Решение № 1010 от 30.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Благоевград против Решение 1295/13.07.2021 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 630/2020 г., с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по искане по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, направено със Заявление вх. 3-00-111/26.05.2020 г. от И. Ангелов, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в определения от съда срок.

Ответникът И. Ангелов, чрез адв. Дойчинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

1. а. Искането на Ангелов до кмета на общината е подадено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ и е с предмет собственият му поземлен имот с идентификатор 04279.626.112 по кадастралната карта да бъде изключен от площта на УПИ XIX отреден за парк и да бъде допуснато изработването на проект за изменение на ПУП на [жк] за обособяване на самостоятелен УПИ за ПИ 112, отреден за жилищно строителство. Административният орган не се е произнесъл по него в предвидения от закона срок, чийто начален момент е постъпването на заявлението. С непроизнасянето на органа е формиран мълчалив отказ - чл. 58, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 1, предл. посл. АПК и чл. 214, т. 2 вр. т. 1 ЗУТ, подлежащ на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

б. Въпросът за допустимостта на жалбата, подадена пред първостепенния съд, е решен с Определение 12570/12.10.2020 г. на Върховния административен съд по адм. дело 10061/2020 г.

1. Кметът на общината в едномесечен срок от постъпването на заявление за изменение на устройствен план със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана чл. 135, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ (в актуалната редакция на нормата - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила и към момента на сезиране на административния орган).

а. Граматическото и логическото тълкуване на текста обосновават извода, че произнасянето на компетентния орган трябва да бъде обективирано в нарочен акт и в хипотезата, когато е с отрицателно съдържание. Посочването от закона на вида на акта всъщност имплицитно включва дължимостта от издаването му.

б. Следователно в производството по чл. 135 ЗУТ мълчалив отказ е недопустим. Само на това основание атакуваният пред административния съд отказ на кмета на общината е подлежал на отмяна на процесуално основание чл. 146, т. 2 АПК, без обсъждането на неговата (не)законосъобразност по същество, почиващо на естеството на отправеното до органа искане и предполагаемите мотиви да се откаже уважаването му.

1. а. Фикцията на мълчаливия отказ е създадена в защита на правата на заинтересованите страни срещу бездействието на администрацията и нейна цел е преодоляването му. Тази цел е постигната с отмяната на мълчаливия отказ и обвързването на органа със задължението да издаде изрична заповед. Доколкото не са дадени указания за отстраняване на недостатъци на искането преди изтичането на срока за произнасяне, евентуалното им наличие е неотносимо към формирането на мълчаливия отказ и констатираното от съда основание за отмяната му.

б. При разглеждането на преписката след отмяната на мълчаливия отказ и ако установи недостатъци на заявлението или необходимостта от представяне на допълнителни доказателства, органът разполага с правомощието по специалната спрямо чл. 30, ал. 2 АПК новоприета норма на чл. 5в ЗУТ. По този начин следва да се процедира и с релевираната пред първата инстанция липса на представена към заявлението скица с предложение за изменението на ПУП по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, тъй като неприлагането на скица квалифицира искането като нередовно, а не недопустимо или неоснователно. В зависимост от поведението на заявителя след осъществяването на процедурата по чл. 5в ЗУТ ще се определи и съдбата на производството, респ. началния момент на срока за издаване на административния акт.

1. Искането до органа е подадено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ, поради което е било допустимо ал. 1 на чл. 135 от закона. Въпросите дали заявеното от Ангелов изменение на плана отговаря на нормите по устройство на територията, съответства ли на ОУП и налага ли изменение в него, какъв е характера на възможната устройствена промяна и отговарящия на нея вид на плана, както по повод на регулационния и застроителен статус на поземления имот, са свързани с основателността на искането и подлежат на преценка от компетентния орган при произнасянето с акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ.

1. Основателен е доводът на касатора за допуснато противоречие в решението на първоинстанционния съд, изразяващо се в отричане на възможността за произнасяне по материалната (не)законосъобразност на отказа, от една страна, и задължаването на органа да издаде акт като вземе предвид и заключенията по приетите съдебно-технически експертизи.

След като правните изводи за отмяна на мълчаливия отказ не са основани на фактическите установявания на вещите лица и няма произнасяне по предпоставките да се нареди изменение на ПУП, съдът недопустимо е включил в обхвата на указанията към административния орган и съобразяването със становищата на експертите, които по същество не са и обсъдени, а само възпроизведени. Дори и да бъдат споделени, това не изключва възможността органът да формира собствена позиция от фактическа и правна страна при издаването на акта. В коригираната насока следва да се възприемат мотивите на съда в тази им част.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е условие да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение