Решение № 11069 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2021 г.
ВАСШесто отделение02.11.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 2824/27.04.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 8583/2020 г., и вместо негоПОСТАНОВИ:ОТХВЪРЛЯ жалбата на Инвамед фарма ЕООД срещу Решение Ц-2153-15-115/04.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив, потвърждаващо Задължителни предписания с ЗД-1-15-00771499/19.06.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването при Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив.ОСЪЖДА Инвамед фарма ЕООД с [ЕИК] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение 2824/27.04.2021 г. на Административен съд София град по адм. дело 8583/2020 г., с което по жалба на Инвамед фарма ЕООД е отменено постановеното от него Решение Ц-2153-15-115/04.08.2020 г., потвърждаващо Задължителни предписания с ЗД-1-15-00771499/19.06.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването и органът е осъден да заплати разноски 450 лева. В касационната жалба е формулирано искане за отмяна на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК, и постановяване на ново по същество на спора, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендират се разноските по делото. Ответникът Инвамед фарма ЕООД чрез процесуален представител адв. Бойкински е изразил становище за неоснователност на жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура поддържа доводи за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. Пред Административен съд София град е оспорено Решение Ц-2153-15-115/04.08.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-15-00771499/19.06.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив. Първоинстанционният административен съд е приел за установено, че предписанията са издадени след осъществена пълна ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на дружеството, възложена със Заповед ЗР-5-15-00701232/10.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Ревизията на осигурителя Инвамед фарма ЕООД е приключила с Ревизионна записка РЗ-5-15-00771114/17.06.2020 година. В хода на проведеното контролно производство по реда на чл. 108, ал. 1, т. 4 КСО освен ангажираните от страните писмени доказателства са изискани и писмени обяснения от лицата Ю. Лазарова, В. Минчева, Д. Паланов, П. Николов, Х. Лещова, Л. Манукян, Х. Ширинян, Х. Манчев, Д. Моллова, Я. Стоянов. Същите обстойно и подробно са обсъдени от контролните органи при ТП на НОИ Пловдив, преценени са в тяхната взаимовръзка с всички доказателства по административната преписка и касаят работата им за различни осигурителни периоди в дружеството. След осъществената оценъчна дейност и в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК административният орган е изяснил фактите по случая, като е издал процесните задължителни предписания. С тях на осигурителя Инвамед фарма ЕООД е вменено задължение в определен срок да заличи данните, подадени с декларацията Обр. 1 Данни за осигурено лице по Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените при тях лица, за посочените в предписанията единадесет лица. От органа в оспореното решение са възприети фактическите констатации изложени в задължителните предписания, като са изтъкнати съображения, че в случая и предвид нормата на чл. 10, ал. 1 КСО, за тези лица не е доказано, че действително са започнали трудова дейност, поради което не са подлежащи на осигуряване. Административен съд София град е извършил контрола за законосъобразност на обжалвания административен акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. След преценка на относимите за правния спор факти и след съотнасянето им към релевантната правна уредба е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но не е съобразен с материалноправните разпоредби и противоречи на целта на закона, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив. За да се произнесе в този смисъл съдът намира, че представените с административната преписка доказателства и допълнително ангажираните такива в хода на съдебното производство договор за счетоводно обслужване с Тап ЕООД и договор за наем на недвижим имот от 05.01.2016 г. между Хисар Спа Резорт ООД и Инвамед фарма ЕООД, не обосновават извода на административния орган, че посочените лица не са работили фактически при осигурителя Инвамед фарма ЕООД и не подлежат на задължително осигуряване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните аргументи, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна и разрешаване на спора по същество от настоящия съдебен състав. Административен съд София град подробно е разгледал фактическата обстановка по делото, която не е спорна и между страните, поради което настоящият касационен състав я възприема, съобразно изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт. По тези причини същата не следва да бъде дословно възпроизведена в настоящото решение. При вярно установени факти, релевантни за правни спор, първоинстанционният административен съд е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Страни в административното производство по издаване на задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са контролният орган и осигурителят и само последният е техен адресат. В случая със задължителните предписания контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив надлежно са разпоредили на дружеството осигурител да подаде коригираща декларация образец 1 за единадесет физически лица. По конкретно касае се за: Х. Манчев за периода от 22.02.2017 г. до 06.06.2017 г., Л. Ширинян за периода от 01.01.2017 г. до 07.05.2018 г., Я. Стоянов за периода от 03.01.2017 г. до 05.03.2017 г., Д. Моллова за периода от 03.01.2017 г. до 07.05.2018 г., Д. Паланов за периода от 03.01.2017 г. до 07.05.2018 г., П. Николов за периода от 01.01.2017 г. до 06.06.2018 г., Х. Ширинян за периода от 01.01.2017 г. до 07.05.2018 г., С. Везенков за периода от 01.01.2017 г. до 07.05.2018 г., Х. Лещова за периода от 06.04.2017 г. до 31.12.2019 г., Ю. Лазарова за периода от 07.04.2017 г. до 07,05.2018 г., В. Минчева за периода от 17.01.2017 г. до 07.05.2018 година. За тези лица в хода на проведеното административно производство, противно на аргументите на АССГ е констатирано, че фактически не са осъществявали трудова дейност и осигурителят без правно основание е подавал данни за тях по чл. 5, ал. 4 КСО. Направеният извод следва от обстоятелството, че по първоинстанционното дело не се установяват данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнагражденията на лицата, за които е подавана информация в регистъра на осигурените лица. След като и по делото не се доказва, че дружеството осъществява стопанска дейност, то правилен е изводът на административния орган, че осигурителят не установява извършване на трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. На това основание контролните органи правилно са заключили, че тези данни следва да бъдат заличени. Посочените доводи не се опровергават от приложените в административната преписка изплащателни ведомости за изплатени трудови възнаграждения за лицата, както и записи от информационните масиви на НОИ. Безспорно в контролното производство по чл. 108, ал. 1 КСО компетентните органи са установили, че Инвамед фарма ЕООД за 2017 г. и 2018 г. няма декларирани приходи от извършвана стопанска дейност. Тази преценка касае реалното разходване на средствата от ДОО и обективира констатации на държавните органи, натоварени с посочените правомощия, съдържащи се в издадените задължителни предписания. Показанията на разпитаните по делото свидетели сочат на лично възприети факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, но не обосновават тезата на осигурителя за законосъобразност на вписаните данни, съобразно предвиденото в чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 КСО. Общественото осигуряване гарантира осигурителната закрила на гражданите и то се осъществява чрез осигурителното правоотношение. Последното възниква между осигурителя и осигуреното лице, които са носители на определени права и задължения. Осигурителното правоотношение се развива на плоскостта на трудовото правоотношение, като упражняването на правата и задълженията на осигуреното лице, предполагат неговото съществуване. В § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО се съдържа легална дефиниция на понятието осигурено лице. Същото е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Следователно, основанието за възникване на осигурителното правоотношение е започване на трудова дейност, за която се следват съответните осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО посочва от кой момент трябва да се счита за възникнало осигуряването. А това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. При така изложените аргументи следва да се приеме, че дружеството осигурител не е имало фактическо и правно основание да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 КСО за посочените по горе лица, доколкото същите не са упражнявали трудова дейност и за тях не е възникнало основание за осигуряване, поради което правилно му е предписано да ги заличи. По изтъкнатите мотиви касационната инстанция счита, че като е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което при наличие на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, следва да бъде отменено. Преценявайки ангажираните по първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият касационен състав намира, че административният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съответно съдържа фактическите и правните основания, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. На това основание, след отмяната на неправилното съдебно решение спорът следва да бъде решен по същество, като се отхвърли първоинстанционната жалба срещу решението на административния орган. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ТП на НОИ - Пловдив се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите възлизат на 100 лв. и се присъждат на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение