Решение № 4283 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2013 г.

Решение № 4283 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Велизар Величков срещу решение № 6429 от 28.11.2012 г. по адм. д. № 9528/2010 г. на Административен съд София - град, второ отделение, ХХIV състав, като се иска отмяна на същото и да се отмени обжалваната заповед или да се прогласи нейната нищожност. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Велизар Величков против заповед № ДК-02-СО-128/6.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК. За да постанови решението си съдът е приел, че намира извода на административния орган, че процесната сграда е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване, за правилен и законосъобразен. Освен това съдът е приел, че процесният строеж е изграден след 2003 г. и с оглед на това в настоящия случай се явява неприложима нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Крайният извод на съда е, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Оплакването за нищожност на административния акт е неоснователно, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл. 153, ал. 2 АПК за правоприемственост на издателя на акта от началника на Столична РДНСК, върху началника на РДНСК Югозападен район, който е участник в производството пред съдилищата. Строежът е извършен без строителни книжа и правилно както административният орган, така и съдът са приели, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ. От друга страна същият не е търпим строеж по § 16 на ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, тъй като е довършен след 2003 г. и за него няма забрана за премахването му. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение