Решение № 1032 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2012 г.

Решение № 1032 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, представен от юрисконсулт Вася Василева, срещу решение № 155/4.04.2012 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 987/2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 151101175/23.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 466/19.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, относно отказано на ЕТ "Вера Лагадова" право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2006 г. и м. 01, 02, 03, 05 - 12.2007 г.; м. 01 - 12.2008 г., м. 01 - 12.2009 г. и м. 01 - 12.2010 г. в общ размер на 14617,00 лева и са начислени лихви в размер на 2468,03 лева. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и противоречие с материалния закон. Според касатора неверни са изводите на съда за използване на полученото от ДЛЗ по спорните облагаеми доставки за извършване от него на облагаеми доставки. Сочи се, че този извод е резултат от неверни фактически установявания заради опущения при оценката на доказателствата. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу РА, или, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - ЕТ "Вера Лагадова" е на позиция за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт на ЕТ "Вера Лагадова" е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 153.06 лева по 60 фактури, издадени от "Хипо Алпе - Адриа Ауто Лизинг" ООД в д. п. м. 01 - 03 и 07 - 12.2007 г.; м. 01 - 11.2008 г.; м. 01, 03, и 06 - 12.2009 г. и м. 01, 04, 05, 06, 07 и 10.2010 г. по договор за лизинг на товарен автомобил "Фолксваген Транспортер". Правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 633 лева е отказано по фактури, издадени от "Греко" ЕООД с предмет доставка на дизелово гориво и със същия предмет за данъчен кредит в размер 3 488.07 лева по издадени от ЕТ "Василев - В. Василев" фактури. Фактическо основание за отказа е установяването на приходната администрация, че превозното средство не се използва за икономическата дейност на данъчния субект, съответно и придобитото гориво за автомобила не е насочено към нея. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 5 от отменения ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от действащия ЗДДС. Първоинстанционният съд е отграничил безспорните от спорните факти. Към първата група е отнесъл тези за съществуването на сключен на 30.11.2006 г. между "Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг" ЕООД и едноличния търговец договор за финансов лизинг № 02117000898-0591/2006 г. Лизингова вещ е товарният автомобил "Фолксваген транспортер". Лизингодателят "Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг" ЕООД е издало общо 60 броя фактури, които са отразени от лизингополучателя в СД и в дневника за покупки за съответния данъчен период и за тях ЕТ "Вера Лагадова" е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Страните не спорят и по това, че основната дейност на търговеца е продажба на вестници и списания и резервни части за автомобили, както и стопанисването от него на следните търговски обекти: магазин за авточасти; склад и гараж на автогара Габрово; щанд за вестници и списания в гр. Габрово, ул. "Радецка" и павилион в гр. Габрово, бул. "Могильов", спирка ЕСА. Дейността на Лагадова по разпространение на печатни издания е дистрибуторска и тя има сключени договори с три разпространителски дружества. Спорът относно използването на товарния автомобил "Фолксваген Транспортер" за извършване на облагаеми доставки съдът е разрешил с позоваване на издадени от данъчния субект пътни листове; компютърните информационни данни от специализирания софтуер за разпространение на печатни издания и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Прието е, че при липсата на други превозни средства за дейността на ЕТ и без съгласието на лизингодателя друго лице различно от лизингополучателя да управлява лизингования автомобил, той е употребяван за дейността на ЕТ. При предназначението на автомобила за целите на извършвани от жалбоподателя облагаеми доставки, за получените доставки по ползването на автомобила в изпълнение на договора за лизинг и за доставките на гориво за него решаващият съд е стигна до изводи различни от тези на органите по приходите - за възникнало право на приспадане на данъчен кредит в полза на ЕТ "Вера Лагадова" и надлежното му упражняване. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Изводите на АСВТ за фактите са основани на доказателствените източници и на логическите и опитните правила по оценката им. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на данъчния субект е да установи при условията на главно пълно доказване предпоставките за възникване на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит. При действието на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е субект на правото на данъчен кредит за получените от него облагаеми доставки на стоки/услуги, ако притежава данъчния документ, съставен според изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС и получените стоки/услуги се използват за целите на извършвани от него облагаеми доставки. Не се спори, че полученото от едноличния търговец по договора за лизинг с "Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг" ЕООД възмездно ползване на лизинговата вещ е облагаема доставка на услуга /вж. чл. 8, чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и чл. 342, ал. 2 от ТЗ/. При периодичността на плащанията по договора данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е дължимо /арг. чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и доколкото не е налице изключението по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС/. В съответствие с погасителния план за плащанията по лизинговия договор са издавани и спорните фактури от лизингодателя. За доставките по фактурите, издадени след 1.01.2007 г. отричането на правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с отсъствието на предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Несъгласието на административния съд с изводите на приходната администрация относно целите на ползване на получената услуга по облагаемата доставка се споделя от настоящия съдебен състав. Квалифицирането на лизинговия автомобил като товарен в свидетелството за регистрацията му сочи неговото предназначение за превоз на товари и/или теглене на ремарке /вж. § 6, т. 12, б. "б" от ЗДвП/. Това предназначение е иманентно свързано с основната дейност на търговеца по продажба на вестници и списания и на резервни части за автомобили. Естеството на превоза го определя като такъв за собствена сметка по дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Закона за автомобилните превози и го дисквалифицира като обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. т. 1 и 2 от ДР на същия закон. Превозът за собствена сметка е вън от предмета на регулиране на НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /вж. чл. 1 от наредбата/ и изискването на чл. 89, т. 7 от нея за попълване на пътен лист /приложение № 11/ е неприложимо. Съставянето на пътен лист, обаче, възприеман като първичен счетоводен документ /чл. 6, ал. 1, т. 1 отЗСч/ е средство за постигане на дължимата според чл. 4, ал. 3 от ЗСч документална обоснованост на стопанските операции и факти. Отсъствието или нередовността на съставените пътни листове не може да обоснове самостоятелно извод за конкретно предназначение на превозното средство вън от независимата икономическа дейност на регистрираното по ЗДДС лице. Използването на автомобила само за цели различни от извършването на облагаеми доставки и извън обхвата на икономическата дейност е основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит при действието на чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 2 от ЗДДС. Ако с получените услуги се извършват както доставки с право на данъчен кредит, така и такива, за които такова не се следва, то ДЗЛ има право на приспадане на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС. Не съществува ограничение в използването на косвени доказателства при установяването на фактите, с чието осъществяване страната обвързва благоприятни за себе си правни последици. Установените от ответника по касация доказателствени факти - относно основната му дейност; отсъствието на други превозни средства в активите му /от същия вид като процесното, тъй като притежаваните леки автомобили очевидно не могат да се ползват за целите на търговската дейност/; невъзможното осъществяване на дейността без товарен автомобил; съществуването на компютърен информационен продукт за регистрирането на дейностите по разпространение на печатни издания; стопанисването на търговски обекти за разпространението им; съвпадането /установено от експерта/ на данните по пътните листове с отразеното в компютърния продукт и разпечатките от него /за разпечатките като доказателствено средство вж. чл. 54, ал. 2 от ДОПК/, обосновават фактически извод за ползване на товарния автомобил за целите на независимата икономическа дейност на търговеца. Игнорирането на пътните листове като доказателствен източник заради липсата на номер е в противоречие с принципа за предимство на съдържанието пред формата, въведен с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Битието им на частни свидетелстващи документи не изключва доказателствената им стойност, а влияе върху интензитета на убеждаващото им въздействие. Оценката им наред с другите доказателства ги определя като достоверни. Инерцията в изготвянето на пътни листове за несъществуващи дати и съмненията за антидатирането им отново е от значение за убедителността на доказателствата. Противно на убеждението на касатора не само на косвени доказателства са основани изводите на решаващия съд. Пряко доказателство относно предназначението на МПС са обясненията на ревизираното лице /чл. 56, ал. 1 от ДОПК/. Изложеното е относимо и към отреченото право на данъчен кредит по доставката на лизинговата вещ в д. п. м. м. 12.2006 г., но основано на действащата тогава разпоредба на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.). Приходната администрация е обвързала отказа си да признае правото на приспадане на данъчен кредит за доставката на дизелово гориво с предназначението на автомобила "Фолксваген Транспортер". При изводите на съда за цели на ползването на автомобила, свързани с независимата икономическа дейност и извършвани от търговеца облагаеми доставки, то доставката на горива съответства на изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Горното определя като неправомерен отказа на органите на приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Вера Лагадова", а отмяната от административния съд на РА, в който е обективиран отказа, като правилна. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВТ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение