Решение № 12617 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16312/2011 г.
ВАСI отделение12.10.2012 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4871/4.11.2011 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 7949/2010 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12617 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16312/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Адвокат Розалина Йорданова Градинарова, като повереник на "София - БТ" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 134 оспорва решение № 4871/4.11.2011 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 7949/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1/37/1/3.08.2010 г., издаден от митнически орган при ЦМУ на Агенция "Митници" в частта му, потвърдена с решение № 845/27.09.2010 г. на директора на Агенция "Митници". Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна и на РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - директора на Агенция "Митници", чрез повереника си юрисконсулт Петров, отрича основателността на жалбата. Претендира разноски по производството. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. За да отхвърли оспорването на ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че правилно с обжалваната му част по т. II. 2 в тежест на жалбоподателя са установени задължения за акциз в размер 35 694.13 лева и лихва за просрочие в размер 5 183.22 лева. Този извод е обоснован с припознатото у дружеството качество лицензиран складодържател определящо го като субект на задължението по чл. 45 (отм.) от ЗАДС да декларира пред компетентното митническо упражнение наличните при въвеждането на нов размер на акцизна ставка тютюневи изделия, така че да се извърши допълнителното им облагане с косвения данък и внасянето му по реда и в сроковете по чл. 44 от ЗАДС. АССГ се е позовал и на отменената редакция на чл. 69 от ППЗАДС и на отменения § 18 от ЗРЗИДЗАДС. Решението е правилно. Както сочи инстанцията по същество, липсва спор между страните по фактите. Безспорно е, че към датите на влизане в сила на нови размери на акцизните ставки на 1.01.2008 г., 1.01.2009 г. и 1.01.2010 г. и след 31.03.2009 г. в складови бази на данъчния субект се намират акцизни стоки /цигари/ облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка без да са декларирани по реда на чл. 45, ал. 1 (отм.) от ЗАДС и за тях да е заплатен допълнителен акциз по действащата ставка или да са заявени за унищожаване. Към датите на влизане в сила на новите акцизни ставки тютюневите изделия са заведени в задбалансова счетоводна сметка 964 "Готова продукция на отговорно пазене", партиди "Дажби на персонал" и "Цигари за представителни цели". Във всички случаи начислявания акциз е по старата акцизна ставка по издаден от дружеството в негова полза акцизен данъчен документ. Стоките са били счетоводно отписани към 31 декември от сметката за готова продукция и заведени като разход за дружеството, като са извършени следните счетоводни операции: дебит сметка 609 "Други разходи" /кредит сметки 303 "Продукция" по себестойност и 453/2 "Начислен ДДС за продажби"/. Акцизните стоки са били освободени за потребление за дистрибутори с издаване на акцизен данъчен документ и са връщани на лицензирания складодържател преди началото на действието на новия размер на акцизната ставка; за част от фактурираните през м. 12.2008 г. тютюневи изделия, които са върнати е издавано акцизно кредитно известие. Задълженията по чл. 45, ал. 1 и 2 (отм.) от ЗАДС са с особен субект - лицата по чл. 64, ал. 1 и 2 от закона. Относима към казуса е първата алинея на чл. 64, която обвързва производителите на тютюневи изделия и на бутилирани спиртни напитки с код по КН 2208 предназначени за вътрешния пазар да поставят бандерол върху потребителската опаковка и то да го сторят в данъчния си склад. По хипотезата на закона производителите на тези акцизни стоки са и регистрирани складодържатели. В съответствие с легалните дефиниции на чл. 4, т. т. 2 и 3 от ЗАДС на понятията "лицензиран складодържател" и "данъчен склад" лицензирането на производителя на акцизни стоки като складодържател е за прилагане на режима отложено плащане на акциз. Предмет на задълженията са наличните тютюневи изделия и бутилирани спиртни напитки с код по КН 2208, а съдържанието им - деклариране на тези стоки, начисляване и внасяне на акциз по новоопределения размер на акцизната ставка. Като титуляр на режим за отложено плащане лицензираният складодържател /вж. чл. 46, ал. 2, т. т. 1 и 2 от ЗАДС/ може да отложи временно облагането с акциз за произведените или складирани от него стоки - чл. 46, ал. 1 от ЗАДС. С арг. от чл. 20, ал. 1 от ЗАДС отлагането на облагането е до освобождаването на стоките за потребление, което за облепените с бандерол акцизни стоки настъпва с извеждането им от данъчния склад /чл. 20, ал. 2, т. 6 от ЗАДС/. С освобождаването на стоките за потребление акцизът става изискуем и лицензираният складодържател го начислява по реда на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗАДС с издаване на данъчния документ по чл. 84, ал. 1 от закона, като извършва и съответно отразяване в регистъра "Дневник за складовата наличност" по чл. 88, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗАДС. Обратното се случва при връщането на стоките на лицензирания складодържател и то с издаване на акцизно кредитно известие, с което се отразява намаляването на начисленият с акцизния данъчен документ акциз. След облагането на стоките с акциз не съществува забрана за съхраняването им в данъчния склад /арг. чл. 75, ар. 3 от ППЗАДС/, но, освен ако складодържателят не упражнява фактическата власт за другиго, те са налични за него с последиците по чл. 45 (отм.) от ЗАДС. Не съществува нормативно ограничение производителят-лицензиран складодържател да освободи за потребление за себе си акцизните стоки, като начисли и внесе дължимия акциз. Щом стоките са изведени от данъчния склад и не са налични в него движението им не е подчинено на ограниченията на режима на отложено плащане, съответно по отношение на тях не съществува задължението за допълнително облагане на наличните стоки по чл. 45 (отм.) от ЗАДС. Темпоралното ограничение по § 18 от ЗРЗИДЗАДС е за реализиране на пазара на акцизните стоки, облепени с бандерол, закупен при действието на отменената акцизна ставка. След изтичането на срока по заключителната разпоредба тези стоки са res extra comercium. Предоставянето на акцизните стоки като дажби за персонала или за представителни цели, след предварителното отнасяне по съответните партиди на задбалансовата счетоводна сметка 964 "Готова продукция на отговорно пазене", също е форма на реализиране на пазара, тъй като тази реализация не предполага по необходимост възмездност на акта на разпореждане. Вън от горното естеството на освобождаваните за потребление акцизни стоки изключва възможната им употреба за нуждите на дружеството. Това отново сочи на приложимостта на разпоредбата на чл. 45 (отм.) от ЗАДС за стоките които са налични и не могат да се употребят от дружеството. При този изход на спора и при действието на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на ответника не се следва юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено в първоинстанционното производство. Изложеното мотивира настоящия състав на Върховния административен съд да остави в сила оспорения съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение