Решение № 15664 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 939/2019 г.
ВАСIV отделение19.11.2019 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 526 от 28.12.2018 г. по адм. д. № 673/2018 г. на Административен съд Велико Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15664 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 939/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Велико Търново, представляван от председателя му В. Спиридонов подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 526 от 28.12.2018 г. по адм. д. № 673/2018 г. на Административен съд Велико Търново. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че решението на общинския съвет е мотивирано чрез становищата на помощните комисии и становището на кмета на с. Шереметя в контекста на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, а именно, че мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Твърди се, че е необоснован е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отмяна на решението и отхвърляна на жалбата. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсулт. Ответната страна – Г. Каббе чрез процесуален представител адв. Димитров оспорва касационната жалба, като намира оспореното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила, тъй като общинският съвет не само не е мотивирал решението си по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но и е нарушил процедурата по чл. 46, ал. 3 ЗМСМА като не е изслушал задължително кмета на с. Шереметя. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата с доводи, че са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на жалба на Г. Каббе, срещу решение без номер, по т. 23 от Протокол № 46/30.08.2018 г. от заседание на Общински съвет - Велико Търново, с което от общинския съвет не е прието Предложение за даване на предварително съгласие по чл. 29, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи с вх. № 2388/17.08.2018 г., за имот № 000166 землището на с. Шереметя, имоти № 000003, № 000009, № 000243, № 05/2020 и № 071003 в землището на с. Малки Чифлик, общ. Велико Търново. След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от орган със съответната материална компетентност, определена с чл. 29, ал. 1 ЗОЗЗ, чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 34 ЗОС във връзка с предложение за промяна на предназначението на земеделски земи от общинския поземлен фонд и за учредяване на ограничени вещни права върху тях, т. е. за управление и разпореждане с общинско имущество, поради което издаването му е в правомощията на Общински съвет- Велико Търново. Преценено е, че са спазени установените за това процедурни правила. Отделно от горното е прието, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването за форма на административния акт - липсата на мотиви по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за приемането на решението, за което съдът обстоятелствено се е мотивирал. Изводите му са правилни и се споделят от настоящата инстанция, поради което не се налага обсъждането им и в тази връзка съдът на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд на стр. 4 и 5 от решението ( л. 182 и 183 от делото). Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на общинския съвет е мотивирано чрез становищата на помощните комисии и становището на кмета на с. Шереметя в контекста на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. В посочените становища действително няма и една дума защо не се дава предварително съгласие по чл. 29, ал. 1 ЗОЗЗ. В решението на общинския съвет само е посочено, че има такива отрицателни становища, но и в него колективният административен орган не е посочил нито един мотив, който да позволи правораздавателния контрол на фактическите основания или фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в правните основания, послужили за издаване на акта. Кмета на с. Шереметя не е подчинен орган на Общинския съвет Велико Търново, поради което становището му не може да се ползва като мотиви на административния акт. В тази връзка е основателен довода на заинтересованата страна, че общинският съвет е нарушил процедурата по чл. 46, ал. 3 ЗМСМА като не е изслушал задължително кмета на с. Шереметя, което изискване следва да бъде съобразено при последващото произнасяне с оглед изхода на спора. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, но и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,