Решение № 9372 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2015 г.

Решение № 9372 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "А." ООД срещу решение № 630 от 09 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 3308/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2101307429/21 ноември 2013 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП, потвърден с решение № 366/24 февруари 2014 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Д "ОДОП", чрез процесуалния си представител юрк. Ж. Н., намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "А." ООД срещу ревизионен акт № 2101307429/21 ноември 2013 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП, в частта му, потвърдена с решение № 366/24 февруари 2014 г. от директора на Д "ОДОП" - С., с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 13024.83 лева за данъчен период м. април 2012 г., по 8 бр. фактури, издадени от "И. т. 2010" ЕООД, "С. к." ЕООД и "М.-Г." ЕООД. Съдът е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е издаден в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), съобразен е и с установените в ДОПК процесуални правила и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно случаите на т. нар. "данъчна измама", издаден е от компетентен орган по приходите в съответствие с изискванията за форма. Тези заключения са направени след като от фактическа страна е установено, че спорните фактури обективират доставки с предмет извършване на различни строително-монтажни работи. Прието е, че представените доказателства не обуславят извод за наличие на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците за осъществяването на такива услуги, поради което е направен извод за нереалност на процесните доставки. По тези съображения съдът е отхвърлил подадената срещу оспорения ревизионен акт жалба. Така постановеното решение е неправилно. По делото не е било спорно, а и от представените доказателства е установено, че по силата на сключени договори с "А." ООД доставчиците - "И. т. 2010" ЕООД, "С. к." ЕООД и "М.-Г." ЕООД, са поели задължение да извършат различни строително-монтажни работи на обекти на възложителя с материали на последния. Установено е също така, че договорените работи са извършени на обектите и са приети от възложителя след съставяне на двустранни актове обр. 19. Представени са и доказателства относно това, че обектите, на които са изпълнявани договорените строително-монтажни работи от доставчиците, са приети и въведени в експлоатация. При тези данни необоснован е извода на административния съд, че в случая не са налице данни за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците по процесните фактури. Обстоятелството, че доставчиците не са били намерени на посочените адреси и съответно - не са представили съответните доказателства, не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани в производството такива, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на фактурираните услуги. В този смисъл е и практиката на СЕС, който в решение от 06 септември 2012 г. по дело C-324/11, се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В поставения за разглеждане случай не са ангажирани надлежни доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по договорите. К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си (решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" и др.), режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. С оглед горното подадената от "А." ООД жалба е била основателна, а като е приел обратното административният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост решение. Поради това последното ще следва да бъде отменено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ревизионният акт в оспорената му част ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,