Решение № 401 от 2.11.2023 г. на ВКС по дело № 20238002200810/2023 г.

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е на осн. чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.3 от НПК по искане на Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - Търговище за възобновяване на н.о.х.д. № 235/23 г. по описа на Районен съд –гр. Търговище и за отмяна на влязлото в сила определение №40/20.03.2023 г. за одобряване на споразумение по делото, както и за прекратяване на наказателното производство, водено по отношение на осъдения С. А., по съображения, че е наказателно неотговорно лице по смисъла на чл.33, ал.1 от НК. В искането се сочи, че споразумението по делото е било одобрено преди постановяване на определения, / № 443/02.12.2021 г. по ЧНД № 513/2020 г. на РС – Провадия; №5/03.02.2021 г. по ЧНД № 412/2020 г. на РС – Провадия; № 2930/05.06.2023 г. по ЧНД №2345/23 г. на РС – Варна/ с които на А. са наложени принудителни медицински мерки по чл.89, б.“б“ от НК, поради събрани по делото доказателства, че същият страда от психическо заболяване, /органично разстройство на личността, синдром на умерена умствена изостаналост/ тежка дебилност /, еплепсия големи припадъци/ вследствие на което не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Посочено е, че състоянието му се потвърждава от епикриза и съдебно – психиатрична експертиза, назначена по ДП №2022/2021 г. по описа на РУ-ОДМВР – Варна, въз основа на което поради невменяемост на А. е прекратено наказателното производство, водено спрямо него.В същата насока е и приложеното писмо от РП-Варна до РП-Търговище от 04.07.2023 г., като копия на медицинските документи са приложени към молбата на адв. Ф., представляваща А., която е изпратена до РП-Търговище. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване, като го намира за допустимо и основателно, поради наличието на предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Сочи, че след постановяване на съдебния акт по делото, с който е прекратено наказателното производство със споразумение и на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение предходно наложено наказание е станало известно обстоятелството, че по друго наказателно дело са налице данни за невменяемост на осъденото лице. Това обстоятелство е от съществено значение по настоящото дело, поради което и при наличието на писмените данни, които са приобщени в настоящото производство за психичното състояние на осъдения А., което се приравнява на разследване по официален път от компетентен орган, прокурор при РП-Варна, е налице основанието по чл.422, ал.1, т.3 за възобновяване на делото. Служебно на назначеният защитник на осъдения, адв.Георгиев моли съда да се съобрази с позицията на подзащитния му и с неговата собствена позиция и да възобнови наказателното дело, поради установена невменяемост на А. по друго наказателно производство пред РС – Варна, по което е установено, че той не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и са му наложени мерки за лечение под надзор на неговите родители. Пред настоящият състав на ВКС осъденият А. в последната си дума заявява, че съжалява за извършеното, както и че е имал дело във Варна, където са присъствали родителите му и иска да се прибере в дома си. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди становищата и доводите на страните по делото и в пределите на правомощията си извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, направено е от активно легитимиран правен субект, Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-Търговище, направено е в полза на осъденото лице, поради което не е ограничено със срок за неговото подаване. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. С протоколно определение №40/20.03.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 235/23 г. по описа на Районен съд –гр. Търговище е било одобрено споразумение между прокурор от РП- Търговище и адв. Е. Р., служебен защитник на С. Н. А., с което А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 и 2 от НК, за което се е съгласил при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е било приспаднато времето през което А. е бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, задържането му за срок от 72 часа, на осн. чл.64, ал.2 от НПК и времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение задържане под стража. С определение №71/20.03.2023 г. по същото дело, постановено на осн. чл.383, ал.2, вр. чл.306, ал.1, т. 1 от НПК съдът на осн. чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието от две години и осем месеца лишаване от свобода, наложено на А. с присъда №43/26.09.2022 г. по н.о.х.д. № 1289/2022 г. по описа на РС-Шумен, при първоначален строг режим на изтърпяване. С определение №72/20.03.2023 г., на осн. чл.383, ал. 3 вр. чл.306, ал.1, т. 3 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото. По предложение на прокурор от РП-Варна от 01.06.2023 г. е било образувано ЧНД № 2345/23 г. по описа на РС – Варна по повод прекратено ДП № 2022/21 г. по описа на 01 РУ- ОД МВР-Варна, водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено на 07.12.2021 г. от С. Н. А., в хода на което е установено, че А. страда от разстройство на личността и др. психични заболявания. По образуваното съдебно дело е назначена съдебно-психиатрична експертиза от 02.10.2022 г., съгласно която С. А. страда от разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция. Органично разстройство на личността. Синдром на умерена умствена изостаналост / тежка дебилност/. Епилепсия - големи припадъци. Това състояние отговаря на медицинския критерий за невменяемост „продължително разстройство на съзнанието“. Към датата на извършване на деянието, 27.12.2021 г. и към датата на изслушване на заключението А. не се е намирал в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние не му е позволявало да дава годни обяснения и да участва пълноценно в наказателното производство. На базата на изготвеното експертно заключение РС – Варна е постановил протоколно определение №2930/05.06.2023 г. по ЧНД № 2345/23 г. по описа на същия съд, с което на осн. чл.431, ал. 1 от НПК е постановил спрямо С. А. принудителна медицинска мярка „предаване на родителите му“ - Д. П. и Н. А. с поето задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологичен диспансер, на осн. чл.89, б.“а“ от НК. Установената по производството за прилагане на принудителни медицински мерки невменяемост на С. А. е констатирана чрез разследване, в рамките на частно наказателно производство, и е обстоятелство, което не е било известно съда, който е одобрил споразумението по настоящото дело, предмет на искането за възобновяване.В този смисъл обстоятелството за психичното състояние на осъденото лице, от една страна се явява новооткрито обстоятелство и от друга – е със съществено значение за делото, тъй като се отнася до психичната годност на А. да бъде субект на престъпление по чл.195 от НК. Изготвеното в хода на производството по чл.427 и сл. от НПК съдебно-психиатрично заключение, което е установило негодността на осъдения да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е относимо и към настоящото наказателно производство, тъй като психичното състояние на лицето е установено за периода от 07.12.2021 г. до 05.06.2023 г. т.е. е относимо и към периода на извършване на процесното деяние, с дата 26.02.2023 г. С оглед изложеното се налага извода, че при извършване на деянието по делото, приключило със споразумение А. не е действал в състояние на вменяемост по смисъла на чл.33, ал.1 от НК и това обстоятелство не е било известно на съда, който е одобрил споразумението за прекратяване на наказателното производство. Обстоятелството, че при извършване на деянието, за което се е признал за виновен и за което се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване от свобода А. е действал в състояние на невменяемост по смисъла на чл.33, ал.1 от НК е от съществено значение за настоящото дело, тъй като лицата, които не притежават психическа годност не могат да носят наказателна отговорност. Същите не представляват годен субект на престъпление и по тези съображения образуваното спрямо тях наказателно производство следва да бъде прекратено. Изложените съображения са основание за възобновяване на наказателното дело и за отмяна на определението на съда, с което е одобрено сключеното споразумение, както и за прекратяване на наказателното производство по същото дело, на осн. чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Същите са основание за отмяна и на определението на съда, с което е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода по присъда №43/26.09.2022 г. по н.о.х.д. № 1289/2022 г. по описа на РС-Шумен. Това определение е последица от решаването на делото със споразумение, което има стойност на влязла в сила присъда, респективно отмяната на споразумението води и до отмяна на определението по чл.306, ал.1, т.3 от НПК, с което на основание сключеното споразумение е решен и въпроса за прилагането на чл.68, ал.1 от НК. По същите съображения на отмяна подлежи и определение №72/20.03.2023 г., постановено на осн. чл.383, ал. 3 вр. чл.306, ал.1, т. 3 от НПК, с което съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото. Мотивиран от горното ВКС, трето наказателно отделение, на осн. чл.425, ал.1, т.2 от НПК,