Решение № 3568 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Международно оперативно сътрудничество МВР, чрез пълномощник, срещу Решение 5692 от 20.05.2024 г., постановено по адм. д. 2080/2024 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. В касационната жалба са развити съображения, че решението е недопустимо, тъй като обжалвания акт не подлежи на оспорване и с него не се нарушават или застрашават права и законни интереси на жалбоподателя. Поддържа се, че обжалваното писмо на дирекция Международно оперативно сътрудничество / ДМОС / има уведомителен характер и не представлява отказ за издаване на акт, а е издадено по искане за получаване на информация за правната рамка на Шенгенското законодателство. Алтернативно се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съгласно чл.121 т.3 от ЗМВР във вр. с чл.26 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси /Регламент (ЕО) 2018/1862 / правомощията на органите на МВР да въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС са единствено по отношение на българските национални сигнали, а в случая се касае за сигнал, въведен от компетентните органи на Федерална република Германия. Позовава се и на нормата на чл.25 от Регламент (ЕО) 2018/1862, според която държава членка може да поиска добавяне на специален ограничителен знак към сигнала по искане на компетентен съдебен орган, а в конкретния случай в ДМОС не е постъпило разпореждане на съда. Иска се обезсилване на решението на АССГ или алтернативно отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на С. Р. Д.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание, чрез пълномощник гл.юрисконсулт Иванов, с доводи за недопустимост на решението на АССГ, както и с допълнителни съображения за предприети действия по поставяне на специален ограничителен знак след влизане в сила на съдебното решение за отказ за изпълнение на ЕЗА от българския съд. Ответникът С. Р. Д. не се явява и представлява. В писмен отговор, чрез адв.А. Иванова, оспорва касационната жалба. Не отрича липсата в писмото на ДМОС на изрично волеизявление за отказ, но счита, че доколкото то е издадено по заявление на С. Д., е очевидно, че със заявлението си последният е оспорил въведените за него данни в ШИС и задържането си от органите на МВР. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото, наведените в касационната жалба доводи и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на С. Р. Д. срещу писмо-отказ с рег. А-2853 от 20.02.2024 г. на директора на ДМОС към Министерство на вътрешните работи, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя за актуализиране на Шенгенската информационна система, въведена с чл. 26 от Регламент 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета, за отразяването в системата, че издадената срещу жалбоподателя европейска заповед за арест /ЕЗА/ от съд в Германия е отхвърлена от български съд. Съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, с позоваване на чл.121 т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. чл. 26 от Регламент 2018/1862., приемайки, че с молбата на жалбоподателя, с която е сезиран административния орган, по която е издадено обжалваното писмо-отказ, се иска от компетентната администрация да издаде акт, с който предотврати бъдещите му незаконни задържания от органите на МВР в Република България, за изпълнението на отразената в ШИС ЕЗА, доколкото по отношение на него са отменени мерките за процесуална принуда и конкретно се посочват факти по отмяна на мерките и последващото му задържане. Съдът е отбелязал, че това искане, дори и непосочено конкретно в петитума на молбата, се извеждало от фактите по молбата и е следвало да се съобрази от ответната администрация. Приел, че компетентността на ДМОС се извежда от чл. 26 от Регламент 2018/186, втори абзац, съгласно която норма държавата членка може също така да поиска добавяне на специален ограничителен знак към сигнала, ако по време на процеса на предаване нейният компетентен съдебен орган освободи лицето, по отношение на което е въведен сигналът и тази компетентност определя отказа като индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. По същество обосновал, че административният орган е следвало да поиска добавянето на специален ограничителен знак към сигнала в ШИС и да предотврати недопустимо ограничаване основното право на придвижване на жалбоподателя на територията на Република България. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Обжалваното съдебно решение е постановено по недопустимо оспорване, подадено срещу необжалваем акт. Със заявление вх. А-9118/19.02.2024г. до директора на ДОМС адв.А. Иванова, в качеството си на защитник на С. Р. Д., след като е изложила хронология на предприети действия спрямо Д. по издадена ЕЗА на 12.10.2023г. от съдия в районен съд във Федерална република Германия /ФРГ/, с цел провеждане на наказателно преследване за престъпление, и наличието на отменена мярка за неотклонение и мярка на процесуална принуда - забрана за напускане пределите на РБ, както и решение на СГС, с което е отказано изпълнение на ЕЗА и не е влязло в сила /поради подаден протест от прокурора пред Апелативен съд София/ по ЧНД 61721/2023г. на СГС, е посочила, че на 29.01.2024г. Д. е бил задържан със заповед за задържане по ЗМВР и отведен в 05 РУ-СДВР. Основание за полицейското му задържане, осъществено след извършена проверка на документите му за самоличност, било обстоятелството, че при справка е установено, че той се издирва от ДМОС въз основа на ЕЗА от 12.10.2023г., издадена от съдия от съд във ФРГ. При тази фактология, със заявлението е поискан отговор в писмена форма, дали С. Д. продължава да се води издирвано лице или е снет от издирване от ДМОС и поради какви причини продължава издирването му, след като на 24.10.2023г. е установен и задържан за изпълнение на ЕЗА, налице е отказ за изпълнение на ЕЗА и мярката му за неотклонение е била отменена. Въз основа на това заявление, с оспореното пред АССГ писмо с рег. А-2853 от 20.02.2024 г. на директора на ДМОС, адв.Иванова е уведомена на какво основание се извършва издирването на С. Д. чрез сигнал въведен в ШИС по чл.26 от Регламент 2018/1862, както и че единствено държавата, въвела сигнала, съгласно чл.4 ал.2 от същия регламент, има право да го актуализира или заличи, поради което искането й не е от компетентността на ДМОС. В писмото е посочено, че след получаване на влязло в сила решение на съда за отказ за изпълнение на ЕЗА, ДМОС ще уведоми компетентните власти във ФРГ и ще поиска поставянето на специален ограничителен знак /флаг/ към сигнала в ШИС по чл.26 от Регламента, въз основа на който знак, действащ на територията на Р България, мярката за арест, с цел предаване или екстрадиция, ще бъде заменена с мярка установяване на адрес. Това съдържание на писмото на ДМОС не представлява отказ за издаване на акт, респ. и отказ за извършване на определено действие / снемане от издирване/, поради което не подлежи на оспорване. Съдържанието на заявлението, по което е издадено писмото представлява искане за получаване на информация и с писмото, издадено в отговор на заявлението, тази информация е предоставена. Писмото има уведомителен характер и с него се разяснява основанието, въз основа на което С. Д. се издирва, както и се посочват действията, които е компетентна да предприема ДМОС въз основа на приложимите норми от Регламент 2018/1862. Поради това, писмо с рег. А-2853 от 20.02.2024 г. на директора на ДМОС, неправилно е определено от АССГ като акт, подлежащ на оспорване. При наличие на предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК оспорването като недопустимо е трябвало да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено. В допълнение, съгласно чл.25 от Регламента, добавянето на специален ограничителен знак към сигнал за арест, съгласно чл.25 от Регламент 2018/1862, може да бъде поискано от въвеждащата държава, въз основа на акт съдебен орган, компетентен съгласно националното право за изпълнение на ЕЗА, какъвто в случая е наказателния съд. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, поради което при наличието на предпоставките на чл. 209, т. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение