на поръчката между подадената оферта от Системс енд Технолъджис ООД и тази от Корпорейт Сълюшънс ЕООД, поради предложените по-кратки срокове за доставка и по-дълъг гаранционен срок на активите, но след сравнение на ценовите предложения е избрал за доставчик Системс енд Технолъджис ООД, което е предложило по-ниска цена. На 29.05.2024 г. Новел ООД е уведомено за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 10.06.2024 г. Новел ООД е представило възражение. На 18.06.2024 г. с Решение РД-02-16-545 на ръководителя на УО на ОПИК, на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3, чл. 71, чл. 72 и чл. 75, ал. 1, изр. второ и ал. 2 ЗУСЕФСУ, на Новел ООД е определена финансова корекция представляваща 25 % върху поисканите за възстановяване и платени от дружеството разходи по Фактури с 1000039380 от 30.06.2023 г. и 1000039470 от 06.07.2023 г. с доставчик Системс енд Технолъджис ООД за нередност за нарушение на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, във връзка с чл. 33, § 1, б. а) от Регламент 2018/1046 - основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед РД-14-161 от 23.04.2024 г. и Заповед РД-14-225 от 07.06.2024 г. на министъра на иновациите и растежа, с която е определен ръководител на УО на ОПИК. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Анализирайки относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд е приел за неправилни изводите на УО, че е налице осъществено от страна на бенефициера нарушение на принципите на добро финансово управление и по конкретно на принципа на икономичност. Приел е, че от страна на административния орган са изложени доводи, че не е спазен принципът на икономичност, тъй като не е подбрана офертата с най-добра цена, без от негова страна обаче да са представени доказателства или дори наведени твърдения, че е налице по-добра цена на конкретните закупени активи от тази, на която бенефициерът ги е придобил. Предвид посоченото съдът е счел, че само въз основа на факта че бенефициерът е събрал две оферти (в конкретния случай три) една от които надхвърля прогнозната стойност, не може да се приеме, че е налице соченото нарушение. Счел е, че въпросните две оферти не могат да се приемат и за несъпоставими с оглед на факта, че са подадени от свързани лица по смисъла на Допълнителните разпореди на Търговския закон, тъй като съгласно Общите условия на програмата, свързаността по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон, касае бенефициера и лицата, които са изпълнители по сключените с него договори, но не и лицата, които предлагат на пазара стоки и услуги обект на договора на финансиране. Аргументирайки се с разпоредби от Общите условия по програмата, съдът е приел, че такъв конфликт на интереси, следователно свързаност между лицата, може да възникне единствено между самия бенефициер, като възложител по договор и участник в процедурата или УО и такъв участник, а не между трети за административния договор и процедурата лица. Според съда за бенефициера не е налице задължение да води проучване за свързаност на оферентите извън обичайната проверка за актуално правно състояние на дружествата по Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), нито да изисква декларации или да търси други източници на информация, като дори не е необходимо събраните оферти да са подписани от търговци, доколкото е достатъчно да се позове на обява в каталог или в интернет сайт. Първоинстанционният съд е приел, че от страна на УО не е доказано наличието на основание за определяне на финансова корекция. Въз основа на горното, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с член 30 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В конкретния случай, в оспорения административен акт е прието, че е нарушен принципът на икономичност. Принципът на икономичност, в контекста на разходването на безвъзмездна финансовата помощ от бенефициер, изисква използвания публичен финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. Следователно този принцип би бил нарушен ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена. Административният орган е обосновал изводи, че е в случая не е гарантирано получаването на най-добрата цена, поради установената свързаност между подателите на офертите Системс енд Технолъджис ООД и Корпорейт Сълюшънс ЕООД, тъй като бенефициерът - Новел ООД, чрез свое действие или бездействие не е осигурил две съпоставими оферти съгласно изискванията по процедурата, извършвайки по този начин разход, увреждащ бюджета на Съюза, с което не е спазен принципът на добро финансово управление и по-конкретно принципа на икономичност. Тези изводи са неправилни. Видно от доказателствата по делото, в това число Приемо-предавателен протокол от 26.06.2023 г. и Фактури от 30.06.2023 г. и 06.07.2023 г. за доставката на активите, предмет на поръчката, между страните не е спорно, че средствата са разходвани за одобрените по проекта дейности и активи, последните са доставени своевременно и в изискуемото качество и количество, а спорът е относно установената свързаност между подателите на офертите. Както правилно приема и първоинстанционният съд, доводите на УО за несъпоставимост на двете оферти, поради свързаност на лицата управляващи/ собственици на офериращите дружества, са неотносими към посочения за нарушен принцип на икономичност, тъй като по делото не са представени данни каква е обичайната стойност на активите, като административният орган нито е доказал, нито твърди, че е налице по-добра цена на конкретните закупени активи от тази, на която бенефициерът ги е придобил. В случая при направения избор е спазен принципът на икономичност избрана е най-добрата цена от предложените. Сочената свързаност между оферентите може и да представлява нарушение, но в случая органът не е издирил и приложил правилно материалния закон към установените от него факти. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на принципите на добро финансово управление по чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 г., тъй като посочените фактически основания не съответстват на хипотезата на посочените правни основания. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. С оглед горното първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на ответника направените и поискани, съгласно представения списък разноски пред касационната инстанция. Същите са в размер на 1 200, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от доказателствата по делото Договор за правна помощ от 27.11.2024 г., Фактура 427 от 07.02.2025 г. и преводно нареждане от 07.02.2025 г. Доколкото възражението за прекомерност е направено при условие, че възнаграждението е над установените минимални размери, то същото е неоснователно, тъй като претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд