Решение № 130 от 25.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 783/2012 г.

Решение № 130 от 25.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 783/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Постъпила е молба от К. В. В. за отмяна на влязло в сила решение № III-608/29.06.2012 г. по ч. гр. д. № 577/2012 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, постановено по реда на чл. 437, ал. 4 ГПК. С това решение БОС е оставил без уважение жалбата на Н. С. В. срещу постановление за възлагане на съсобствен между К. В. и Н. В. недвижим имот от 8.02.2012 г. по изп. д. № 20117040400120 по описа на Частен съдия изпълнител /ЧСИ/ И. М., рег. № 704 и район на действие ОС - Б. Молителката твърди, че не е уведомена и не й е връчено съобщение за постановлението на ЧСИ, с което е лишена да упражни правото си на жалба по реда на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Не е била конституирана и призована като страна пред Бургаски ОС, за да се присъедини към жалбата на сина си Н. С. В. и да защити правния си интерес. По тези причини иска отмяна на решението на Бургаски ОС по ч. гр. д. № 577/2012 г. по чл. 303, ал. 1, т. 5 вр. чл. 304 ГПК. Ответната страна по молбата - [фирма] оспорва същата като неоснователна по съображения в писмено становище и писмена защита. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, намира следното: К. В. В. е сключила договор за банков кредит с [фирма] на 12.05.2008 г. в размер на 120000 лв., а за обезпечение на кредита - договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот, съсобствен между К. В. и нейния син Н. В. Кредитът не е изплащан, поради което е издаден изпълнителен лист срещу К. В. Образувано е изпълнително дело по описа на ЧСИ И. М. по молба на банката - взискател срещу длъжник К. В. В. Банката е насочила изпълнението срещу ипотекирания имот, представляващ апартамент с площ от 77 кв. м. на втори жилищен етаж в двуетажна, двуфамилна жилищна сграда. Извършена е публична продан на ипотекирания имот, като едва на четвъртата публична продан се е явил купувач и с постановление от 8.02.2012 г. за възлагане по изп. д. № 20117040400120 по описа на ЧСИ имотът е възложен на К. И. Б. Това постановление е обжалвано от Н. С. В. с жалба срещу действията на ЧСИ. Първоначално жалбата му е оставена без разглеждане от БОС, като е прието, че Н. не е страна в изпълнителното производство - не е длъжник, нито взискател. Това определение на БОС е отменено от Бургаски апелативен съд /БАС/ и делото е върната за разглеждане и произнасяне по тази жалба от БОС - прието е, че издаденият изпълнителен лист срещу длъжника по кредита има сила и срещу лицето, ипотекирало своя имот за обезпечение на чужд дълг. С решение № III-608/29.06.2012 г. - предмет на настоящата молба за отмяна, БОС е оставил без уважение жалбата на Н. В. Решението е постановено в закрито заседание по реда на чл. 437, ал. 1 предл. 1-во ГПК и е необжалваемо - чл. 437, ал. 4 ГПК. БОС се е съобразил с указанията на БАС в отменителното му определение и е приел, че съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК Н. е придобил качество на длъжник в изпълнителното производство, а не е трето лице в него. БОС е приел още, че жалбата е неоснователна, тъй като Н. В. е надлежно уведомен за всички действия на ЧСИ - видно от съобщенията по приложеното дело и протоколи за насрочване на нова следваща публична продан. Отмяната по реда на чл. чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. А съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязло в сила решение брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се простира спрямо тях поради общност и неделимост на спорното правоотношение, участници в което са и третите лица. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, чл. 304 ГПК свързва разглежданата отмяна с необходимото другарство. Молбата на К. В. В. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 вр. чл. 304 ГПК от 18.09.2012 г. е процесуално допустима - подадена е в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от датата на постановяване на необжалваемо решение на Бургаски окръжен съд № III-608/29.06.2012 г. по ч. гр. д № 577/2012 г. В практиката на ВКС се приема, че на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК подлежат действията на съдия изпълнител, за които е предвидено обжалване по чл. 435 ГПК, както и решенията на съда по тези жалби, тъй като тези действия и решения влизат в сила по разрешения с тях спор и не могат да се отменят по друг ред - решение № 82 от 27.05.2011 г. по т. д. № 115/2011 г. на ВКС. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: В случая предмет на молбата за отмяна е решение на БОС, постановено по жалба на ипотекарен длъжник /Н. В./ срещу действия на ЧСИ. Молителката К. В. не е необходим другар с Н. В., тъй като съсобствеността на имота, който е ипотекиран за обезпечение на вземането на банката към В. ги прави обикновени, но не необходими другари. Жалбата на В. е разгледана в закрито заседание, съобразно правилата на чл. 437, ал. 1 предл. 1-во ГПК, тъй като БОС е приел, че съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК Н. В. е придобил качество на длъжник в изпълнителното производство, а не е трето лице в него, за да разгледа жалбата му в открито заседание - чл. 437, ал. 2 ГПК. Доколкото К. В. и Н. В. не са противни страни, съдът не е следвало да изпраща препис от жалбата на Н. В. на неговата майка К. В. /чл. 436, ал. 2 ГПК/, нито да призовава К. В. за открито заседание по разглеждане на жалбата на Н. В., каквото БОС не е насрочил /чл. 437, ал. 1 предл. 1-во ГПК/. Вярно е, че съобщението за постановлението за възлагане на недвижимия имот на К. Б. не е връчено лично на К. В., съобщението за К. В. е връчено на сина й Н. В. при отказ. Но К. В. е получила на 7.05.2012 г. лично съобщение с препис от частната жалба на Н. В. срещу първоначалното определение на БОС, оставящо без разглеждане жалбата му против действията на ЧСИ, представляващи постановление за възлагане като подадена от трето лице. Жалба от К. В. срещу тези действия не е подадена, а и не постановлението за възлагане е предмет на молбата за отмяна, а решението на БОС по жалбата на Н. В., което решение е постановено в съответствие с процесуалния закон досежно администриране на жалбата и разглеждането й в закрито заседание /чл. 437, ал. 1 предл. 1-во ГПК/. Следва да се посочи още, че няма правна възможност К. В. да се присъедини към жалбата на сина си, тъй като в случая чл. 265 ГПК не се прилага, съответно се прилагат само чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК - чл. 435 ГПК. Като не е налице необходимо другарство между К. В. и Н. В., съдът не следи служебно и не конституира служебно страна - необходим другар. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 вр. 304 ГПК за отмяна решението на БОС, поради което молбата на К. В. В. за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът: