Решение № 577 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2014 г.

Решение № 577 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: от "Строй Мат" ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя си Георги Димитров Иванов, чрез адв. Станислава Стоева, и от заместник кмета на Община Варна, представляван от юрк. Димитър Кискинов, против решение № 3108 от 9 декември 2013 г., постановено по адм. дело № 605/2013 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Василев Йорданов и Розалина Василева Иванова, и двамата от гр. Варна, против заповед № Г-61 от 8 юни 2011 г. на зам. -кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП - План за регулация и застрояване (ПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХIХ-90 в кв. 11 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна, като ПУП - ПРЗ се оспорва само по отношение на режима на застрояване. С влязло в сила определение производството по делото по отношение на Розалина Василева Иванова е било прекратено, като страна по делото - жалбоподател е останал само Иван Василев Йорданов. Съдът е отменил заповедта в обжалваната й част като постановена при неспазване на установената от закона форма, както и в несъответствие с целта на закона. Приел е, че поради несъответствието на административния акт с целта на закона не следва преписката да се връща на органа за отстраняване на другите недостатъци относно формата на акта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му съдът е формирал незаконосъобразни правни изводи. Съдът неправилно е приел, че е налице противоречие между обяснителната записка и матрицата към графичната част - от една страна, и таблицата към плана - от друга. В обяснителната записка и в матрицата са посочени максималните стойности на норматива, допустими за зоната, а в таблицата са изписани показателите за имота. Съгласно обяснението на вещото лице в с. з. на 25 юни 2013 г., в матрицата се посочват максималните показатели за съответната зона, а в таблицата - конкретно за имота. В противоречие с правилата и нормативите би било, ако показателите в таблицата превишават тези в матрицата, каквото в случая не е налице. Посочените за имота показатели са изцяло в рамките на нормативно допустимите и са съобразени със специфичните ограничения за гр. Варна. Неправилен е и правният извод за нарушение във формата на административния акт, свързано с височината и етажността на сградата. Посочените от съда разлики в броя на етажите и височината не могат да обосноват нарушение на закона. Съгласно нормите за зоната, в която попада територията, предмет на плана, допустимата височина е по-голяма или равна на 15 м, съответно етажите са 5 или повече. В таблицата към плана е записано само повече от 15 м и повече от 5 етажа, което е допустимо съгласно нормите на зоната, още повече, предвид котите в плана, силуетите е видно, че няма да има високо застрояване, а средноетажно, каквото е допустимо. Ето защо такова посочване на височина и брой етажи не може да доведе до изготвяне на инвестиционни проекти, несъответстващи на нормативните изисквания за зоната и неотговарящи на подробния устройствен план. Неправилно съдът е приел, че липсват силуети, както и че показаните такива създават противоречие, което прави невъзможно инвестиционното проектиране. Видно от приетата по делото първоначална СТЕ, необходими са три силуета предвид сключеното застрояване от едната страна, като в плана са налице три силуета. Отстъпите на бъдещото застрояване са нанесени с пунктир и са отразени в ситуационната съставка на РУП по такъв начин, за да могат да се четат етажите. Приетият от съда извод за липса на допълнително геодезическо заснемане и отразяване на теренните нива съгласно чл. 62, ал. 3 и 4 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове е в противоречие с фактическата установеност по делото. Както посочва вещото лице в с. з. на 25 юни 2013 г., подземен етаж за паркиране не е задължителен, макар че в плана е показана възможност да има такъв. Това е така, защото дали ще са необходими и колко места за коли, това ще се изясни при следващите фази на проектирането в зависимост от функцията на сградата, брой на обектите и т. н. Посочването на разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "л" от Наредба № 8/2001 г. като нарушение на закона е несъстоятелно. Право на административния орган при одобряване на плана е да определи неговия обхват и съдържание при спазване на императивните норми на закона. Като е приел, че оспорваният административен акт е в противоречие с целта на закона, решаващият съд е приложил неправилно закона. Нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗУТ допуска заварени масивни сгради да бъдат надстроявани и пристроявани, като за целта може да се намали с 1/3 разстоянието между тях и сградите в съседните имоти. Съдът е приел, че пристрояването следва да има обслужваща спрямо надстройката функция, а в случая това не е така, защото пристройката не е необходима за надстрояването, поради което, дори да не надвишава допустимите норми за плътност на застрояването, се пристройката явява предвидена в противоречие с целта на закона. Това становище не се споделя от настоящия съд, тъй като законът говори за "надстрояване заедно с необходимото за това пристрояване". Предвидените в случая реконструкции - премахване на зидове, замяна на гредоред със стоманобетонови плочи, не обосновават неприложимост на чл. 36, ал. 2 от ЗУТ. По искане на жалбоподателя пред първата инстанция е била допусната и приета експертиза, която да установи вида на сградата и отговаря ли тя на законовото изискване да бъде масивна и да може да се надстрои, която дава положителен отговор на въпроса. Неправилен е изводът на съда, че не може да се реконструира сградата с цел да се изпълни допуснатото надстрояване и пристрояване. В случая не се касае за разширително тълкуване на закона. Подробният устройствен план само показва възможността за реализиране на дадената от закона възможност. В следващите етапи на проектирането - инвестиционното, ще се дадат начините за реализиране на това градоустройствено решение. По изложените съображения постановеният административен акт е законосъобразен и като го е отменил, решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационните жалби - уважени. Разноски по делото се претендират само от ответника Иван Василев Йорданов. С оглед обаче изхода на делото такива не му се дължат. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав