Решение № 13229 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2009 г.

Решение № 13229 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Джавед Нури, гражданин на Афганистан, срещу Решение № 7901 от 15.06.2009 г. по адм. дело № 19 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния представител юрисконсулт Вяра Станкова оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 638 от 15.12.2008 г. на председателя на държавната агенция за бежанците при МС, с което на лицето Джавед Нури е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В мотивите на обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценено е, че отказът е постановен след като председателят на агенцията е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Решението е постановено по четвърто по ред искането от кандидата за предоставяне статут на бежанец. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като приема изложените в него съображения в тази насока, а именно че не се сочат нови обстоятелства, които да налагат извод различен от приетия в предходните решения за отказ. Новото обстоятелство, което се твърди е, че лицето има още един брат на 20 години, който от години живее в Пакистан със семейството му, бил е отвлечен, държан е в плен в Афганистан и по-късно е освободен от афганистанската полиция, а преди 30 години баща му е бил член на комунистическата партия в Афганистан и затова той сега се страхува от разправа с него. Не се обосновават лични причини, поради които то не желае да се върне. Правилен е изводът, че отказът за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е законосъобразен. Не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, понеже заявените от жалбоподателя причини не попадат в приложното поле на цитирания закон относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Фактите, които лицето сочи не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Взето е предвид, че за Джавед Нури не е налице и конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата му, поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт. Така направените изводи се подкрепят изцяло от данните по приложената в преписката справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ. Съгласно чл. 8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради липсата на посочените предпоставки по отношение на лицето-кандидат, обосновано е прието, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. В тази насока е правилна преценката на съда относно обжалвания административен акт. Касаторът не е заплашен от тежка и лична заплаха за живота и здравето му, като няма сериозни и потвърдени основания да се счита, че самото присъствие в Афганистан би го изправило пред реален риск от тежко посегателство. Освен това следва да се отчете, че представените по реда на чл. 219 от АПК в съдебното заседание от 8.10.2009 г. писмени доказателства представляват част от административната преписка, а другите са на афганистански език, като преводът на същите не е осъществен по реда на чл. 185 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради което не могат да бъдат ценени като годни доказателства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав