Решение № 6915 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2020 г.

Решение № 6915 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Т., действаща като ЕТ "Херку - С. Т.", чрез пълномощника адв. А. Б., срещу решение № 907 от 10.09.2020 г., постановено по адм. дело № 660/2019 г. по описа на Административен съд– София област, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец /в качеството му на правоприемник на М. Т., действащ като ЕТ "Херку- М. Т. "/ срещу Решение № 378 от 28.03.2019 г., по преписка № 1046/2018 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и по чл. 29 Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от страна на "ИПО" ООД.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, поради което постановеното решение е в противоречие с материалния закон. Касаторът намира, че в пълно противоречие с доказателствения материал по делото, съдът е споделил тезата на КЗК, че ЕТ "Херку- М. Т." и "ИПО" ООД не са предприятия, намиращи се в условията на пряка и реална конкуренция по повод осъществяваната от тях стопанска дейност на един пазар по едно и също време. Поддържа, наред с това, че е погрешен извода на съда, че ЕТ "Херку- М. Т." не е извършвал дейност чрез дружеството "ХМТ Груп" ООД. Обосновава и становището си за неправилност на констатациите на административния съд, който, въпреки че не е обсъдил по същество извършвани ли са действия на нелоялна конкуренция, за пълнота е посочил в мотивите си, че такава не би могло да има с оглед представените по преписката съдебни решения по спорове за интелектуална собственост, според които не се установява неправомерно ползване на права върху интелектуална собственост от "ИПО" ООД, свързани с мотокари марка "ХМТ". В заключение касаторът посочва, че анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че от страна на "ИПО" ООД са извършени действия на нелоялна конкуренция- възпрепятстване дейността на ЕТ и уронване името му пред негови клиенти и доставчици, които са на територията на Република България, Европейския съюз и извън него. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на решението на КЗК ведно с решаване на спорните въпроси по същество. Претендират се и разноски.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител мл. експерт Л., оспорва касационната жалба като неоснователна и релевира доводи за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът "ИПО" ООД, чрез пълномощника адв. Г., в съдебно заседание, отправя искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу атакувания съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадени от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

При разглеждането на касационната жалба по същество, съдът намира следното:

Настоящото производство е поредно- след проведени две производства пред КЗК и три съдебни производства, две от които пред Върховния административен съд и едно пред Административен съд- София област, което е приключило с обжалвания съдебен акт. В обобщени мотиви, хронологията на развилите се спорни отношения се свежда до следното:

1. Първоначалното производство пред КЗК по преписка № КЗК-367/2014 г. е инициирано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на ЕТ "Херку - М. Т.", гр. Пловдив, "ХМТ Груп" ООД, гр. Асеновград и Т. Т. срещу "ИПО" ООД, гр. София, за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона санкции. Твърденията за нарушения са свързани с това, че "ИПО" ООД извършва нелоялни действия по смисъла на ЗЗК спрямо ЕТ "Херку - М. Т." и "ХМТ Груп" ООД, които осъществяват търговска дейност, свързана с производство и продажба на мотокари "ХМТ" като производството на мотокарите се извършва по регистрирани в Патентно ведомство дизайни - дизайн с рег. № 6763/2008 г. и дизайн рег. № 7519/2012 г., които първоначално са регистрирани на името на М. Т., в качеството му на физическо лице, а впоследствие, чрез прехвърлянето им, стават собственост на третия искател - Т. Т., също в качеството му на физическо лице. Твърденията в искането са, че "ИПО" ООД, регистрирайки в Патентно ведомство дизайн с рег. № 7870/2013 г., дизайн рег. № 7885/2013 г. и комбинирана търговска марка "HMT" с рег. № 84661/2013 г. и произвеждайки мотокари "ХМТ" нарушава забраната по чл. 35, ал. 1, ал. 2 от ЗЗК, съответно забраната за имитация на външен вид на продукт или услуга по ал. 1 и забраната за имитация на фирма по ал. 2. На следващо място, в искането се заявява, че "ИПО" ООД осъществява и нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 36, ал. 1, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват и нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. По конкретно нелоялните действия са свързани с обстоятелството, че бивши клиенти на "ХМТ Груп" ООД закупуват мотокари "ХМТ" от ответното дружество.

КЗК е идентифицирала страните в производството и е установила, че ЕТ "Херку- М. Т." е регистриран като търговец на 01.04.1999 г. и осъществява търговска дейност: производство, продажба и сервиз на подемно- транспортна техника, търговска дейност /включително внос и износ/, транспортна дейност, както и всички други дейности, незабранени изрично от закона. Едноличният търговец се управлява от М. Т.; "ХМТ Груп" ООД е регистрирано на 13.07.2009 г. с аналогичен предмет на дейност и се управлява от Т. Т., който е син на Т. Т. По отношение на ответното дружество "ИПО" ООД е установено, че е регистрирано през 1992 г. с предмет на дейност: производство, сервиз, ремонт и търговия с електрокари, мотокари, подемно-транспортна техника; центробежно и класическо леене на справи от черни и цветни метали; машиностроителни изделия, компоненти, резервни части; ремонт, проектиране и експлоатация на пътностроителна, селскостопанска и друга техника; хотелиерство, ресторантьорство и туроператорска дейност; финансово-счетоводни, икономически и консултантски дейности и услуги; вътрешно и външнотърговска дейност; научно-изследователска, проектантска, внедрителска, производствена, инженерингова, лизингова и маркетингова дейност, ноу- хау, права върху изобретения, търговски марки, ноу-хау, авторски произведения и други обекти на интелектуалната собственост, както и всяка друга дейност и услуги, незабранени от закона. Дружеството се управлява от И. П. В хода на извършеното проучване е отчетено, че през 2011 г. Т. Т. и И. П. са станали съдружници в "ХМТ Груп" ООД, както и че през 2011 г. върху търговските предприятия на "ХМТ Груп" ООД ина ЕТ "Херку- М. Т." са вписани особени залози в полза на И. П., пристъпено е към изпълнение към търговското предприятие на ЕТ, поради което и на търговеца е определен управител в съответствие с чл. 46, ал. 3 от Закона за особените залози. В мотивите на решение № 1347 от 15.10.2014 г., постановено по преписка № КЗК-367/2014 г., е установено още, че искателят Т. Т. е притежател на регистрирани промишлени дизайни: Дизайн № 6763/23.06.2008 г. с наименование "Мотокар", автор М. Т. и срок на закрила до 11.06.2017 г., като на 08.12.2011 г. правото на собственост е прехвърлено на Т. Т. видно от удостоверение от 08.12.2011 г. на Патентното ведомство. По отношение на Дизайн - "Мотокар" № 7519/24.01.2012 г., автор е М. Т., заявката за регистрацията на който е подадена от М. Т. и прехвърлена на Т. Т. на 08.12.2011 г. Установено е, че по договор за изработка на дизайн на мотокар от 08.02.2010 г., сключен между "ХМТ Груп" ООД и Т. Т., "ХМТ Груп" ООД в качество на работодател възлага на Т. Т. да изготви дизайн на мотокар с висока проходимост модел DR (ДР) / DRТ (ДРТ) при условията на чл. 41, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. По отношение на "ИПО" ООД е констатирано, че е притежател на следните обекти на индустриална собственост: регистриран дизайн рег. № 7870/16.08.2013 г. с наименование "Мотокар", автор И. П. и срок на закрила до 26.02.2023 г., промишлен дизайн рег. № 7885/12.09.2013 г., срок на закрила до 13.03.2023 г. с наименование "Мотокар" и автори И. П. и А. Б. и има регистрирана комбинирана търговска марка "HMT" с рег. № 84661/23.05.2013 г. (заявка № 123237/03.04.2012 г.) със срок на защита до 03.04.2022 г. и защитени цветове - червен и черен. КЗК е изследвала периодите на осъществяване на стопанска дейност, свързана с производство и продажба на територията на РБ на мотокари ХМТ /HMT/. от страните в производството, като е приела, че са както следва: 2003-2009 г. за едноличния търговец, 2009- 2012 г. за "ХМТ Груп" ООД и 2011- 2013 г. за "ИПО" ООД.

Въз основа на приетото от фактическа и правна страна, КЗК и постановила решение № 1347 от 15.10.2014 г. по преписка № КЗК-367/2014 г., с което, , на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗЗК във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК 4 от ЗЗК, е прекратено производството по преписката в частта по отношение на искането на ЕТ "Херку - М. Т.", тъй като е счетено, че ЕТ е лице без надлежна представителна власт/ искането на ЕТ "Херку - М. Т." е следвало да бъде направено от назначения управител и със съгласието на заложния кредитор, на основание чл. 48, ал. 2 от ЗОЗ/. Със същото решение е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "ИПО" ООД, във връзка с искането за образуване на производството по преписка № КЗК-367/2014 г., на "ХМТ Груп" ООД и на Т. Т.

1. Срещу така постановеното решение на КЗК е подадена жалба от ЕТ "Херку- М. Т.", "ХМТ Груп" ООД и Т. Т. В хода на производството жалбата на "ХМТ Груп" ООД е оттеглена и прозводството по нея е прекратено. С Решение № 4152 от 30.03.2018 г., постановено по адм. д. № 14550/2014 г. от ВАС, тричленен състав на четвърто отделение, са отхвърлени жалбите на едноличния търговец и на Т. Т. В мотивите на решението са обсъдени като неоснователни възраженията за допуснати нарушения на материалния закон от страна на КЗК, като съдът изцяло е споделил изводите на Комисията, че производството пред нея е образувано по искане на ЕТ "Херку - М. Т." чрез пълномощник, който не е бил надлежно упълномощен от назначения по реда на ЗОЗ управител, като за сезирането липсва и съгласие на заложния кредитор. Споделен е и изводът на КЗК, че Т. Т. не представлява предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като не извършва стопанска дейност, което обуславя и крайния извод за липса на допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение на КЗК. По тези съображения решението на КЗК е изцяло потвърдено.

1. С Решение № 13204 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 9360/2018 г. на ВАС, Петчленен състав на Първа колегия, е отменено горепосоченото решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Херку М. Т." против решение № 1347 от 15.10.2014 г. по преписка № КЗК-367/2014 г. на КЗК, в частта му, с която е прекратено производството по преписката досежно искането на едноличния търговец, като вместо него е постановено друго решение в така посочената част, с което е отменено решението на КЗК в прекратителната му част и преписката е върната на Комисията за произнасяне по това искане. Петчленният състав на ВАС е приел, че доколкото както в административното, така и в съдебното производство, ЕТ "Херку- М. Т." е било несъмнено качеството та търговеца на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и предвид целта на ЗЗК да осигури широка възможност на правните субекти за защита срещу нелоялна конкуренция, правото на ЕТ като предприятие по смисъла на закона, да сезира КЗК не може да бъде ограничено от разпоредбите на специалния закон за особените залози. В останалата му отхвърлителна част, решението е оставено в сила.

1. След връщането на преписката за ново произнасяне в горепосочената част, Комисията е постановила Решение № 378 от 28.03.2019 г. по преписка № КЗК/1046/2018 г., с което е установила, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на "ИПО" ООД.

За да постанови този резултат, КЗК е обсъдила отново приобщения доказателствен материал, като е отчела и постъпилите нови становища на страните, а именно становище с вх. № към КЗК-1046 от 22.01.2019 г. на ЕТ "Х. - М. Т." и становище от същата дата на ИПО" ООД и изложените твърдения в тях. В заключение е приела, че с оглед въведените твърдения и установената фактическа обстановка, периодът, в който следва да бъде анализирано поведението на ответното дружеството, е периодът от когато същото започва фактически да осъществява производство, съответно продажби на мотокари. В тази връзка е посочила, че е установено по несъмнен начин, че "ИПО" ООД осъществява стопанска дейност по производство и продажби на мотокари (включително ХМТ/HMT) на територията на страната от 2011 г. - 2012 г. Наред с това, от събраните доказателства (както в проучването по преписка № КЗК-367/2014 г. и в хода на съдебните производства по обжалване на Решение № 1347/15.10.2014 г., така и в рамките на проведеното второ административно производство) е безспорно установено също, че ЕТ "Херку – М. Т." осъществява стопанска дейност, свързана с производство и разпространение на мотокари и в частност производство и продажба на процесните мотокари ХМТ/HMT на територията на Република България в периода 2000 г. – 2009 г. При така съобразените факти, Комисията е приела, че макар и ЕТ "Херку – М. Т.", и "ИПО" ООД реално да произвеждат и предлагат мотокари (вкл. ХМТ/ HMT), , тяхната дейност се осъществява в различни периоди от време: По времето, когато "ИПО" ООД започва да произвежда мотокари (вкл. ХМТ/HMT) – по възлагане от страна на "ХМТ Груп" ООД или като собствено производство и съответно според твърденията на искателя извършва нарушения, съставляващи нелоялна конкуренция по смисъла на Глава VII от ЗЗК, ЕТ "Херку – М. Т." е преустановил производството и продажбата на процесните мотокари. При това, според изричните констатаци на КЗК нито в производството по преписка № КЗК/367/2014 г., нито в повторно проведеното производство са въведени твърдения или представени доказателства за производство и продажба на мотокари и въобще за осъществяване от страна на ЕТ "Херку – М. Т." стопанска дейност за период след 2009 г. По тези съображения е формиран извода, че ЕТ "Херку - М. Т." и "ИПО" ООД не се намират в отношения на пряка и реална конкуренция по повод осъществявана от тях стопанска дейност на един и същ продуктов пазар. Посочено е, че липсата на един от кумулативно предвидените елементи в чл. 29 от ЗЗК – наличие на конкурентни отношения между страните по преписката, води до неприложимост на общата забрана за нелоялна конкуренция и разглеждането по същество на останалите елементи от този фактически състав е безпредметно. При това положение не могат да намерят приложение и специалните състави на нелоялна конкуренция, поради което и, според Комисията, не следва да бъдат анализирани по същество конкретните твърдения, свързани с имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК.

В самостоятелни мотиви КЗК е разгледала застъпената теза от жалбоподателя, че от 2009 г. същият извършва дейност чрез "ХМТ Груп" ООД. По това твърдение Комисията е счела, че независимо от отношенията на свързаност, които съществуват между двете предприятия – ЕТ "Херку - М. Т." и "ХМТ Груп" ООД, , става въпрос за независими и самостоятелни стопански субекти – "предприятия" по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗК, които встъпват в търговски отношения от свое име и в собствен интерес.

1. Решение № 378 от 28.03.2019 г. по преписка № КЗК/1046/2018 г. е обжалвано от ЕТ "Херку- М. Т." пред Административен съд- София област /АССО/, който с Решение № 907 от 10.09.2020 г. по адм. д. № 660/2019 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу акта на Комисията. Първостепенният съд е счел, че фактическата обстановка по спора е правилно установена, а изградените въз основа на нея правни изводи са обосновани, което е довело и до правилно приложение на материалния закон от страна на КЗК. В мотивите на съдебното решение са споделени изцяло изводите на КЗК. Само за пълнота в допълнение на изложените от КЗК мотиви АССО е обсъдил като безпочвени твърденията на ЕТ "Херку- М. Т." за неправомерно използване от страна на "ИПО" ООД или неговия управител И. П. на права върху интелектуална собственост, свързани с мотокари ХМТ/ HMT на ЕТ "Херку- М. Т. ", доколкото тези твърдения са напълно опровергани от влезлите в сила решения по правни спорове мужду страните, касаещи ползването на регистрирана търговска марка и/или дизайн съгласно Закона за промишления дизайн /ЗПД/ и Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.

Решението е неправилно.

Основателно е основното оплакване на касатора за неправилност на извода на административния съд, че ЕТ "Херку- М. Т." и "ИПО" ООД не са предприятия, намиращи се в условията на пряка и реална конкуренция по повод осъществяваната от тях стопанска дейност на един пазар по едно и също време. Всъщност, за да сподели извода на Комисията, че в разглеждания случай към отношенията между страните са неприложими общата и специалните забрани по глава VII ЗЗК, съдът безкритично е възприел фактическата констатация /т. 3 от установените факти/, че ЕТ "Херку- М. Т." осъществява стопанска дейност по производство и продажба на мотокари /включително, но не само ХМТ/HMT/ на територията на страната в периода от 2001 г. до 2009 г., като след това, и по- конкретно в рамките на процесния период по преписката 2011 г. - 2014 г. не осъществява стопанска дейност. Съдът е следвало да съобрази, че досежно тази констатация, в мотивите на обжалваното решение на Комисията е направено изрично позоваване на "данъчни фактури за периода 2003 г. - 2009 г., издадени от ЕТ "Херку - М. Т.", и на заключение на вещо лице В. П. по съдебно - счетоводна експертиза, назначена от ВАС по адм. д. № 14550/2014 г.". От една страна е очевидно, че периодът, който е бил предмет на преценка от Комисията, не се припокрива с процесния период. От друга страна, съдът се е позовал на визираното експертно заключение, но не е отчел стеснения обхват на експертизата, който се е свеждал до изследване наличието на конкретни търговски отношения с три дружества, а именно: ЕТ "Журнал 51", полското дружество "БП Полкар" и руското дружество ООО "Рекорд Сервиз". Вярно е, че съгласно изводите на тази експертиза, "в счетоводните регистри на ЕТ "Херку- М. Т." не са отразени сделки с посочените лица, тъй като търговецът не е имал такива". Тази експертиза, обаче, както бе посочено по- горе, е имала за предмет на изследване единствено извършени продажби на мотокари от ЕТ "Херку - М. Т." по отношение на трима търговци: ЕТ "Журнал 51", "БП Полкар" /"BP POLCAR" Sp. Zoo/ и ООО "Рекорд сервиз". Наред с това, същата е събрана като доказателство в предходно проведено съдебно производство, а констатациите й, според настоящия състав, са оборени от изводите на изслушаната пред АССО съдебно-икономическа експертиза на вещото лице В. Г. Според категоричното становище на експерта, "от отчетените фактури за закупени материали/ резервни части, наличните инвентаризационни описи към края на финансовите години, протоколи за извършена и реализирана стопанска дейност, се установява, че през периода 2009-2011 г. ЕТ "Херку- М. Т.", гр. Пловдив, със собствени средства е произвел 15 броя, в т. ч. 12 броя дизелови мотокари и 3 броя газокари". В тази връзка експертът се е ангажирал с идвода, че "за периода 2009-2011 г. ЕТ "Херку- М. Т." е извършвал стопанска дейност".

Действително, в с. з. на 30.09.2019 г., констатациите на експертизата досежно периода 2010- 2011 г. формално са оспорени като неверни и е "открито производство по оспорване на представените с жалбата доказателства от ЕТ по отношение на датата и истинността на всички представени приемо- предавателни протоколи и всички представени проформа фактури със страни ЕТ "Херку-М. Т." и "ХМТ Груп" ООД". На въпроса дали съдът е счел оспорването за доказано или не липсва отговор в мотивите на постановеното решение, но въз основа на анализ на същите може да бъде направен извод, че нито достоверността, нито авторството на документите са счетени от решаващия съдебен състав за опровергани. Макар че не е следвало да открива производство по оспорването на визираните документи /доколкото същите в качеството си на частни документи нямат обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в съдебното производство/, това процесуално действие само по себи си не съставлява съществено нарушение при положение, че документите не са изключени от доказателствата, предмет на анализ. Необоснован, обаче, е осъщественият анализ по същество на тези относими писмени доказателства от страна на административния съд. Без да извърши собствена съвкупна преценка на представените първични и вторични счетоводни документи, коректно отразявани в дневниците за продажбите, без да отчете заключението на съдебно- икономическата експертиза, според която ЕТ "Х. - М. Т." е извършвал стопанска дейност до 2012 г. активно, включително е сключвал договори за продажба на мотокари и газокари и части за тях, а в последствие през 2013 г. ЕТ е комуникирал с контрагенти по повод събиране на задължения, респективно изплащане на такива, съдът е счел за установено "по категоричен начин, че по времето, когато "ИПО" ООД започва да произвежда мотокари /вкл. ХМТ/ HMT/, ЕТ "Херку- М. Т." е преустановил производството и продажбата на процесните мотокари". В резултат на това, първостепенният съд необосновано е споделил извода на Комисията, че предвид легалната дефиниция на "съответен пазар", съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК и дадените определения на продуктов и географски пазари, а също така предвид установените времеви периоди, в които търговците произвеждат и предлагат на пазара мотокари /вкл. ХМТ/ HMT/, ЕТ "Херку- М. Т." и "ИПО" ООД не се намират в отношения на пряка и реална конкуренция на един и същи пазар в един и същи времеви период. Вътрешно противоречив и в резултат на това- необоснован, се явява и още един от решаващите изводи на съда. Едновременно /дори в рамките на едно и също изречение/ АССО приема за безспорно установен факта, че към 2011 г. жалбоподателят е преустановил производството на мотокари, но наред с това посочва, че последните две продажби на произведени машини са осъществени през първата половина на 2011 г. Вероятно съдът е игнорирал продажбите от 2011 г., тъй като същите са на газокари, които са преценени като "различни машини" от мотокарите. И тази преценка на съда, обаче, е необоснована, доколкото и двата вида машини съставляват подемна техника. В тази връзка основателно касаторът поддържа, че не са необходими специални знания, конкретно техническа експертиза, за да се заключи, че "мотокар" е родово понятие на подемна машина, задвижвана с двигател с вътрешно горене, независимо дали горивото е дизел, газ, бензин и пр. След като съдът правилно е отчел, че ЕТ "Херку-М. Т." и "ХМТ Груп" ООД са независими и самостоятелни стопански субекти, то напълно необосновано същият е игнорирал търговската дейност между тях, която е и част от осъществяваната стопанска дейност от едноличния търговец през 2011 г.

Налага се извода, че тезата на Комисията за липса на конкурентни отношения между страните, респективно за неприложимост на разпоредбите на глава VII от ЗЗК, поради това, че ЕТ "Херку- М. Т." и "ИПО" ООД осъществяват дейността си в различни периоди от време, е изградена без да бъде осъществена съответна аналитична преценка на приобщените писмени доказателства в контекста на твърденията на всяка от страните за реално осъществяваната от нея дейност. В резултат на това, КЗК е постановила и незаконосъобразно решение, като не е дала отговор на основното оплакване на жалбоподателя, а именно, че започвайки да произвежда мотокари / вкл. ХМТ/ HMT/ - по възлагане или като собствено производство, и съответно, според твърденията на ЕТ да извършва нарушения, съставляващи нелоялна конкуренция по смисъла на Глава VII от ЗЗК, "ИПО" ООД е довело с действията си до преустановяване на дейността по производство и продажба на мотокари от страна на едноличния търговец. Подходът на Комисията е обусловил и незаконосъобразния й отказ да анализира по същество поведението на ответното дружество с оглед останалите предпоставки по чл. 29 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, при положение, че е установено по несъмнен начин, че страните са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност, свързана с производство и разпространение на товаро- подемни машини- мотокари /вкл. мотокари с наименование ХМТ/ HMT/. В решението на Комисията не са изложени мотиви досежно елементите на всяка една от посочените разпоредби, което съставлява съществено нарушение на административно- производствените правила- нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК.

От своя страна, решението на Административен съд - София област също е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С обжалваният съдебен акт неправилно е споделен извода на Комисията относно липсата на конкурентни отношения между двете дружества. Съдът не е отчел необосноваността на констатациите на КЗК, че за целия процесен период от 2011 г. до 2014 г. ЕТ "Херку- М. Т." не осъществява стопанска дейност и не е конкурент на ответното ООД. Първоинстанционният съд е бил сезиран с подробна жалба, в която са релевирани множество аргументи, сочещи на неговата незаконосъобразност. Наведените от жалбоподателя доводи не са обсъдени, липсва и какъвто и да било самостоятелен фактически и правен анализ от страна на решаващия съд на събраните по преписката доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 3 АПК съдът не е отчел и допуснатите от КЗК съществени нарушения на административно - производствените правила. По тези съображения, за касационната инстанция, предвид забраната за нови фактически установявания, е невъзможно да провери правилността на направения краен извод за законосъобразността на атакувания акт.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и като необосновано, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е останал неизяснен от фактическа страна, ведно с отмяната на съдебното решение, следва да бъде постановено връщане на преписката на КЗК за ново произнасяне при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Комисията следва да прецени характера на поведението на "ИПО" ООД с оглед твърденията на ЕТ "Херку-М. Т." за нарушение на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 29 ЗЗК, а именно, че с цел да присвои пазарния му дял, както и да затрудни и елиминира търговската му дейност, "ИПО" ООД е извършвало твърдяните действия, визирани както в искането, по която е образувана преписка № КЗК-367/2014 г., така и в последващото становище по преписка КЗК-1046/2019 г. Комисията следва още да прецени и дали е налице извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК от "ИПО" ООД, като съответно изследва наличието на предпоставките на посочените разпоредба в контекста на установените факти. КЗК дължи и произнасяне налице ли са предпоставките на чл. 36, ал. 1 ЗЗК.

Необходимо е да се посочи, че неправилно /макар и това да не е рефлектирало пряко върху изхода на спора с оглед решаващите изводи на Комисията по спора/ в мотивите си КЗК е приела, че не подлежат на разглеждане допълнително развитите твърдения в горепосоченото становище по преписка КЗК-1046/2019 г. Вярно е, че в него са посочени действия, /като например пускане от страна на дружеството на невярна информация на клиенти и съконтрахенти на едноличния търговец, че последният е ненадежден партньор; неправомерно задържане на цялото оборудване на ЕТ в базата на "ИПО" ООД в гр. Карлово/, които не са били описани в първоначално подаденото искане. Доколкото обаче, от една страна, по първоначално подаденото искане, инициирано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, няма произнасяне по същество на твърденията за евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, а, от друга, не е налице и мотивиран отказ по реда на чл. 38, ал. 4 ЗЗК да бъде образувано производство по това искане, то не са налице пречки въведените твърдения да не бъдат съобразени. Нещо повече, последните не въвеждат доводи, обуславящи приложението на някой от останалите специални състави на Глава седма от ЗЗК, извън тези по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, а в по-голямата си част се отнасят до общата забрана по чл. 29 ЗЗК, доколкото се твърди поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика.

В този контекст настоящият състав е необходимо да бъде подчертано още следното: Макар и "за пълнота" /доколкото съдът е счел, че не следва да бъде разглеждан по същество въпроса за наличие на нелоялна конкуренция между страните/, решаващият състав все пак е посочил, че такава не би могло да има с оглед представените решения по спорове за интелектуална собственост, от които не се установява неправомерно ползване на права върху интелектуална собственост от "ИПО" ООД или неговия управител, свързани с мотокари марка "ХМТ" на жалбоподателя, "ХМТ Груп" ООД или Т. Т. Така формулираният извод "в допълнение" към мотивите на КЗК не се споделя от настоящата инстанция. В разглеждания казус е следвало да бъде извършена преценка дали е налице нелоялно използване на чужда марка /каквито твърдения са въведени от ЕТ/, което е изцяло в компетентността на КЗК и следва да се направи в контекста на разпоредбите на конкурентното право, а не на тези, уреждащи правоотношения, във връзка с правото на интелектуална собственост. Така, в производството пред КЗК подлежи на установяване едно фактическо състояние - неправомерно използване на чужда търговска марка по начин, който може да доведе до заблуда потребителите и създава възможност или реално уврежда интересите на конкурентите, което съставлява нарушение на принципа за лоялност в конкурентните отношения между участниците на един и същи релевантен пазар. Необходимо условие, за да е налице увреждане на интересите на конкурент по смисъла на която и да е от хипотезите на чл. 35 от ЗЗК, е конкурентът да се ползва с утвърдено и наложено име на съответния пазар. Именно такива са били и необсъдените твърдения на ЕТ "Херку- М. Т.", който е поддържал, че е създавал мотокари с марка ХМТ повече от десет години преди периода на твърдяните нарушения, като през 2001 г. е получил и златен медал от международно изложение за мотокари ХМТ. Делата, на които се е позовал административния съд, се отнасят до дизайни на мотокари, регистрирани от "ИПО" ООД след 2013 г. - т. е. в период, следващ периода на твърдяните действия на нелоялна конкуренция.

По разноските:

При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които ЕТ "Херку- С. Т.", в качеството й на правоприемник на ЕТ "Херку- М. Т.", е осъден да заплати на КЗК и на "ИПО" ООД. Съгласно исканията на касатора и представените доказателства, КЗК следва да бъде осъдена да заплати на С. Т., действаща като ЕТ "Херку- С. Т.", сумата 2 000 лв., - разноски по делото, от които 800 лв. адвокатско възнаграждение за представителство пред КЗК, 700 лв. - разноски пред първата инстанция / 50 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатско възнаграждение и 350 лв. - възнаграждение за вещо лице/ и 500 лв. - държавна такса за образуване на настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение