Решение № 8 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 646/2009 г.

Решение № 8 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 646/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 32/2009 г. на Районен съд гр. Т. и внохд. № 406/2009 г. на Окръжен съд гр. Л., образувано по искане на осъдения М. К. М..

В искането, което се поддържа в съдебно заседание от защитник са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Гражданския ищец не е взел становище.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни, а искането за възобновяване изцяло неоснователно.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 13.10.2009 г. на Окръжен съд гр. Л. е потвърдена присъда по нохд. № 32/2009 г. на Районен съд гр. Т., с която подсъдимия М е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 235, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

С присъдата е уважен граждански иск в полза на Д. г. с. гр. Т. в размер на 2371,60 лв.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М. М.:

Съществените процесуални нарушения според защитата са:

• неконкретизирано обвинение, тъй като не били посочени "неустановените лица", посредством които е извършено деянието

• неизпълнени задължения за анализ на доказателствата и доказателствените средства

• не взети предвид показания на св. Н дадени пред въззивния съд

• липса на отговор на направени пред въззивния съд възражения

Оплакванията са неоснователни.

Обвинението срещу М. е за това, че в инкриминирания период от време на точно определено място, посредством трети лица, без редовно писмено позволително отсякъл дърва от Държавния горски фонд и от имоти собственост на свидетели по делото. Вярно е, че обвинението е излишно детайлизирано, включени са точните количества дърва от всеки парцел, посочена е и общата вреда и конкретизирана, като стойност на дървесината и като обезщетение за възстановяване на увредения горски фонд, но категорично елементите на обективния състав на престъплението по чл. 235, ал. 1 НК са посочени ясно, поради което и довода за нарушено право на защита няма как да бъде споделен.

Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно и задълбочено са ги обсъдили, изложили са съображения, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Изложени са и съображения, на кои от гласните доказателства следва да се даде вяра и защо. В тази връзка подробно са обсъдени показанията на св. Н дадени пред въззивния съд и са посочени основанията, поради които на тези показания не следва да се даде вяра.

Пред въззивния съд са направени, почти дословно същите възражения, които бяха посочени по горе. В изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, въззивния съд е посочил подробно основанията, поради които не ги приема.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. При правилно и безпротиворечиво установените факти по делото, закона е приложен правилно.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК, по отношение на наказанието лишаване от свобода и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение правилни и законосъобразни, а искането за възобновяването им неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение