Решение № 15006 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2011 г.

Решение № 15006 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тошко Симов Каменов от с. Септемврийци, обл. Монтана, против решението от 20.06.2011 г., постановено по административно дело № 215 от 2011 г. на Административния съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 16 от 19.03.2011 г. на директора на РУСО - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 149 от 11.02.2011 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Монтана (ТП на НОИ - Монтана), обективиращо отказ да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО, тъй като нямал изискващите се 15 г. осигурителен стаж при условията на II категория труд, а също нямал и общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решението само в частта, в която съдът приел, че касаторът нямал 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Монтана, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК, представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Монтана, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Тошко Симов Каменов решение № 16 от 19.03.2011 г. на директора на РУСО - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу разпореждане № 149 от 11.02.2011 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване" при същото РУСО, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тошко Симов Каменов при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО. Мотивите на административния орган са били, че към датата на подаване на заявлението същият нямал положен осигурителен стаж по условията на втора категория труд 15 години, а имал 12 години, 6 месеца и 4 дни. Посочил е също, че лицето нямало изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст - 100 точки, а имал 95 години, 08 месеца и 5 дни. За да остави без уважение жалбата на Каменов срещу оспореното разпореждане директорът на РУСО - гр. Монтана, е приел, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е зачело от трета категория труд вместо от втора стажът, положен в ТПК "Москва" за периода от 15.09.1980 г. до 24.01.1985 г. Мотивирал е решението си с липсата на неоспорими данни лицето да е работило като "електрозаварчик" в обособен цех и звено, поради което посоченият стаж не можело да се категоризира по т. 20 от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (отм.) и е отбелязал, че дори да се признаел за втора категория спорния труд, Каменов отново нямал да има необходимите точки. Монтанският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 16 от 19.03.2011 г. на директора на РУСО - Монтана, като се е позовал на приетата и неоспорена от страните съдебна експертиза. Решаващият състав също е посочил, че дори да се приемел стажът в ТПК "Москва" за периода от 15.09.1980 г. до 24.01.1985 г. като такъв от II категория труд, се налагал изводът, че жалбоподателят би имал необходимите 15 г. осигурителен стаж от II категория (първото условие на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО), но не би отговарял на второто - да има общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки, при което Каменов отново не изпълнявал кумулативно условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението на Административния съд - Монтана е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на закона, поддържани като касационни основания за отмяна на решението в посочената като обжалвана част. С разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е дадена законова възможност на лицата полагали труд със специфична вредност или тежест да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст при изискването да са налице предпоставките на същата норма. Тези изисквания - 15 години труд при условията на II категория, 100 точки сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и навършване на 57 години (в конкретния случай), са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че ако се приеме стажът, положен от Каменов в ТПК "Москва", с. Септемврийци, като "електроженист" за периода 15.09.1980 г. - 24.01.1985 г., като такъв от II категория, същият превърнат към III категория, става 21 г., 3 м., 29 д. и прибавен към него останалият стаж от III категория - 15 г., 7 м., 2 д., и годините 60 г., 4 м., 29 д. към датата на издаване на решението, се получава общ сбор от 97 години, 4 месеца и 21 дни (60 г., 4 м., 29 д. + 21 г., 3 м., 29 д. + 15 г., 7 м., 2 д.). Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за наличието на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е изложил подробни съображения за отсъствие на законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в посочената хипотеза. Позовал се е на приетата и неоспорена от страните експертиза, на данните от трудовата книжка и свидетелските показания, които съпоставени с останалите доказателства по делото водят до комплексния извод, че при всички положения, дори стажът за спорния период да бъде приет за такъв от II категория труд - 17 г. и 23 дни, преобразуван в III - 21 г., 3 м., 29 дни, не променя факта, че Каменов не изпълнява условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и в конкретния случай не са налице 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст. Този извод е в съответствие с данните по делото, коментирани по-горе и е достатъчно основание да се приеме, че решението на директора на РУСО - Монтана, е правилно, както е счел административният съд, за да отхвърли жалбата срещу него. В касационната жалба са развити доводи, че предметът й е определен като такъв срещу тази част от съдебното решение, с която, според касатора, съдът приел, че не били налице изискуемите се 15 години осигурителен стаж при условията на II категория труд. В случая обаче диспозитивът на съдебното решение не съдържа такова заключение. В производството, в хода на което е постановено решението предмет на спора е административен акт за отказ да се отпусне пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Както вече бе отбелязано като мотив за отказа пенсионният орган е посочил липсата на изискващите се 15 години осигурителен стаж при втора категория труд. След като е приел за правилен изводът на директора на РУСО - Монтана, за липса на предпоставките по цитираната разпоредба, съдът е посочил в диспозитива на обжалваното решение, че отхвърля жалбата срещу оспорения административен акт, като е описал и мотивите на пенсионния орган за постановения отказ, тоест това са елементите на административния акт, фактическите и правни основания за издаването му. Посоченият по-горе мотив за отказ да се отпусне пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО също се включва в диспозитива на съдебното решение като част от съдържанието на оспорвания административен акт, който се цитира в диспозитива. Няма спор, че наличие на осигурителен стаж от II категория труд от 17 години и 23 дни е обсъдено в обстоятелствената част на решението, но не и в диспозитива. В този аспект не е налице противоречие между мотиви и диспозитив, както твърди касаторът и това не оказва влияние върху законосъобразността на крайния извод за липса на предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С оглед тези съображения оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО поради неизпълнение на условието сборът от осигурителен стаж и възраст да е 100, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Монтана, е постановил правилно решение. Предвид изложеното не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,