Решение № 2906 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2008 г.

Решение № 2906 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за бежанците (ЗУБ). Образувано по жалба на Джихад Джамал Фрейжи, без гражданство, срещу решение № 339/4.07.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С обжалваното решение административният орган е постановил отказ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Изложени са съображения, че не са налице доказателства, установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито конкретна реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Оплакванията му, посочени в интервюто свързани с неговата националност са във връзка с ограничаването на някои социални и трудови права на палестинците, но те не могат да бъдат определени като действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Административният орган е разгледал предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и приел, че по отношение на жалбоподателя не съществува реален риск за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изтъкнатата причина за връзката му с момиче от семейство на шиити-фанатици, които отказали сключването на брак, тъй като жалбоподателя бил сунит, и тяхната закана за убийство има личен характер, неотносим към условията на чл. 8, ал. 3 ЗУБ. В жалбата не се сочат конкретни допуснати нарушения от административния орган, при издаване на обжалваното решение. Жалбата е неоснователна. При така установените факти от проведените интервюта с жалбоподателя, законосъобразен е извода на административния орган, че не са налице условията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. По отношение на него не е налице обоснован страх от преследване по причини, посочени в чл. 8 ЗУБ. Отношенията му с роднини на момиче шиитка са от личен характер, и са ирелевантни за случая, както правилно е приел административния орган. За жалбоподателя не съществува реален риск от изтезание, нечовешко или унизително отношение или нападение в родината му, която е напуснал по собствено желание. Сочените от него причини са и от икономически характер. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, както е приел административният орган. За жалбоподателят е била налице възможност да се премести да живее в друг палестински лагер, опасявайки се от отправените му закани от роднините на момичето шиитка. Тази причина обаче не е в резултат на политическата обстановка в Ливан, която подробно е разгледана и описана в решението. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение